Освирквания ехтяха на изпразващия се "Уембли" преди няколко дни, докато Англия се мъчеше да направи нещо смислено в последната си проверка преди началото на Европейското първенство.
Един от основните фаворити в надпреварата загуби безславно с 0:1 от Исландия на свой терен и значително охлади надеждите на феновете, че най-после ще оползотвори потенциала си и ще триумфира в голям турнир.
Но нека не правим грешката да придаваме твърде голямо значение на приятелските мачове от последните дни. В тях повечето от най-силните европейски отбори нито постигнаха гръмки резултати, нито показаха кой знае каква игра.
Франция завърши 0:0 с Канада, Германия се нуждаеше от гол в последната минута, за да преодолее Гърция, а Португалия беше победена от Хърватия у дома.
Във всеки един от случаите могат да се намерят предостатъчно обяснения, а цялостно няма как да не съществуват и тънки сметки за спестяване на усилия и предпазване от контузии броени часове преди Евро 2024.
В същото време, контролите все пак дават индикации какво още има да се желае от всеки отбор.
За Англия например притеснението идва от липсата на подходящи опции на няколко поста, които отслабват селекцията на Гарет Саутгейт. В момента има усещане за доста голяма предвидимост в схемата 4-2-3-1 на треньора и 7-8 от титулярите изглеждат ясни (а това е рядкост за времето му начело на "трите лъва").
Но контузията на Хари Магуайър оставя защитата без убедително присъствие на втория етаж, а проблемите по левия фланг и в халфовата линия са очевидни.
Остава под въпрос кой ще е партньорът на Деклан Райс в центъра, където вече ги няма любимци на Саутгейт през годините като Калвин Филипс и Джордан Хендерсън.
По лявото крило най-вероятно ще се изявява Фил Фоудън, но той има тенденцията да навлиза към центъра и е хубаво да бъде подкрепен от типичен ляв бек, центриращ от фланга - такъв обаче няма с изключение на Люк Шоу, който не е играл от февруари и ще бъде на разположение най-рано за втория мач на Англия в групата.
Разбира се, класа при избраниците на Саутгейт не липсва, а с тях и тактическите варианти са в изобилие, но остават и съмненията дали единайсеторката ще функционира достатъчно добре по терените в Германия.
Несъвършенствата на Англия са малко или много симптоматични за състоянието на останалите фаворити, всеки от които влиза в турнира с доза притеснение около моментната форма, титулярния състав или тактическия план.
Да вземем действащия европейски шампион Италия, чиято селекция е доста променена спрямо онази отпреди три години.
На хартия съставът на Лучано Спалети е внушителен и притежава ядро от проверени бойци от местния шампион Интер. Но "скуадрата" загуби по категоричен начин двата си квалификационни мача срещу Англия, а миналата седмица имаше скучноват вид при равенството 0:0 с Турция и победата с 1:0 над Босна.
Гледайки тази малко крехка и и неубедителна Италия, човек не би заложил на втора поредна европейска купа.
Но нима някой от останалите е чак толкова по-добър?
Домакинът Германия претърпя бурни месеци без изобщо да играе квалификации и кулминацията на ужасната 2023 г. беше загубата с 1:4 от Япония и уволнението на Ханзи Флик.
При наследника му Юлиан Нагелсман имаше подобрение, а престижните победи над Франция и Нидерландия през март върнаха вярата на феновете.
Завръщането на фигура като Тони Кроос също е добра новина и както до един момент германците се притесняваха от домакинска излагация на европейското, така изведнъж отново започнаха да мечтаят за трофея.
Може би е за добро, че ентусиазмът им беше поохладен с 0:0 срещу Украйна и измъченото 2:1 срещу Гърция.
Най-силният състав е този на Франция и вече свикнахме "петлите" да влизат във всеки турнир като водещ фаворит.
Но връщането на Н'Голо Канте сред избраниците година след трансфера му в Саудитска Арабия показва част от тревогите на Дидие Дешан.
