След третия изигран кръг в испанската Примера Дивисион едно нещо е безкрайно ясно: разликата между грандоведе и останалите е по-голяма от всякога. Барселона вкара пет гола на Виляреал и осем на Осасуна, докато Реал отбеляза шест на Сарагоса и четири на Хетафе.
Някои биха контрирали, че и Барселона и Реал вече загубиха точки - каталунците в Сан Себастиян срещу Реал Сосиедад, Реал във Валенсия срещу Леванте. Да, така е, но това е по-скоро изключение, случва се всяка година. Нали помните двубоите с Еркулес на "Ноу Камп" и Спортинг Хихон на "Сантяго Бернабеу" миналия сезон?
Разбира се Реал и Барселона всъщност сами са виновни за проблемите, които имат с липсата на истинска конкуренция в Ла Лига. Заради начина, по който се разпределят парите от телевизионните права в Испания двата гранда делят близо половината от сумата помежду си. Останалата част се разпределя между другите 18 клуба, които на практика получават трохите. Независимо дали обичате или мразите Sky, трябва да признаете, че те разпределят средствата много по-справедливо от Mediapro, които държат правата в Испания.
Но фактът, че двата големи клуба получават лъвския пай означава, че останалите нямат шанс да се съревноват с тях когато стане дума за привличане на играчи, най-вече заради парите за трансфери и заплати на тези футболисти. Със сигурност предвид на останалите им приходи Барселона и Реал биха могли да се откажат от част от парите и да ги предоставят на останалите клубове в Примера Дивисион. Защото в противен случай това ще се обърне срещу тях в най-близко бъдеще.
Ако разделението продължи единственото предизвикателство пред Барселона и Реал ще се окажат мачовете помежду им. Но това ще се отрази и на потенциалните нови попълнения за двата тима. До този момент двата тима без проблем привличаха най-талантливите играчи в света като Роналдо и Алексис, но ако година след година първенството предлага все по-малко предизвикателства защо най-добрите футболисти да идват в Испания?
Някои клубове и без това вече имат проблеми с изплащането на заплатите на футболистите, което също не помага. А и ако отбор извън Каталуня и столицата няма шанс да спечели титлата и няма здравословна и истинска конкуренция какъв е смисълът? Сравненията с Висшата лига на Шотландия са погрешни и нечестни, но и до известна степен са съвсем резонни.
В Шотландия от 1985/86 титлата неизменно се печели от Глазгоу Рейнджърс или Селтик. Последният извън двата тима спечелил трофея е Абърдийн когато мениджър на тима е Алекс Фъргюсън. Нещо подобно виждаме и в Испания. От седем години шампионът е или Реал, или Барселона. Последният различен бе Валенсия през 2004 г.
Това би могло да нанесе сериозен удар върху Реал и Барселона. В Шотландия преди години без проблеми привличаха играчи като Хенрик Ларсон, Клаудио Каниджа и Пол Гаскойн. Сега дори Селтик и Рейнджърс се задоволяват с играчи от английските втора и трета дивизия. Те не са така привлекателни за играчи от висока класа, както беше преди 10 години. Освен това приходите от телевизионни права са доста по-малки, отколкото в останалите първенства в Европа и дори Рейнджърс в последните години има финансови проблеми.
Напълно възможно е и в Испания да се случи нещо подобно преди отборите дори да са се усетили. Тогава обаче ще бъде твърде късно да разрешат проблема. Ако двата гранда продължан да увеличават разликата между себе си и останалите международните телевизионни компании ще откажат да купуват правата и да излъчват срещите, а това означава, че топ играчите няма да искат да преминат в испански клубове заради малкото покритие. Дори играчи като Роналдо и Меси може да се замислят за трансфер при подобна ситуация.
Меси винаги е казвал, че е щастлив на "Ноу Камп", а Ронадло - че винаги е мечтаел да играе за Реал. Но ако лигата продължава да става все по-малко и по-малко оспорвана, дали те не биха се замислили за трансфер във Висшата лига или Серия "А"?
Всеки футболист искат преди всичко да играят в оспорвани срещи всяка седмица, за да може да подържат топ форма. До този момент липсата на конкуренция не се е отразила особено на португалеца и аржентинеца, най-вече заради собственото им желание да бъдат най-добрите в света. И по отношение на двамата това може да не се промени, но със сигурност ще повлияе на останалите.
Затова сравнинията с Шотландия са все още пресилени и нечестни, но състоянието на играта там трябва да послужи като предупреждение за всички в Испания. Грандовете трябва да престанат да мислят само за себе си. Вместо това е необходимо да помислят как защитят собственото си първенство, дори ако това означава от време на време някой друг да спечели титлата.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство