Той е огромна фигура и винаги е готов за битка! Преди няколко месеца играчи на Абърдийн се опитаха да му счупят краката, но Скот Браун се изправи и усмихнат поздрави феновете на "детелините". Даже им показа танцува стъпка...
Веднъж противников играч стъпи с цялата си тежест на най-деликатното място в тялото му, но и това преживя бързо. В Русия пък Браун успя да впечатли местните, излизайки само по тениска в центъра на Санкт Петербург. Нищо смущаващо, ако температурата в Питер тогава не бе 11-12 градуса под нулата.
Винаги усмихнат и всеобщ любимец на всички в Селтик, халфът казва: "Не се приемам насериозно, няма смисъл" и печели още повече симпатии.
Но настрана от самооценката му, Скот Браун няма как да не бъде приеман сериозно от съперниците. Той е като скала със сърце, което бие за Селтик и феновете му, и която във всеки един момент е готова да препречи пътя на противника. С близо 500 мача за "детелините" и 8 шампионски титли, полузащитникът е истинска легенда на клуба.
В края на юни навърши 33, но продължава да гледа само напред. Докато скалата с голямото сърце има сили да прегражда пътя на опонентите, ще бъде на пост за отбора си.
Браун твърди, че не съжалява за нищо в живота си, но когато говори за един епизод от него, в който остава безсилен, усмивката му угасва, а в очите му напират сълзи.
Преди 10 години, през 2008-а, футболистът губи по-малката си сестра - Фиона.
"Вероятно не се справях много добре със загубата й през първите няколко сезона", отговаря той на въпроса как е преживял трагедията в първите си години като играч на Селтик.
"Но Гордън Стракън винаги бе до мен. Малко хора знаеха за случващото се, защото не споделяхме за диагнозата. Един ден Фиона ми звънна. Плачеше и ми каза, че някакъв журналист я притеснява. Беше от News of the World. Попитах я къде е, а тя ми каза, че е в общежитието си в университета в Дънди. Казах й да стои там и да не мърда, докато не дойда. Тръгнах от Единбург и карах като луд.
По това време всички още се надявахме, че ракът може да бъде преборен, така че да я тормозят някакви репортери - беше последното нещо, което искахме. Обадих се на Питър Лоуел (директор на Селтик - б.пр.) и той ми каза да не правя глупости. Влезе от едното ухо и излезе от другото. Сестра ми стоеше затворена и плачеше, а аз побеснявах все повече и повече.
Пичът извади късмет, че когато отидох, беше изчезнал. Вероятно и аз съм късметлия, защото можеше да направя нещо, за което да съжалявам през целия си живот.
Никога не разбрах кой е бил този човек и слава Богу за това и за двама ни. По това време от News of the World бяха готови на всичко за истории като тази. Взех Фиона и тръгнах обратно. Тогава ситуацията стана по-тежка, защото разбрахме, че е станало известно на хората, че тя е болна и това се обсъжда. Сестра ми не искаше да се връща в общежитието, но въпреки това завърши следването си", разказва Браун.
Фиона губи едногодишната си борба с рак на кожата през май 2008-а.
"Донякъде футболът ми помогна да продължа напред. Излизаш да тренираш всеки ден и гледаш да се изключиш от нещата за възможно най-дълго време. Когато преминаваше през този период, чувствах, че няма как да й помогна. След това дойде новината, че е в нелечима фаза. Как се преживява това? За известно време бях: "Майната му на футбола! Майната му!".
Беше в края на сезона и имах и контузия, което допълнително ме демотивираше.
Стракън ми каза, че ще ми даде почивка. Разбираше ситуацията, в която съм. Сигурно се е притеснявал, че в борба за топката мога да нараня някого или да направя нещо, за което да съжалявам.
Усещаше ги тези неща. Затова останах толкова години тук, въпреки че съм имал оферти. Оценявам какво направи Стракън за мен. Той беше побърканякът, който ме взе и 11 години по-късно още съм в Селтик."
Договорът на Стракън е до 2008-а и има предложения, но го продължава с една година, за да помага на семейството на легендата на "детелините" Томи Бърнс, който също се бори с рак на кожата.
Бившият шотландски национал разбира за тревогите на Скот Браун и двамата стават много близки.
На 15 май 2008-а Браун умира на 51, а няколко дни по-рано изпраща букет на Фиона. Две седмици по-късно си отива и тя - 30 години по-млада.
