Дипломатичен, учтив, образован, раумен - това са качества, с които асоциираме Гарет Саутгейт и които на пръв поглед всеки би искал да притежава.
Но въпреки това английският селекционер сякаш дразни мнозина именно с тези свои черти и вече предизвиква полемика или направо присмех, когато бъде повдигнат въпросът за периода му в националния отбор.
Той някак си създаде имидж на скучен и страхлив мениджър, а доста фенове и странични наблюдатели ще ви кажат, че по-скоро пречи, отколкото помага на отбора си и че Англия би могла да постигне повече без него.
Настроенията спрямо Саутгейт обаче са доста различни сред хората, които са работили с него и играят под негово ръководство.
Познаващите го лично често ще ви кажат, че е обединител - а в страна с толкова дълбоки разделения като Англия, футболът се нуждае тъкмо от такава фигура.
Сега Саутгейт се насочва към може би последния си голям турнир с "трите лъва" и още веднъж ще опита да грабне жадуваната европейска титла на Евро 2024.
Но каквото и да се случи на стартиращото през следващата седмица първенство, Саутгейт заслужава да бъде запомнен като мениджъра, който накара Англия да повярва отново.
Хейтърите винаги ще изтъкват, че при състав с толкова много талант, английският отбор трябва да играе по-добър футбол, докато прагматичният подход на селекционера не позволява на играчите да се разгърнат.
Въпреки това е достатъчно да си спомним какво представляваше Англия преди Саутгейт, за да оценим стореното от него.
През 2006 г. набеденото за "златно поколение" имаше за треньор знаменитост като Свен-Горан Ериксон. Шведът не помогна за класиране по-далеч от четвъртфиналите на Световното първенство, където тимът отпадна от Португалия с дузпи.
В началото случилото се беше разглеждано като голям провал, но си се оказа постижение на фона на последвалия крах в квалификациите за Евро 2008.
Тогава Англия изобщо не успя да се класира за шампионата, а Стив Макларън беше наречен "Глупака с чадъра" след загубата в последната квалификация срещу Хърватия.
Футболната асоциация реши да се обърне към треньорското светило Фабио Капело, но и с него Англия не впечатляваше нито като игра, нито като резултати.
"Трите лъва" се класираха на второ място в груповата фаза на Мондиал 2010, а в елиминациите бяха разбити с 4:1 от Германия.
Евро 2012 се запомни с ново разочарование след изпълнение на дузпи, този път срещу Италия на четвъртфинала, а селекционер вече беше Рой Ходжсън. Последва отчайващо отпадане в групата на Световното първенство, където Англия завърши на последното четвърто място.
🏴🪓 Gareth Southgate has 𝐀𝐗𝐄𝐃 seven players from his initial 33-man England squad:
— CentreGoals. (@centregoals) June 6, 2024
➖ Jack Grealish
➖ Harry Maguire
➖ James Maddison
➖ Curtis Jones
➖ Jarell Quansah
➖ James Trafford
➖ Jarrad Branthwaite pic.twitter.com/q8LGkc0ErH
Следващото европейско първенство донесе един от най-паметните провали, тъй като на осминафинала англичаните отпаднаха от аутсайдера Исландия, а оттам нататък Ходжсън вече нямаше как да запази поста си.
Така изглеждаше реалността за английския национален отбор в десетилетието преди Саутгейт.
Той се настани на поста при необичайни обстоятелства заради скандала с тъкмо назначения Сам Алърдайс, който беше уличен в корупция от местни журналисти.
Сега е трудно да си го представим, но когато Гарет Саутгейт пое Англия, отборът не беше печелил елиминационен мач на голям турнир от 10 години. Оттогава спечели шест такива двубоя в деветте си опита.
Саутгейт успя и да докара тима до поредни полуфинали на големи първенства, което не се беше отдавало на негов предшественик още от сър Алф Рамзи насам (от 60-те години).
За най-взискателните привърженици продължаващата липса на трофеи за националния отбор е вина на Саутгейт - и той наистина не успява да прекрати близо 60-годишната болезнена трофейна суша.
Но на няколко пъти беше близо до целта и се представя доста по-добре от предшествениците си.
"Той е най-добре представящият се английски селекционер, който сме имали, като изключим Алф Рамзи", изтъкна наскоро Гари Невил. "Получава незаслужени критики, но си е осигурил място в историята с достигането до полуфинал на световно първенство и финал на европейско".
Заслугите му обаче не са свързани само с подобряването на резултатите. Саутгейт успя да направи нещо, което беше невъзможно за повечето му предшественици: промени имиджа на националния отбор.
Националите успяват да обединят нацията в ера на остри политически сблъсъци и поредица от кризи, включително Брекзит и пандемията. Саутгейт се доказа и като лидер, който неизменно застава зад своите играчи и осъжда расизма и останалите нападки, обиди и прояви на дискриминация, хвърлящи сянка върху света на футбола.
С тази подкрепа към футболистите той успя да обедини самия състав, а това също беше проблем преди назначаването му.
Гари Невил е признавал, че когато е играл за Англия през 90-те и 2000-те, преживяването рядко е било приятно, а играчите са били разделени на групички според клубната си принадлежност.
Усещало се е напрежението заради огромните очаквания, а между футболистите е имало атмосфера на взаимно подозрение.
Ако вярваме на разказите на настоящите национали, сега е нещо приятно и вдъхновяващо да играеш за Англия, а цялата група си прекарва добре по лагери и турнири.
"Той промени доста сериозно нещата и внесе промени, които те карат да се чувстваш по-отпочинал като си на лагер", разказва Рахийм Стърлинг.
"Вместо просто да седим ресторанта и да ядем си правехме барбекюта навън. Доста такива неща имаше, които означаваха, че не се събираме просто да тренираме и да се приберем по стаите. Опознавахме се по-добре с останалите играчи, с щаба и служителите".
Една от необичайните обединяващи дейности на Саутгейт е безмилостен 48-часов военен лагер, при който играчите трябва да се събуждат в 5 сутринта и да участват в тренировки на морски пехотинци.
Стърлинг си спомня, че в началото е ужасен от идеята, но после открива, че преживяването е трансформиращо за отборния дух. "Създаде се усещане, че човекът до теб е твой брат, така че беше още една стъпка към обединяването на всички ни", категоричен е футболистът, който в най-силните си години играеше страхотно при Саутгейт.
Самият селекционер споделя, че се стреми безспирно да напредва и да прави нещо повече от преди, което да подобри отбора му.
"Този процес никога не свършва, защото футболът постоянно се променя. Възприемат се различни тактически подходи във всяка фаза от играта, така че постоянно виждаш нови идеи и постоянно опитваш да овладееш нещо, което в крайна сметка никога не можеш да овладееш напълно", казва той.
Естествено, в Англия постът на национален селекционер е такъв, че единственият начин всички да са доволни от теб е да печелиш титли.
Докато не осъществи мечтата, Гарет Саутгейт ще се сблъсква с критики, но с него шансовете на "трите лъва" са по-големи, отколкото бяха преди.
В дните преди началото на Евро 2024 надеждите отново са налице, тъй като Англия е сред фаворитите в турнира - но дори да последва ново разочарование и дори това да е краят на Саутгейт като селекционер, той заслужава да си тръгне с високо вдигната глава.