Селекционерът нямаше как да не забележи липсата на баланс в полузащитата при загубата от Германия през март и се надява емблематичният опорен халф да му донесе повече стабилност.
Суперзвездата Килиан Мбапе носи със себе си тактически проблем срещу по-силните съперници заради склонността понякога да се изолира от играта и да пренебрегва задълженията си в защита.
В полуфинала и финала на Мондиал 2022 в Катар се наложи нападателят да бъде преместен от любимия си ляв фланг в центъра, защото не полагаше усилия да покрива противниковия бек и Франция ставаше уязвима.
А да не забравяме, че по традиция здравата отбрана носи успехите на европейски първенства, а не блясъкът в атакуващ план.
Преди три години финалистите Италия и Англия бяха с най-добрите дефанзивни показатели в турнира.
На Евро 2016 Португалия някак триумфира, макар че спечели само един от седемте си мача в рамките на 90 минути. Просто обаче "мореплавателите" не се огъваха и в задни позиции бяха безапелационни.
Сензационната купа за Гърция през 2004 г. беше основана на плана всички да се връщат зад линията на топката, докато Испания през 2008-а и 2012-та предложи своя вариант на защитна тактика - като почти не позволяваше на съперниците да играят с кълбото.
Какво означава това за Евро 2024? Че защитите ще бъдат определящи и съответно, че Португалия отново има шанс.
С Роберто Мартинес начело се обсъжда повече играта в нападение на португалците и невероятния талантна Рафаел Леао, Бруно Фернандеш, Жоао Феликс, Диого Жота, Бернардо Силва и Гонсало Рамош.
Да не забравяме и неостаряващия им капитан и реализатор №1 в историята на националните отбори Кристиано Роналдо, чиято роля остава водеща.
Но ръководената от Рубен Диаш отбрана може да спре всеки опонент, а в състава е и вечният ветеран Пепе, който няма намерение да спира на 41 г.
Въпреки това, засега Португалия остава отбор, който изглежда по-впечатляващо на хартия, отколкото като стъпи на игрището.
Испания също има достатъчно варианти в защита, притежава и чудесна халфова линия, но е непредвидима в предни позиции с нападател като Алваро Мората, способен да вкара и да пропусне от всяка позиция.
Съставът на Луис де ла Фуенте изглежда лишен от големи суперзвезди, каквито испанците притежаваха в предни генерации, но сглоби задружен и последователен тим с изключителни таланти и надеждни ветерани в него.
Вероятно определящо за резултатите на европейското ще бъде представянето на младите испански футболисти, а при тях липсата на опит винаги е нож с две остриета.
Нидерландия и Белгия могат да минат повече за скрити фаворити и на "лалетата" им липсва класа в халфовата линия, докато белгийците разчитат за голове предимно от застаряващото дуо Кевин де Бройне - Ромелу Лукаку.
Противно на нидерландските традиции, сега големите звезди на Роналд Куман са съсредоточени в защитата, но тъкмо това дава сериозни надежди, стига хора като Върджил ван Дайк и Нейтън Аке да демонстрират върхова форма.
Белгия пък е в процес на промяна и след като някои от представителите на златното поколение отпаднаха от сметките, тимът търси малко по-различен облик на голямата сцена.
Очевидно всеки ще излезе на терена със своите собствени проблеми, но точно това е красотата на футбола на ниво национални отбори.
Никой не е съвършен. Никой не може да си купи нужните играчи и да оформи идеално балансиран състав, а времето за подготовка и сработване никога не е достатъчно - което води до не толкова избистрен и задълбочен игрови стил, колкото при водещите клубни тимове.
Ако не друго, недостатъците допринасят за спектакъла и за високото ниво на непредвидимост, с неизбежните грешки и с безспирното напрежение от това, че един мач и един миг решават съдбата ти.
Началото е в петък, 14 юни, и дори футболът да не е на най-високо ниво, има всички предпоставки зрелището да си заслужава.
А победител все пак ще има и някой ще се справи с недостатъците си по-добре от всички останали.
