Как бихте се чувствали ако попаднете в Дисниленд? А ако посетите Ниагарския водопад? А какво ще кажете да наблюдавате Северното сияние? Умножете тези чувства по две и ще разберете какво чувства в момента кенийският халф Макдоналд Марига. 22-годишният талант бе привлечен в шампиона на Италия Интер през тази зима и с решителния си гол срещу Аталанта, който може да се окаже с цената на титлата, доказа, че освен отлични атлети като Уилсън Кипкетер и Уилфред Бунгей родината му може да ражда и добри футболисти.
Детството на Марига не се различава от това на многото деца от бедни семейства в столицата Найроби - покъртителна мизерия, неизбежната матату - маршрутка, която е единствената връзка на бедните квартали с останалия свят, и непрестанна гонитба на коженото кълбо. От тази гледна точка той и неговите седем братя и сестри могат да взимат личен пример от бащата Ноа Банеяма, който в младите си години и бил национал на Кения и многократен шампион на страната с тима на Леопардс. Синът обаче има други клубни предпочитания и стартът на кариерата му е даден в армейския Улинжи Старс, на чиято емблема красноречиво са изобразени два кръстосани автомата.
След две национални титли Марига решава да смени обстановката и играе последователно за Тускер и Кения Пайплайн (в превод „Кенийски тръбопровод"). През 2005 г. младокът е забелязан от третодивизионния шведски Енкьопинг и по този начин започва европейското му пътешествие. След само един сезон на ст. „Енавален" Марига бива привлечен от първодивизионния Хелзинборг, където се засича с легендата Хенрик Ларсон. Скоро става ясно, че шведската Алсвенскан е тясна за кениеца и сериозен интерес към него проявява тогавашният мениджър на Портсмут Хари Реднап. Въпреки че „Помпи" предлага изгодната сума от 2,7 млн.евро, до договор така и не се стига и с посредничеството на бившия нападател на „тре кронур" Мартин Далин, понастоящем футболен агент, Марига се озовава в италианския Парма за сумата от 20 млн.крони (около 2 млн.евро).
С екипа на „дуковете" той записва 35 мача в Серия „В", а добрите му изяви карат авторитетния „Gazzetta dello sport" да го обяви за играч на сезон 2008-09 в Парма. Страхотните му игри продължават и в елита и след само половин сезон там медиите го спрягат за трансферна цел на отбори като Манчестър Юнайтед и Арсенал. Впоследствие се оказва, че единствено Манчестър Сити проявява действителен интерес към халфа, но той така и не подписва договор, тъй като чиновниците на Острова гледат на него като на треторазреден гастербайтер и отказват да му дадат работна виза. Налага се лично министър-председателят на Кения Райла Одинга да пътува за Обединеното кралство и да ходатайства в продължение на повече от три часа за сънародника си пред своя колега Гордън Браун. Последният напълно му влиза в положението, но тъй като трансферният прозорец в Премиършип вече е затворен, се решава казусът да бъде разрешен положително през лятото.
Ръководството на Интер обаче веднага издебва сгодния момент и след преговори в стил „блиц криг" договаря Марига, като в замяна за него предоставя на Парма Луис Хименес под наем и половината от правата на Джонатан Биабиани. От ръководството на „нерадзурите" не пропуснаха да направят подобаващия PR на новата си придобивка и го нарекоха „най-добрия зимен трансфер в историята на Интер" и „играч на бъдещето".
Самият Жозе Мауриньо се изказа ласкаво за халфа, сравнявайки играта му с тази на Мохамед Сисоко от Ювентус и Джон Оби Микел от Челси, с уточнението, че той е по-добър и от двамата. Някои специалисти побързаха да го сравнят с авторитета на този пост Патрик Виера, като за негови основни качества се лансират физическата мощ и поливалентната игра както в центъра, така и по фланга. И с прост поглед се вижда, че с взимането на Марига Специалния се презастрахова, тъй като Хавиер Санети и Естебан Камбиасо не са първа футболна младост и скоро ще трябва да започне налагането на техния заместник.
Самият кениец пък вече е оставил лошите спомени зад гърба си и вече спокойно може да издържа многолюдното си семейство, в което са още двама професионални играчи. Само времето ще покаже дали отново след Джордж Уеа Серия „А" ще бъде белязана от триумфа на играч от нискоразвита във футболно отношение африканска нация, или това ще се окаже един от поредните халосни патрони в трансферната политика на „нерадзурите". Поне засега истината е по средата, като след срещата с Аталанта е нормално анодът да надделява над катода.
