Ако в първо действие на сцената си избереш лабилен президент, то в последното действие той със сигурност ще гръмне.
Може би така най-добре би могло да бъде описано управлението на американския президент Доналд Тръмп, ако перифразираме думите на великия руски писател Антон Чехов.
В рамките на ден светът стана свидетел на безпрецедентно поругаване на един от символите на американската демокрация - сградата на Конгреса, която бе атакувана от крайни привърженици на Доналд Тръмп, лъгани системно и методично в продължение на години от него.
Текущата ескалация е естествен завършек на процес, който започва още преди избирането на Тръмп за президент през 2016 г. Един процес на агресивна и масова дезинформационна кампания, който радикализира и разделя цели сегменти на американското общество, а различаването на истина от лъжа става все по-трудно за обикновения човек. Може би дори и за самия президент, който в рамките на своя въображаем свят май наистина си мисли, че е легитимен победител на изборите от миналата есен.
Затова Тръмп просто реши да драсне клечката.
В този смисъл той използва своите профили в социалните медии, за да разпространи откровени лъжи и дори да подбуди към насилие срещу собствените си съграждани.
Просто защото не може да губи. Хубаво е да имаш манталитет на победител, но когато подобно качество е съчетано с крайни нива на арогантност и нарцисизъм, то води до пагубни последици. Особено ако си считан за лидера на т.нар. Свободен свят и държавен глава на най-голямата икономическа сила.
Тръмп загуби Белия дом и ще го напусне. Нищо на света няма да промени този факт. Това показват резултатите от изборите, както и всяко едно последващо решение на Върховния съд.
А единственият, който е виновен, е самият той и никой друг.
Предприемачът, прехвърлил се в политиката, може би никога няма да осъзнае, че през тези избори бе най-големият си враг. За да спечели, Доналд Тръмп просто трябваше да спре да бъде Доналд Тръмп поне за малко.
С цялото уважение към личността на Джо Байдън, нека не се лъжем. Едва ли има паралелна реалност, в която той щеше да има шансове да стане президент при други обстоятелства и с друг опонент. Сега обаче не беше нужно да прави нищо повече от това да бъде тих и да не пречи на Тръмп да бъде себе си.
В интерес на истината, ако изборите бяха проведени в нормални условия, все пак текущият президент почти сигурно щеше да бъде преизбран.
Икономическите показатели на САЩ бяха повече от позитивни, с рекордно ниски нива на безработица, а на хоризонта не се виждаха достатъчно способни противници от демократите, които да могат да оспорят мястото му в Белия дом.
Но 2020 г. донесе на САЩ проблеми с мащаб, който само подчерта колко некомпетентен и дори комичен може да бъде Тръмп.
Тук дори не е нужно да се припомнят детайлите покрай неадекватните му коментари за инжектирането на дезинфектанти като лекарство срещу коронавирус. Пандемията от COVID-19, наред с организираните размирици през пролетта и лятото, се оказаха най-сериозните вътрешни предизвикателства за САЩ, като Тръмп не можа да адресира адекватно нито едно от тях.
В продължение на няколко месеца след края на май поредица от щати бяха принудени да въведат извънредно положение заради масови протести и размирици. Дори самият квартал около Конгреса бе окупиран и обявен за "автономна зона" от представители на различни движения, включително Black Lives Matter. Тогава президентът не оцени факта, че първоначалните протести бяха овладени от други фракции с различни цели и съответно постави под общ знаменател всички протестиращи - "терористи".
В този смисъл Тръмп не само че не бе част от решението, но се превърна и в допълнителен фактор за усложняване на проблемите.
Той си позволи да вземе открито страна по време на протестите Black Lives Matter и последвалите безредици и вандалски прояви. Подобно действие е повече от недопустимо за президент, чиято основна функция е да бъде обединител на нацията и символ на нейната цялост. Така Тръмп още повече допринесе за радикализацията и разделението на американското общество по вече съществуващите социално-политически граници.
Но трудно можеше да се очаква по-различно поведение. През 2016 г. той бе избран като профилиран кандидат, който впоследствие управлява като профилиран президент, заинтересован от интересите на тясна част от американското общество.
В продължение на четири години бизнесменът-милиардер управлява САЩ точно като такъв - търговец, който в крайна сметка никога не се научи как да бъде политик. Единственият начин, по който Тръмп може да осъзнава политиката е през призмата на бизнеса и под формата на сделки.
Само че елементарното разбиране "аз давам на теб - ти даваш на мен" може да работи добре в търговията, икономиката, а дори понякога и в международните отношения, но няма как да бъде ефективно по деликатни социални проблеми.
Затова и в крайна сметка Тръмп се провали. Каквито и икономически и външнополитически постижения да има, той накрая ще бъде запомнен като президента, който допринесе най-много за разделението на американската нация.
А най-лошото е, че размириците във Вашингтон много вероятно няма да бъдат последното действие в Шоуто на Тръмп. Сянката от неговото управление дълго ще продължава да тегне над американското общество.
