На висотата на заемания държавен пост...
Нека не се лъжем, у нас политиката никога не е била джентълменски спорт, при който участниците си "мерят езиците" в това, което говорят. Публичната реч в България отдавна е запозната с терминологията на "тулупите", "мисирките", "бай х*й", че и по-лоши неща.
И все пак в последно време сякаш нивото е успяло да падне. Това много ясно манифестира в последния публичен статус във Facebook на правосъдния министър Данаил Кирилов, посветен на "СпонджБоб Квадратни гащи".
За всеки, който следи събитията в страната, е ясно за какво се отнася въпросния статус - акцията на лидера на "Да, България" Христо Иванов за привличане на внимание около казуса с парк "Росенец". Независимо от мнението на човек за конкретната ситуация - дали подкрепя Иванов, или има критики към действията му, писанията на министър Кирилов тук са толкова не на място, толкова зле формулирани и толкова грозни, че това няма как да бъде подминато просто така.
Както в случая с Вежди Рашидов, така и тук, ако Данаил Кирилов говореше само от позицията на самостоятелна личност, той би имал свободата да го стори, въпреки лошия правопис или цялостното количество на злобни подмятания. Има това право.
Само дето тук говорим не за друг, а за министъра на правосъдието. А това, колкото и дивно да звучи на някои, е пост, който изисква определено поведение.
И по-конкретно: да сдържаш нервите си, да контролираш какво излиза от устата ти или изпод пръстите ти, и като цяло да се държиш на положение, защото с думите и действията си представляваш не само себе си, но и самата държава.
Министърът на правосъдието е лицето, което отговаря за цялостното изпълнение на държавната политика в конкретния ресор правосъдие - един от най-значимите и сериозните в страната.
Министерски съвет няма официална позиция по казуса с акцията на Христо Иванов, нито спрямо отправените от него въпроси. Министерството на правосъдието по никакъв начин не е страна по темата. И в един момент министърът Кирилов, без никой да го е питал за коментар, изскача със статус, в който сравнява лидер на политическа партия, заемал също поста на правосъден министър, с анимационен герой, отправя обиди и "удавя" всичко това в тонове жлъч.
Подобно поведение просто е неприемливо за един български министър. Независимо дали става въпрос за критичен политически опонент, дали самият министър като правист има някакви конкретни критики, или просто нещо го е издразнило. Подобна груба реакция е нещо грозно и немислимо от гледна точка на всякакъв етикет.
В днешно време публичните профили в социалните мрежи се приемат за официална комуникация, а един министър трябва да знае това. Трябва да може да застане над своите лични емоции и да се държи на висотата на заемания от него пост.
Пък ако толкова иска да отправи критики, да го направи от позицията си на юрист - със съответния език, термини и правни обяснения.
Въпросът е, че все по-малко и все по-рядко държим на тези неща. А това води до естествения резултат - опростачване на езика на политиката, а оттам и на самата политика.
И преди сме казвали, че ако политическият дебат е изкуството да се фехтоваш с думи, у нас то е сведено до замеряне с гуано и назален секрет. Това обаче убива нормалния спор на политически теми, особено от активните хора, които влияят на процесите в държавата. А често в спора се ражда истината.
Вместо това гледаме гръмки изказвания, обиди, пренебрежение, дребнава злоба и раздаване на епитети - поведение, с нищо по-различно от поведението в селската кръчма или още по-зле - в някой онлайн форум.
Време е да започнем да изискваме малко повече от своите представители във властта - били те на власт, или в опозиция. Да започнем да очакваме от тях да се държат на нивото на заеманите от тях постове.
