Каква изненада - президентът Румен Радев наложи вето върху изпращането на нова военна помощ за Украйна под формата на бронетранспортьори (БТР) собственост на МВР, които не са използвани от 80-те насам.
Сякаш някой е очаквал държавният глава да си затвори очите за подобно депутатско решение...
Нека да сме честни - изненадани всъщност щеше да има, ако Радев не беше върнал за ново обсъждане в парламента новата военна помощ за Киев.
Мотивите на държавния глава са прости - първо, депутатите не са се запознали достатъчно със Споразумението за безвъзмездно даряване на бронирана транспортна техника, и второ - тази техника можело да се използва за охрана на нашата граница и за осигуряване на достъп до трудно достъпни региони при време на тежка зимна обстановка, каквато видяхме съвсем наскоро.
На хартия доводите на президента звучат някак разумно, особено като видяхме как обилния снеговалеж доведе до сериозни проблеми в страната.
И все пак човек трябва да не е следил политиката у нас през последните 6-7 години, за да не вижда колко кухи всъщност са те.
От ден първи на обсъждането на сегашната военна помощ се каза ясно, че въпросните машини са били използвани от МВР само при един случай, откакто са зачислени - по време на възродителния процес.
Всеки може да се сети за какво точно. Жокер - не е било, за да чистят пътя от сняг.
Дали тези БТР-и могат да бъдат използвани от Гранична полиция и Гражданска защита - потенциално да. По-голямата мистерия е - ако отговорът е положителен, защо от 80-те години насам това така и не се е случило.
В толкова много правителства досега, ръководени от различни лидери с различни политически възгледи и идеологии, абсолютно никой не се е сетил да си каже: "Абе, тук имаме едни бронетранспортьори на склад. Няма ли да е добра идея да охраняваме границата с тях и при тежки снежни бури да помагат с проправянето на пътища до планинските села?!".
Едва сега провидението е проговорило на президента Радев, че има как бронираните машини да бъдат използвани за благото на България.
Или може би той просто е решил, че не му е по вкуса правителството да изпрати бронираните машини на Украйна, където те действително да бъдат използвани... за отпор на руските окупатори. След това е наредил да се измислят някакви оправдания, за да върне решението за преразглеждане в парламента.
Румен Радев досега многократно е доказвал с думи и действия, че има сантимент към проруските позиции и опорни точки. Особено когато става въпрос за изпращането на оръжия за Украйна.
Наивно е да се мисли, че в сегашния случай президентът наистина се е загрижил за охраната на границата и чистенето на снега до планинските села. Всичко това е просто претекст да не пратим помощ на Киев. И толкова.
От неговия екип толкова пъти досега сме чули мантрата, че едва ли не всеки изпратен патрон и всяка подарена бойна техника оголва собствената ни защита - което е и един от най-големите и кухи митове за българската отбрана.
Ако мислим наистина за националната сигурност на страната, трябва да мислим за превъоръжаване с ново и модерно оръжие, което да се вписва в общата система на НАТО, за да може Българската армия да действа в синхрон със съюзниците си.
В свят, в който оръжията стават все по-модерни и опасни, старото съветско въоръжение, с което страната ни разполага, ще става все по-малко полезно. Но Румен Радев, въпреки че сам е бивш военен, не говори за това.
Да се върнем на БТР-ите - ако те бяха наистина толкова важни за националната сигурност на България, щяха отдавна вече да са вкарани в употреба. Това е факт.
Така че дори ветото на президента на теория да мине, шансовете машините отново да останат на склад и никой да не ги използва за нищо са поразително големи.
На практика, шансовете парламентът да промени решението си са малки.
Но подобно толкова много други неща в българската политика, ще трябва да изтърпим и този лесно предвидим и напълно безсмислен цирк.
