Да знаеш цената на думите - това е един от първите уроци, които рекламистът Радослав Бимбалов може да даде на всеки, който се е загубил из кресливата среда на социалните мрежи.
Съоснователят на рекламната агенция The Smarts, която работи с някои от най-големите брандове у нас, често е "устата на топа". Неговите остри и твърде често преразумни коментари за заобикалящата ни действителност успяват да накарат читателите му в социалните мрежи "силно да любят и мразят".
Но освен с директни и незаобиколими въпроси, той може да се похвали и с умението да намира точната мяра на думите. Доказва го сборника с разкази "Млък", който се появи след 23 години мълчание, изминали от единствения роман на Бимбалов - "Аз, Маниака", и се превърна в една от най-търсените книги на отминалия Пролетен базар на книгата в София.
"Все още ми е трудно да повярвам, че хората искат да четат моите разкази. Не за друго, а просто защото те трудно се навиват да четат нещо непознато", казва Радослав Бимбалов в подкаста ни "Първа страница".
Темите в разказите от "Млък" обаче не могат да бъдат определени като непознати. Универсалните са - копнежът към младостта, отчуждението, подмяната на начина на общуване, отхвърлянето от обществото, расизмът и пр., но са прехвърлени в българска среда, където сякаш са попили от соковете ѝ и това ги е доизкристализирало. Налице са нюансът на нашенското и леката сянка на трибагреника.
За създаването на сборника и "играенето" с всяко изречение, пренаписвано по три пъти, за да стане най-добро; за общото между писането и рекламата; за един роман отпреди 23 години и нереализираното му продължение, описващо Бойко Борисов преди него да го има на политическата сцена; за българската душа и силата на словото...
За всичко това разговаряме с Радослав Бимбалов в този епизод на "Първа страница" - един подкаст за хора, книги и (не)истински истории. Чуйте го тук:
"Българската душа не мирише на ракия", казва в разговора писателят и рекламист. Отбелязва как през последните години си внушаваме, че "някак ни е вродено да ударим 100 грама, да станем, да креснем, топчето да гръмне, да прекосим Дунава", а според него българската душа всъщност е "поетична, красива, и изключително смело се вдига над земята".
"За мене българската душа е вятърът над Родопите. (...) Ето така се носи българската душа - тя е лека и ефирна", казва Бимбалов и посочва, че му се иска читателите да усещат именно тази лекота, когато четат разказите му.
Уменията, придобити от рекламния бранш, всъщност му помагат в писането - като това да бъде лаконичен; да знае, че историята трябва да има ясно развитие; да осъзнава нуждата да даде на читателя изненада и "нещо допълнително", някаква "нова емоция". Достигането до този момент и развиването на тези умения не става за една нощ. Всъщност още през 1999 г. той издава пропития с хумор роман "Аз, Маниака".
"Истината е, че бях малък. Бях на 26 и мислех, че съм готов да пиша, което е пълна глупост. Сега, от позицията на моите години и минал през достатъчно мои текстове, които съм писал, вярвам твърдо, че човек, когато е млад, трябва да пише поезия- защото там се пиша за любов, революция, срещу лошото, себе си, срещу съдбата. Поезия се пише от млади хора. Когато поостарееш, можеш да пишеш проза, защото познаваш хората и можеш да разказваш истории", казва Бимбалов.
След "Аз, Маниака" той започва да пише и продължение - "Бат Вито", което така и не вижда бял свят. Така 23 години прави "всичко останало, но не и да пише книги". Мислел е, че не е бил готов и признава, че е бил прав да го мисли. Чакал е вдъхновението и то все пак идва. Така през 2022 г. се появява сборникът "Млък".
Едноименният разказ разказва за своеобразна пандемия, в която хората започват да губят думите. Всяка сякаш има лимит на ползване - изчерпаш ли го, я губиш завинаги. Разказът не е пророчество, а констатация, разказва Бимбалов. Той наблюдава как общуват младите, какво публикуват в социалните мрежи, как емоджита и изображения заменят думите в общуването ни.
Като човек, закърмен с богатство от думи, забелязва как много такива все по-бързо остаряват. А именно това цени писателят и рекламист в българския език - че не е "чист", а в него място намират думи от други езици.
"Това всъщност е прекрасно, защото дава една страшна красота на езика", казва Бимбалов.
Вярва също, че словото трябва да стане важно за децата на България, които да бъдат учени на литература и български език, а "не на критика и четене на резюмета". Защото словото може да се използва и като оръжие, да се впряга в ужасяващи роли, но отново чрез словото - само че на бунта и недоволството - трябва да се отговори на това, а не с крясък.
Все пак вярва, че крещенето в социалните мрежи "поне е говорене" и че някой ден ще се накрещим и ще спрем, ще се чуем и ще започнем да си говорим.
Всичко това и още ви очаква в този епизод на "Първа страница", където Бимбалов споделя и за това как чете (което се отразява и на подхода му към писането), за любимите писатели Етгар Керет и Здравка Евтимова; за несправедливото отношение към разказа като форма и за това, че "няма нищо срамно в това да си рекламираш изкуството".
Премиерата на сборника с разкази "Млък" е днес, 16 юни, четвъртък, от 19:30 ч. в "Терминал 1" в София, така че ако искате да се срещнете с автора - това е мястото. Във всички случаи може да го чуете в "Първа страница" - ако ви е по-удобно, направете го през Spotify:
Този епизод на "Първа страница" достига до вас с подкрепата на Storytel.
Подкастът "Първа страница" е общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките" и продължава да ви среща с интересни и вдъхновяващи личности от различни сфери, за да ви разкажат те за своите житейски и кариерни пътища, литературни вкусове и всичко друго, за което се сетим да ги попитаме.
Среща с нов гост ви очаква винаги в четвъртък на всеки две седмици, а за да не пропускате епизод, може да се абонирате за подкаста тук:
