Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Операция: Градско осакатяване

С любезното съдействие на Министерството на културата Снимка: БГНЕС
С любезното съдействие на Министерството на културата

След дъжд качулка. Така може да се обобщи едновременно гражданското възмущение в социалните мрежи, готовностите за жива верига пред Тютюневите складове и лютия гняв на министъра на културата, който цял ден обикаля като линейка от София до Пловдив и обратно.

Драмата в три действия избухна, след като вчера от снимки във Facebook се видя, че багери са влезли в иначе опустелия Тютюнев град в Пловдив с очевидното намерението да свалят последните нелицеприятни останки културно-историческото наследство, описано в романа на Димитър Димов "Тютюн".

И друг път е ставало така. След години на бавно разрушение, след умишлена или неволна безстопанственост, архитектурен паметник е оставен да се срине до основи, а каквото и да се случи после, то ще е постфактум.

Точно каквито са реакциите на служебния министър на културата Велислав Минеков, който отиде до складовете, заплашва, прави се на обиден и се закани да издаде заповед за културна ценност на обекта, която да покаже на багериста.

С нея и без нея обаче Тютюневият град ще продължи да се руши.

Даже ако по стечение на обстоятелствата от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Община Пловдив се размърдат по казуса със статута на Тютюневия град, той ще отиде в историята в плачевния смисъл на тази дума.

Няма никакво значение дали складовете ще бъдат обявени за паметници на културата сега, понеже в Закона за културното наследство няма радикални стъпки, които да гарантират тяхното опазване.

Липсата на адекватна хватка от страна на Министерството на културата и годините на безхаберие вече казаха своето. Законовата опека е импотентна формалност, за която само служебният министър си фантазира, че ще роди порой от чудеса, като принуди настоящите собственици на обекта - "Кепитъл холдинг груп", да възстановят историческия му вид.

При благите разпоредби и символичните глоби за системно неподдържане на историческите здания наистина трябва да имаш безпределно въображение, за да си представиш, че покровителството на културното ведомство е спасението за Тютюневите складове в Пловдив.

За съжаление на културното ни наследство, въпросът не опира до една процедура, която по незнайно какви причини буксува с години в Община Пловдив. Проблемът се простира по-далеч - до законовите последствия в случай, че сгради с културна значимост у нас бъдат оставени на саморазрухата или на алчните си собственици, които са случили на апетитен парцел, в близост до "лъскавия център".

На хартия може и да има изисквания за опазване на културните ценности и реставрация в автентичния им облик, но наказанията, ако административните разпоредби не се спазват, са така да се каже, "сладки" и поносими - от 500 до 1000 лева, съгласно Закона за културното наследство.

Сравнявайки специфичните критерии за точност на епохата при потенциален ремонт на обекта и разходите, които трябва да се платят от собственика при такъв ремонт, няма да е изненада, ако повечето предпочитат просто да си платят глобата. Дори ще е логичното обяснение за напуканите фасади на десетки паметници на културата.

За рехавия контрол отдавана не се е говорило. Последният министър, който се кълнеше, че ще предложи вдигане на санкциите до нечуваните 30 000 лева, беше Вежди Рашидов. Това беше през 2016 г. и ядът му си имаше повод - отново Тютюневите складове в Пловдив, които бяха запалени.

Но няколко месеца по-късно група експерти от Академията на МВР успяха да убедят съда, че огромният пожар е тръгнал от небрежно загасената цигара на клошаря Любчо, и Рашидов се укроти, а бурните му закани отидоха на вятъра.

Не стига, че повишаване на глобите в размер, който да стряска, нямаше, но и наследникът на Вежди Рашидов - Боил Банов, предложи още благини за собствениците на културните обекти, понеже освобождаването от данък за сградата не било достатъчен стимул, за да я поддържат в приветлив вид.

Предложението му мина в парламентарна зала - през 2019 г. собствениците и концесионерите на паметниците от културата си спестиха още плащането на местните данъци и такси.

Докато нашите културни власти се чудят как да приласкаят фирми и физически лица да обновяват (ако може и ако не им пречи) сградите от историческо значение, в държавата, която е столица на европейската култура - Франция, образно казано режат глави, ако един културен имот бъде оставен на произвола.

Според сайта на културното им министерство глобите започват от 3500 евро за пукнатините по фасадите на сградите и стават по-сериозни при констатирането на големи вреди. Максимумът се налага при запустяване на обекта - до 100 000 евро глоба и до 7 години затвор.

Не че трябва да станем Франция, но паралелът е показателен, ако се питате защо там е пълно със забележителности, а тук със скелета.

От символи на богатото ни минало паметниците на културата у нас бавно стават емблема за наследственото нехайство на институциите към тях. Тютюневият град в Пловдив ще е поредният пример, без значение дали ще успее да се сдобие със статут или не.

Традицията тук е на принципа "след дъжд качулка" - когато стане белята, да се търсят виновни за пропуснатия шанс да бъдем държава с изобилстваща култура. Било то в проточилата се експертиза, било в общината или в най-удачния във случай носител на отговорност - министерството на културата.

   

Най-четените