В може би най-прочутия си цитат руският писател и драматург Антон Чехов е поставил едно основно правило за театъра: "Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението".
Миналият месец пушката в Народния театър "Иван Вазов" гръмна.
На границата между протеста и махленския скандал режисьорът Александър Морфов надраска вратата на пиара Велислава Кръстева с надписите "ДПС" и "Изчезвай" и преди полицията да го е посочила за извършител, той си призна и напусна театъра.
Проблем нямаше при назначаването на Кръствева през септември, проблемът дойде след парламентарните избори.
Причината за Морфовия гняв беше решението на Велислава Кръстева, бивш пиар на ДПС и дългогодишен член на партията, да придружи предишния си клиент Ахмед Доган в деня на вота, като джентълменски го насочваше, вероятно по стар навик.
Сега обаче Велислава Кръстева ръководи "Връзки с обществеността" в Народния театър и като такава режисьорът Александър Морфов се почувства лично засегнат да я види като придружителка на Ахмед Доган.
Изборът ѝ на компания в деня на гласуването постави тежък морален въпрос на сцената в театъра: Трябва ли работещите в сферите на културата и изкуството да се появяват публично до политически лица?
И ако не трябва - какво следва да се направи? Да се уволняват хора на базата на снимки и видеа?
Трудно е да си представя, че ще дойде ден, в който всички творчески хора в България ще станат аполитични при фамилиарното отношение на някои представители на културата с властта и институциите.
Така че казусът пред настоящия директор на Народния театър Васил Василев е достатъчно оплетен. Верен отговор няма. И последното, което ѝ трябваше на цялата и без друго нажежена до червено ситуация, е сърдит министър на културата, който да сипва още масло в огъня.
Бранещ служебната крепост на културното министерство, което през последните години така и не случи на ръководител, Велислав Минеков се набута в случая така, както той си може най-добре - със сприхав тон и кибритлийски закани срещу ръководството на театъра.
Вживял се в ролята на партизанин, но от върха на държавния апарат, Минеков нареди експресна проверка на назначенията в Народния театър, за да прегледа под лупа екипа, който Васил Василев доведе със себе си, след като спечели конкурса за директор.
Но от интервю на Василев днес се разбра, че разпоредената проверка не е стигнала до никъде, понеже в лютата си ярост Минеков е забравил, че министерството на културата не е репресивен орган.
Следователно, не може да се намесва директно в организацията на театъра, защото правомощията му се простират дотам, че да нареди на прилежащите му контролни органи да проверят законността на въпросните назначения. И в частност - най-големият трън в очите на театралите - назначаването на Велислава Кръстева.
Да обобщим, от началото на данданията в Народния театър държавна ревизия на спора не е правена, а думите на Минеков, че "ако трябва, ще пресуши блатото, за да стигне до дъното", са само вятър и мъгла.
Друг на неговото място би се засрамил от подобна лаишка грешка, но явно цялото министерство е оперирано от това човешко чувство, защото с напредването на случая културният министър става все по-кисел и все по-ясно заемащ позиция срещу Васил Василев.
Доказателство е отговорът му на подписка в защита на директора: "Такива подписки не ги приемам, а ги изхвърлям в кошчето".
Никъде в поведението на Минеков досега не се видя желание да влезе в ролята на медиатор между едните и други представители на театъра, за да нареди положението мирно и тихо, а шоуто да продължи с по-малко напускания.
Сигурно това не му идва отвътре.
Точно обратното, културният министър сякаш е по-наранен и от Александър Морфов от решението на Велислава Кръстева да ескортира Ахмед Доган до изборната секция. Насъсква с коментарите си и поддържа огъня на разделението в театъра запален, без да си дава сметка, че театърът не е кръжок за политически интереси, а място за вдъхновение.
От служебната си функция на Минеков повече ще му приляга административният подход, който търси компромис между враждуващите лагери и се опитва да успокои страстите, вместо да ги насърчава.
Впрочем, същата мисия може да се изпълни и от председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който притежава суперсилата да потъва вдън земя, когато колегите му влязат във война. Към момента Мутафчиев още не е обелил и дума за ставащото в Народния театър.
А там пушката продължава да гърми в различни формати - един актьор си бръсне главата на живо в YouTube, друг организира подписка, трети - контра подписка и като черешка на цялата суетня е застанал служебният министър на културата, който намеква за уволнения по политически предпоставки.
Лошото е, че дори и да се стигне до бленуваните уволнения, партийното разединение между отделните театрали ще продължава да зее и ще продължава да подклажда препирни, които скриват големите проблеми на културата у нас - разпределението на средствата, хилавите критерии при финансирането на проекти и назначаването на поне един министър на културата, от когото гилдията не се срамува.
