Да, това беше една скучна, мудна и безлична кампания, която сякаш можеше да мине така, че въобще да не закачи една немалка част от избирателите.
Но и тя приключи, а сега идва време за мислене, за решения и най-вече - за гласуване. А сега, повече от всеки друг вот в последното поне десетилетие, най-тежко стои на преден план въпросът: "Защо въобще да гласувам?".
Наистина е трудно да убедиш човек, който е решил, че политическите партии в момента не могат да му предложат нищо, че си заслужава все пак да даде гласа си и да участва в изборния процес.
Идеята за гражданския дълг е да участваме във вота като гарант за демокрацията и като средство за определяне на това в каква посока да се развива бъдещето ни, но често това е нещо много общо и понякога чуждо и далечно.
А да отваряме дългите фермани за това какво е самата демокрация и как тя зависи от гражданското участие, може да доведе до приспивен ефект за някои хора.
Затова да погледнем към по-дълбокото. На практика в момента България е изправена пред солидна политическа криза, в която е твърде възможно след деня на изборите да се окажем в ситуация, в която сформирането на правителство и управляващо мнозинство е меко казано сложно и клони към невъзможно.
По-лошото обаче идва от всички предложения на експертите, че вотът ще се реши при значително по-ниска избирателна активност.
Какво означава това? Отговорът - просто много по-малко хора ще определят какво ще е разпределението на силите в парламента и кои ще са народните избраници за следващите 4 години (максимум, много по-вероятно да са далеч по-малко).
Сега покрай пандемията мнозина ще предпочетат да си останат у дома. Други, останали разочаровани от всичко, ще си кажат, че "отиването за гъби" е далеч по-приятна алтернатива от изборите. Трети, недокоснати от политическа кампания, просто ще изживеят обичайната си неделя.
Така че колкото по-малко хора участват в разпределението на вота, толкова по-висока е стойността на един купен глас. На един манипулиран глас. На гласа на работника, заплашен от шефа си, че ще има последствия, ако не гласува "както трябва". На гласа на земеделския производител, който знае, че ако не гласува под строй, следващата година няма да му купят продукцията.
На гласа на хората от села, махали, бедни квартали и т.н., за които тия 50 лв. са достатъчна мотивация да отидат до урните.
Контролираният вот у нас не е мираж и на всички избори има задържани хора за търговия с гласове, въпреки че "Купуването и продаването на гласове е престъпление" се чува от всяка една политическа реклама.
Никой досега не е успял да го измери точно, но едно е сигурно - тук става въпрос за десетки, ако не и даже стотици хиляди хора.
Това са манипулирани, принудени и купени гласове, които няма да ги мързи и няма да пренебрегнат правото си на глас под претекст, че са разочаровани от системата. Ще пренебрегнат своята честност, но това е друг въпрос.
В България един мандат средно струва по около 10-12 хил. гласа на избори в нормално време (разбира се, във всеки МИР е различно съотношението, но все пак). Ако активността падне, на много места ще падне и "цената" в гласове на отделните места в парламента.
Сега се оставете да пресметнете колко депутатски места могат да се купят с 200 хил. манипулирани гласа, например. И оставете тази мисъл да отлежи.
В случая този проблем има едно решение - повече гласове като цяло. Колкото повече хора излязат да упражнят вота си, толкова повече се обезценяват онези, подадени под принуда.
Така че една кратка неделна разходка до близката изборна секция, където си регистриран, не е чак толкова голямо усилие. Твое право си е.
Дали ще се възползваш от него вече е въпрос на личен морал.
