Георги Господинов е сладкодумен разказвач, макар понякога думите, които има за казване - или написване, да нагарчат.
Във време на мъглявини, на бурни промени, които ни дърпат в различни посоки, да поговориш с писателя и поета Господинов е като да намериш пристан, където да се закотвиш за малко и да погледнеш през неговите очи случващото се - преди, сега, утре. Да очертаеш някакъв хоризонт, ако щеш.
А хоризонтът е необходим, както споделя самият писател в подкаста ни "Първа страница".
Казва, че макар да живеем в днешния ден, можем да бъде спокойни само ако знаем, че ще има и утре и това утре ще е добро. Т.е. когато имаме усещането за ясно бъдеще.
"Това усещане се изгуби и някак си къде да го търсиш? Някъде във времето трябва - ако напред не става, дай назад", посочва писателят за повсеместното обръщане към миналото.
"И се връщаме да преживяваме стари неща. Да възстановяваме, да правим възстановки на стари неща... Може би ни липсват и нови идеи, може би сме се сетили, че много бързо минахме през някои неща в последните десетилетия и искаме да си ги наваксаме. Но в това основно има страх от бъдещето."
Но както самият Господинов припомня, а преди това и пише в своя роман "Времеубежище":
Да живеем в миналото не е решение.
В навечерието на втория рожден ден на подкаста "Първа страница" разговаряме с номинирания за наградата "Международен Букър" Георги Господинов.
За тези две години се срещнахме с някои от най-бляскавите ни журналисти, писатели, актьор, музиканти, преводачи - в думите на много от тях сме улавяли недостигащото днес, несигурното утре или изпълненото с предупредителни спомени вчера.
И сякаш всички тези мечти, страхове, надежди и болки открихме обобщени в разговора ни в този 52-ри епизод.
"Докато писах "Времеубежище", a и сега го наблюдавам, ние наистина живеем в края на времето, така, както е описан в Апокалипсиса в Библията. Т.е. съвместното или заедното съществуване на всички времена едновременно - ти може да си в 60-те, 70-те, и 80-те, и напред. Всичко да е сега. "Искам да опитам всички времена!", описва настоящето Господинов.
"Затова казвам, че носталгията, която имаме днес, не е към бабината къща и към двете липи отпред, които ги няма вече. Носталгията е по времето, не е по пространството. Т.е. тя се е изместила към минали времена, не към минали места."
Писателят отбелязва, че точно заради това е предложил терминът "хроносталгия", защото вече хроносът (старогр. времето), а не ностосът (старогр. завръщането у дома) е важен.
В този епизод на "Първа страница" поехме с него из лабиринтите на собствената му памет. Целта, която надяваме се, че сме изпълнили, беше да ви доближим не само до писателя Георги Господинов, но и до читателя. Защото, както ще чуете, двамата са неразривно свързани.
"Винаги избирах [да чета] книги, които са написани в първо лице - Аз, героят, който разказва историята си - и всъщност всички мои книги са написани в това лице. Това, дадох си сметка години по-късно, е, защото аз много се страхувах и не исках в края на книгата героят да умре."
Господинов отбелязва, че в детството си е живял сред хора, които не са били "в литературата", а "най-обикновени хора, които можеха да се държат нормално". Така сравнението между истинския живот и прочетеното в страниците е неизбежно.
"И това, което винаги съм подозирал в някои романи, е, че те са прекалено изкуствено направени. Че този роман ме кара да повярвам, че нещата се развиват от тази точка до тази точка и се случват причинно-следствено по този начин и няма друг начин, по който да се случат."
Ето защо писателят харесва романи, които нямат тази претенция. Романи, които могат да спрат разказа и авторът да си "поговори" с читателя.
Както отбелязва, този силен мотив и тази структура със странични отклонения и коридори присъстват и в собствения му роман "Физика на тъгата".
В рамките на близо час разговаряхме с Георги Господинов за "несъвършените" романи, които така харесва; за липсващите страници в "Записки по българските въстания", хвърлили го като дете направо в действието; за първите стихове (и критика) и изобщо за първото нещо, което някога е написал на лист хартия.
На неговата първа страница.
Чуйте този разговор в подкаста "Първа страница" сега, ако предпочитате - и в Spotify:
Този епизод достига до вас с подкрепата на Storytel.
Подкастът "Първа страница" вече е на 2 години! В този общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките" ви срещаме с интересни и вдъхновяващи личности от различни сфери, за да ви разкажат те за своите житейски и кариерни пътища, литературни вкусове и всичко друго, за което се сетим да ги попитаме.
Нов гост и нови книжни препоръки ви очакват във всеки следващ епизод на "Първа страница" - винаги в четвъртък на всеки две седмици.
За да не пропускате епизод, може да се абонирате за подкаста на някое от тези места или с всяко приложение за слушане на подкасти:
