Автомобилните състезания са както отборен спорт, така и индивидуален. В световните шампионати по автомобилизъм има две класирания: едно за пилотите и едно за конструкторите или производителите. Във Формула 1 класирането при пилотите е важно за самите тях и е предпочитано от феновете и медиите.
Но класирането при конструкторите е това, което определя финансовите резултати на тима и затова то е най-важно за всеки шеф на отбор. Затова е логично и приемливо, че всеки тим има право да защитава инвестициите си в спорта чрез определяне на стратегията си на пистата, която може да включва и заповеди от бокса.
Някои фенове се оплакват от това и казват, че не е честно, но това е опростено и наивно отношение към въпроса. Шефовете на отбори винаги ще правят това, което е най-добро за тима им и това няма да се промени. Това е логиката на спорта. Ако правилата се опитват да наложат свобода на пилотите, но отборите ще намерят начин да ги заобиколят. В крайна сметка, единственото логично решение е тимовете да бъдат оставени сами да взимат решения в такива ситуации. Ако един пилот не иска да кара за отбор, който използва заповеди от бокса, то той не трябва да подписва договор с този тим.
Заповедите от бокса са част от моторните спортове от времето, когато още не е съществувал какъвто и да е световен шампионат, да не говорим за Формула 1. Първоначално заповедите от бокса се базират на простия принцип, че който плаща, той поръчва музиката. Хората, които са притежавали състезателни автомобили в ранните години на спорта, задължително са били богати. Понякога те са давали някоя или някои от своите коли на други състезатели, но не са искали да бъдат побеждавани, затова техните „съотборници" са приемали правилото, че когато собственикът иска да спечели, то те трябва да му направят път.
С развитието на спорта отборите стават по-големи и започват да работят по-професионално, но заповедите от бокса не изчезват. През 30-те години тимът на Mercedes ги прилага като правило и това създава доста проблеми с пилотите. В едно от състезанията Луиджи Фаджиоли е толкова ядосан, че трябва да кара до финала зад Руди Карачиола, че веднага след финала напуска, за да премине в Auto Union. Карачиола и Манфред фон Браухич са лидерите на тима и имат право да печелят срещу Херман Ланг и Дик Сиймън, въпреки че последните двама често са по-бързи от фаворитите.
След Втората световна война могъщият заводски тим на Alfa Romeo бързо става известен с налагането на заповеди от бокса - право да печелят имат Ахиле Варци, Нино Фарина и граф Феличе Троси, въпреки факта, че Жан-Пиер Вимиле е много по-бърз и от тримата. Това съотношение на силите се запазва два сезона, след което Вимиле става лидер на тима и до смъртта си на практика е недостижим за съотборниците си.
Но не винаги по-младите пилоти трябва да отстъпват пред по-опитните си колеги. Пример за това е Гран при на Великобритания през 1955 - тогава шефовете на Mercedes нареждат на Хуан Мануел Фанджо да остави Стърлинг Мос да спечели домашното си състезание с идеята, че това ще подобри имиджа на марката, която по това време не се представя добре на английския пазар. Фанджо кара зад Мос през цялото състезание, но никога след това не признава, че му е било наредено да го направи.
Година по-късно идва известната случка, при която Питър Колинс пуска Фанджо напред и това му позволява да вземе световната титла, вече като пилот на Ferrari. Колин заявява следното на Енцо Ферари: „Никога не съм смятал, че 25-годишен пилот като мен може да понесе такава голяма отговорност. Пред мен има много време. Фанджо трябва да остане световен шампион за още една година. Той го заслужава." За съжаление, Колинс загива две години по-късно на „Нюрбургринг" и така и не успява да стане световен шампион.
През 1961 тимът на Ferrari налага заповеди от бокса в Гран при на Франция - Волфганг фон Трипс трябва да излезе начело в състезанието пред Ричи Гинтър и Джанкарло Багети, но става така, че Фон Трипс и Гинтър отпадат, Багети става първият и единствен пилот във Ф1, спечелил първото си състезание в световния шампионат. След това, през 1964, Лоренцо Бандини пуска напред Джон Съртийс в Гран при на Мексико, така Съртийс печели точките, които са му необходими, за да победи Греъм Хил в битката за световната титла.
През 1967 Lotus използва заповеди от бокса в Гран при на САЩ на „Уоткинс Глен" - Греъм Хил и Джим Кларк хвърлят монета кой да спечели и Хил печели облога. Но в състезанието Хил получава повреда в скоростната кутия и накрая Кларк го изпреварва, за да си спести унижението да кара зад повреден автомобил.
През 70-те години също има няколко случая на наложени и изпълнени заповеди от бокса - Рони Петерсон помага на Марио Андрети в Lotus, като шведът обяснява, че Марио е свършил огромната работа по развитието на болида на тима за 1978, а и е подписал договор да е №2 в отбора. Жил Вилньов подписва подобен договор с Ferrari през 1979, което помага на Джоди Шектър да спечели световната титла, въпреки че мнозина са на мнение, че още тогава канадецът е бил по-бързият пилот.
През 80-те години нещата започват да се променят, в спорта влизат повече пари и ставаме свидетели на първите нарушения на заповедите от бокса. През 1979 Алън Джоунс е тим лидерът на Williams. В Гран при на Германия Клей Регацони е инструктиран от отбора да не атакува Джоунс, който води в състезанието, въпреки че Клей е по-напред от австралиеца в класирането за шампионата.
