"Ето го Ломбардо, който развява дългите си коси из Уембли!", възкликна Мичмана, щом съзря лъщящото теме на големия италиански халф. Датата беше 20 май 1992 г., а мачът - Сампдория - Барселона, финал за КЕШ.
Иронията на коментатора несъмнено беше насочена към правилния човек, тъй като сред футболистите, излезли тогава на терена, именно прическата на Ломбардо се открояваше най-много. И то не защото беше полагал някакви специални грижи за нея.
23 години по-късно все още лъщят какви ли не темета из терените - но тяхното излъскване, оформяне и боядисване, както и внимателното гелосване на няколкото косъма по тях, често е отнело няколко часа при фризьор и е струвало сума, която част от нас изработват за месец-два.
Вече трудно успяваме да намерим мач, който не се е обърнал на модно ревю с боядисани коси във всевъзможни шарки и форми, каращи футболистите да приличат на ананаси, зебри, понита и какадута, и придружени със задължителните татуировки за още малко допълнителна красота.
Как се стигна дотук?
Във времената на Ломбардо от близкото и не толкова близкото минало футболистите още не бяха звезди на попкултурата, не струваха масово по десетки милиони евро и не издаваха автобиографии преди да са прекарали и четвърт век на земята. Естествено, и модата беше друга, а дори на по-изисканите футболисти и през ум не им минаваше да експериментират с косата си през седмица.
Щедрите овчи къдрици тип „Руди Фьолер" и гъстите мустаци все още бяха напълно приемливи, а хората се радваха дори на прочутото „островче" на главата на Йордан Лечков и на обецата на Наско Сираков, която изглеждаше даже като прекалена екзотика.
Има ли въобще смисъл да се връщаме още по-назад до Боби Чарлтън например, който беше твърде зает да вкарва голове, за да се занимава с прическата си? През 60-те и 70-те две-три странични вчесвания с гребена вършеха работа.
Днес обаче...
Няма как да не се сещаме за това, докато всеки уикенд наблюдаваме стичащите се жълти червейчета по главата на Бакари Саня, острия като бръснач мохаук на Марек Хамшик, линийките от двете страни на Пол Погба или най-новата шарена приумица на Марио Балотели.
И всякакви други гребени, гриви и бърсалки за под, кацнали върху главата на футболистите, заради които такива като Кристиано Роналдо, побрали половин туба гел отгоре си, вече въобще не ни правят впечатление.
Преди едни 15-20 години футболистите с по-странни прически наистина се брояха на пръсти и всеки можеше да ги назове. Имаше един Карлос Валдерама с огромната си къдрава грива, имаше и един Тарибо Уест със странните си цветни плитчици на главата като дяволски рога (не е ли ирония, че след като се отказа от футбола стана пастор?).
Постепенно Дейвид Бекъм започна да се подстригва странно, Роналдо се появи с неадекватното си петно на Мондиал 2002 (най-добрият футболист тогава имаше най-лошата прическа, защо не?), изгря и жълтият шлем върху главата на чернокожия португалец Абел Шавиер.
А когато Джибрил Сисе започна своите експерименти върху главата си, духът вече беше изхвърчал от бутилката.
Днешните им последователи са просто естественото продължение на тази тенденция и вече не са отделни единици, а масово явление. Тъй че ако спешно имате нужда да почерпите идеи какво да (не) правите с косата си, е достатъчно да си пуснете някой мач. Конкретно тези от турнира за Купата на Африка са прекрасен вариант, днес е срещата за ¾ място, утре е финалът - вдъхновението ви чака.
