Мандатът на Румен Радев като президент на България, без значение дали ще остане в историята като първи или единствен, започна и привършва по сходен начин. Дни след като положи клетва за държавен глава в средата на 2017 г., генералът от ВВС трябваше да назначи служебно правителство, след като ГЕРБ хвърлиха оставка именно заради неговата изборна победа.
Четири години по-късно и няколко месеца преди явяването му на избори за втори мандат, Радев отново трябваше да назначи служебен кабинет.
Разликата е, че това се случва в състояние на доста по-изострена и видна политическа криза в страната - с разнородно обществено мнение, резултиращо във вероятен шарен състав на всеки бъдещ парламент, което от своя страна води до по-голяма трудност кризата да приключи. А в нажежената политическа атмосфера роля има и самият президент, който до началото на тази година се явяваше истинската и гласовита опозиция на кабинета "Борисов 3".
Новият служебен кабинет, посочен от понатрупалия политически стаж Радев, е ясен.
Една комбинация от залог на изпитаното с четирима души от служебното правителство на Огнян Герджиков (2017 г.); експерти с дългогодишен стаж в структурите, които ще трябва да ръководят в следващите 2-3 месеца; и академици с богати биографии, които за пръв път ще имат управленски задачи от национално ниво пред себе си.
Един алфа-мъжкарски кабинет, според някои определения, поради факта, че от 19 души в него има само две жени, но това не е толкова голям проблем с оглед на временния характер на кабинета "Янев" и това, че традиционно в последните няколко правителства, служебни или не, броят на дамите е между 5 и 6.
Един умерен кабинет, без да залита в политически крайности. Депутатското минало на Бойко Рашков (Коалиция за България) и Стойчо Кацаров (ОДС/ДСБ) е позабравено, а по-ярко впечатление прави присъствието на Янаки Стоилов (дошло след разрешение от БСП) като правосъден министър и едно от лицата на протеста и част от "Отровното трио" - проф. Велислав Минеков, като министър на културата.
Но това е в тон с цялата реторика на Радев за промяна, която изостри и конфликта между него и Борисов.
Важното в случая кой е начело. Стефан Янев на първо време е генерал, което се превръща в хумористична обща черта за първите в държавата. Изборът на човек със солиден опит именно в сферата на отбраната и зад граница повдига някои въпроси, защото ангажиментите на Янев ще изискват реакции в много повече сектори (в същото време служебен министър на отбраната е политолог). Но Янев все пак е бил служебен заместник премиер в кабинета на Герджиков, така че в някаква степен характера на работата трябва да му е познат.
Същевременно, няма изненадващо в това военен да сложи военен начело на служебния кабинет, особено в ситуация на международно бедствие около пандемията и още повече с оглед на факта, че на военните се гледа като на примери за дисциплина и патриотизъм - нещо, което мнозина не откриват в традиционните си политици. А стабилност и някаква форма на доверие в управляващите в сегашната ситуация е необходима.
По-важното е, че Янев като доскорошен секретар на държавния глава по сигурност и отбрана, е човек на когото Радев може да се довери.
Защото пред служебния кабинет предстоят предизвикателства, основното които е организирането на може би най-сложните избори в модерната история на България. Избори със задължителен машинен вот, с нова Централна избирателна комисия и с партии, изтощени (включително и финансово) и озлобени след една провалена предизборна кампания и на прага на втора, която вероятно ще е доста по-мръсна от първата.
Възможно е служебният кабинет да бере негативи и от това, че държавният бюджет не беше актуализиран по време на работата на 45-ото Народно събрание, призиви за което имаше от различни страни. Сега кабинетът "Янев" ще трябва да разпределя средства от едно направление в друго, но е ограничен що се отнася до липсата на допълнителен финансов резерв.
А спорните въпроси около финансовото състояние на държавата в условията на пандемия са нещо, което е дори по-тревожно от факта, че отново отиваме на избори.
Задачата на Янев и служебното правителство няма да е лека, но не трябва да се гледа на тях и като на месии. Все пак служебният кабинет е временно решение в ситуации на леки или тежки политически кризи. Има възможността и да ревизира дейността на предишния парламент, но въпросът е ще има ли капацитет за това с оглед на по-належащите задачи.
Основната от които остава организацията на летния хит на 2021 г. - вторите парламентарни избори за година. Или вотът, след който можем само да се надяваме да се измъкнем от тази политическата каша и всички последствия, която играта на политика носи на всички ни.