През 1981 Карлос Ройтеман решава да не изпълни заповедта от бокса да пусне Джоунс да спечели в Бразилия. След това австралийската звезда на Williams решава, че няма да помага на Ройтеман през сезона, въпреки че аржентинецът има реални шансове за титлата. В крайна сметка през 1981 Нелсон Пикет печели първата си световна титла, като това става в последното състезание за сезона в Лас Вегас, където първи финишира Джоунс.
В края на сезона Джоунс и Ройтеман са толкова разочаровани от Ф1, че и двамата се оттеглят от спорта, въпреки че по-късно Джоунс се върна в шампионата. След този скандал в Williams решават, че няма да използват заповеди от бокса, освен ако това не е абсолютно наложително. През 1985 тази философия позволява на двамата пилоти на тима Пикет и Найджъл Менсъл да си крадат точки един от друг и това носи първата световна титла на Ален Прост.
В този случай спортсменството е в ущърб на Williams.
Изключително популярен е и скандалът от 1982, когато пилотът на Ferrari Дидие Пирони не спазва заповедите от бокса и побеждава Жил Вилньов на „Имола". Вилньов загива две седмици по-късно, като преди катастрофата все още е бил бесен заради предателството на французина. Същата година Рене Арну печели Гран при на Франция въпреки указанията от бокса на Renault, че победата трябва да вземе Ален Прост, а тази победа спомага на Арну да се утвърди като лидер на тима в края на сезона. През 1983 в Гран при на ЮАР Brabham нарежда на Рикардо Патрезе да пусне Пикет да спечели, но при условие, че тази победа ще е решаваща за битката за титлата. В крайна сметка обаче, в хода на състезанието не се стига до това - Пикет завършва трети, което му носи титлата, а от бокса позволяват на Патрезе да запази първото място.
В McLaren правилото е, че не се използват заповеди от бокса, но през 1989 това е в ущърб на тима - Айртон Сена и Ален Прост се сблъскват на „Сузука", като и двамата се борят за световната титла. В крайна сметка за тима няма значение кой ще е по-напред, тъй като двамата са недостижими за съперниците си.
Две години по-късно, отново на „Сузука" Герхард Бергер жертва собственото си състезание, за да помогне на Айртон Сена да спечели титлата. Бергер налага убийствено темпо от самото начало с ясното съзнание, че така ще унищожи гумите си, но успява да увлече Найджъл Менсъл да го преследва. Менсъл излиза от трасето, Сена си гарантира титлата, излиза начело, но малко преди финала намалява, Бергер го изпреварва и печели.
През 1992 Патрезе получава инструкции да помогне на Найджъл Менсъл в Гран при на Франция и безропотна пуска съотборника си напред, за да спечели. В края на сезона Менсъл, който вече си е осигурил световната титла, прави път на Патрезе в Гран при на Япония и връща жеста на италианеца, който печели състезанието. През 1994 и 1996 шефовете на Williams използват заповеди от бокса в битката за световната титла - Дейвид Култард пуска Деймън Хил на „Монца" през 1994, а през 1996 Жак Вилньов прави път отново на Хил.
В началото на сезон 1998 тимът на McLaren успява да развълнува всички във Ф1, след като нарежда на Култард да пусне пред себе си Мика Хакинен, за да спечели финландецът Гран при на Австралия. Това решение е базирано на факта, че преди това тимът допуска грешка, която е в ущърб на Мика и така Рон Денис решава да го компенсира. Освен това, Хакинен все още не е напълно възстановен от страховитата катастрофа, която преживява през 1995, но вече е достатъчно бърз, за да се бори за титлата. Тогава Денис смята, че това е правилното решение. ФИА отговаря, че ще накаже всяка следващо подобно изпълнение, което променя класирането, но признава, че заповедите от бокса не са забранени. По-късно Световният съвет на ФИА потвърждава решението на Денис.
През 1999 след катастрофата на Михаел Шумахер, Ferrari на няколко пъти използва заповеди от бокса, за да помогне на Еди Ървайн в битката му с Мика Хакинен за световната титла. Мика Сало отстъпва победата на Ървайн в Германия, а после Шуми му помага да спечели в Малайзия. Същата година, но в Белгия неочаквано двамата пилоти на Jordan Деймън Хил и Ралф Шумахер се оказват начело на класирането след масова катастрофа. От бокса нареждат на Ралф да не атакува Хил, за да си гарантира тимът двойната победа.
През следващите години идват поредица случки, в които Рубенс Барикело помага на Михаел Шумахер във Ferrari, но границата е прекрачена през 2002, когато Рубенс пуска Шуми да спечели в последния завой в Гран при на Австрия. Публиката освирква двамата плюс Жан Тод, когато те се качват на подиума, а ФИА прави опит да забрани заповедите от бокса. В крайна сметка отборите продължават да ги използват, а през 2010 Фелипе Маса демонстративно намалява, за да бъде изпреварен от Фернандо Алонсо в Гран при на Германия. Ferrari получава глоба от 100 000 долара, но вече никой не може да скрие факта, че отборите използват кодирани съобщения, за да командват пилотите си на пистата.
В крайна сметка, за всеки един тим от ключово значение е доверието и уважението между двамата пилоти в отбора. Затова всеки пилот, който наруши заповедите от бокса създава сериозен проблем защото така той предава тима и съотборника си и създава недоверие в отбора.
