Дори само местата им в класирането предопределят, че мачът ще е напечен. Ботев е трети, ЦСКА - четвърти. Пловдивчани са в еуфория, защото вървят отлично, в миналия кръг биха в Ловеч и чакат 20 000 на стадиона в събота. ЦСКА е в отлично настроение, защото изпълни задача номер едно на есента и спечели вечното дерби.
Историята помни велики сблъсъци между отборите, особено в Пловдив. Беше време, когато ЦСКА (както между другото и Левски) губеше с 0:1 „още от табелата" на града, преди да започне мача си с Ботев. 80-те бяха времето на Зехтински, Бакалов, Гошо Георгиев, Хвойнев и онзи чудесен „жълто-черен" тим, който така и не стана шампион. Но пък редовно удряше грандовете на свой терен, при това с лекота и стил.
Дори отборът на Стоичков, Пенев и Костадинов, който мачкаше наред в края на 80-те, не успяваше да спечели на стадиона на Ботев. ЦСКА не обичаше това гостуване в онези години.
Последните две десетилетия са различни, защото в Пловдив нещата бяха трудни за „канарите". След златния дъжд от брокерите настъпи разруха, дойдоха Христоловите времена, Ботев изпада, връща се, пак бе пратен при аматьорите... В тези години ЦСКА често биеше на стадиона, на който мрази да гостува.
Историята помни обаче и „модерни класики". Финалът за Купата на България в Благоевград през 1993 г. е една такава, в която над 10 хиляди пловдивчани оцветиха югозападния град в жълто, а от София феновете бяха близо четири пъти по-малко. Спечели обаче ЦСКА, 1:0 и пореден трофей за „червените". Мачът бе уникално зрелище заради агитките, а и на терена играеха майстори като Ивайло Киров, Кирил Метков, Анатоли Нанков, Гиби Искренов, Андонов (ЦСКА), Хвойнев, Дерменджиев, Ясен Петров, братята Добревски (Ботев).
Има и „драми", с типична марка „БГ". ЦСКА, вече шампион, очевидно не се напъваше в последния кръг през 1992 г., но Ботев не успя да спечели и 2:2 не стигна за място в евротурнирите. В последните минути армейците се разпиляха по терена и оставиха домакините да излизат сами срещу Джони Велинов, но топката не влизаше във вратата. Бе странна гледка...
Друг паметен мач беше в предпоследния кръг от сезон 1997-98, когато ЦСКА очевидно не се напъна и загуби с 1:3 пред над 30 000 фенове в Пловдив. Тогава Ботев пусна свободен вход, за да има по-сериозна подкрепа, а мачът бе решаващ само за домакините - ако не биеха, те най-вероятно изпадаха. Но... всичко е добре, когато свършва добре.
ЦСКА помни и двете дузпи на Бадема, спасени от Лилчо Арсов за една от най-сензационните победи на Ботев над гранда от София. Шампионският тим на "армейците" през 2003 г. падна с 1:3 в Пловдив от закъсалите домакини, след като Гъргоров два пъти изпълни небрежно дузпи.
"Червените" подпечатаха и титла срещу този съперник. През сезон 2007-08 на тях им трябваше победа 4 кръга преди края в Пловдив, за да бъдат и на теория шампиони. Пред празните трибуни на „Христо Ботев" заради наказание на домакините, гостите удариха с 3:1 и спечелиха златото.
Този век нещата не са толкова драматични, както се помнят през годините назад. В 14 мача ЦСКА е взел 12 победи. Най-посетеният мач е на „Армията" преди 9 години, през пролетта на 2003 г., когато 18 000 се стичат да видят как домакините бият с 2:0. А през 80-те и 90-те това би било неособено висока посещаемост за този сблъсък.
В събота домакините се заканват, че това ще се промени. Чакат се пълни трибуни, а и Ботев надува мускули за победа. Битката може да легитимира отбора на Ферарио Спасов (и тук има интрига - водил е и ЦСКА) като хит в първенството, а и да му даде смелост да погледне дори към първо място. Не забравяйте, че годината е специална за Ботев, който има стогодишен юбилей.
За гостите е ясно - спечели ли в Пловдив, ЦСКА се връща в играта. Отписан само допреди месец, „червеният" тим изпи най-доброто лекарство за възстановяване - победа във Вечното дерби. И ако спечели и последния си труден мач за есента, кой знае... Точките до върха вече не са толкова много.
Ти що четеш коментарите, бе, пич? Баси нервния тип. С оня тъпак отдолу съм се заяждал вече няколко пъти, ама ако ме дразнеха троловете, просто няма да ги чета. В други сайтове са много повече и там въобще не си правя труда да поглеждам кой кво написал. Тука са малко и отвреме навреме се получава няква дискусия. А тва кой къв е комплексар, ми е най-малкият проблем