Рамон Мончи без съмнение е най-известният спортен директор в световния футбол. За 16 години в Севиля бившият вратар построи империя и създаде скаутска мрежа от нулата, която с дейността си помогна на клуба да продаде играчи за над 200 милиона евро.
Стратегическата му работа не донесе само икономически, но и чисто спортни успехи. Преди Мончи Севиля не бе печелил трофей в продължение на 31 години, а с него вдигна девет!
Кое е толкова специално у този човек? Как постига всичко това?
Трудно е да се отговори на тези въпроси. Може би и късметът го обича. Къде без него?
Вероятно Мончи има тайни, които не можем да разгадаем, но ето някои от нещата, които се знаят и които донякъде обясняват защо е толкова успешен.
Събира колкото е възможно повече данни за футболистите
В Севиля екипът на Мончи се състоеше от 16 души. През първите пет месеца задачата им беше да гледат възможно най-много мачове и да събират данни. Приоритетът беше Франция. "Лига 1 е перфектната комбинация от достъпни цени и висока възвращаемост", казва Мончи, който откри във френския елит Гжегож Криховяк, Фреди Кануте, Жофри Кондогбия, Сейду Кейта и много други.
В края на всеки месец скаутите имат за задача да изготвят идеален обор 11-те най-добри играчи за всяка позиция. От декември започват по-целенасочено наблюдение на футболистите, които най-често са попадали в отбора на месеца. Спират се не само на спортно-техническите им качества, но и на особеностите на характера им и т.н. Отчита се представянето у дома и при гостуванията и проявите в международните мачове. За изготвяне на пълното досие на даден играча той трябва да бъде наблюдаван на живо най-малко 10 пъти.
Когато през 2016 г. "The Guardian" публикува материал за работата на Мончи, той показа на английските журналисти папките на актуалните състезатели, които са в полезрението на севилци. На бюрото му имаше над 250 подробни досиета...
"Например, искам да намеря ляв бек, който бяга средно по 11 километра на мач и играе с двата крака. Вероятно от списъка ми ще изскочат десетима, които отговарят на тези условия", каза тогава Мончи.
Може би специалистът избра Рома, тъй като "джалоросите" също си падат по събирането на данни и анализирането на футболистите. До лятото на миналата година на "Олимпико" работеше Лука Борн, който получи предложение от НБА, което не можеше да откаже и оглави отдела по стратегия и анализ на Сакраменто Кингс, докато работи като асистент по статистика в Университета "Саймън Фрейзър".
Не купува футболист, докато не се срещне лично с него
Въпреки любовта към статистиката и проучването на състезателите, основният критерий на Мончи е комуникацията на живо.
Когато Севиля се интересуваше от някого, бившият вратар задължително разговаряше с набелязаните цели. Само през сезон 2015/16 директорът посети над 20 пъти Франция за срещи с потенциални нови попълнения. "Трябва да съм сигурен, че футболистът искрено иска да се присъедини към нас. Общуването е единственият начин да се намали рискът от грешка", споделя специалистът.
Испанецът не се среща само със съответния играч, а разговаря с негови съотборници, служители на клуба и членове на семейството му. Понякога дори му гостува. През 2013 г. посети дома на Кевин Гамейро, а по-късно французинът подсили Севиля.
Последният етап от интервюто е среща в офиса на Мончи, където той задава около 10 въпроса за ежедневието на играчите.
Футболистите споделят, че отстрани това изглежда като най-обикновен разговор, но директорът си вади заключения, които са от изключителна важност за това дали сделката ще състои, или не.
Но понякога грешки се случват дори и при този подход
"След само един месец в Севиля, Конопянка искаше да се хвърли от балкона, а Аруна Коне, който в един момент бе най-скъпият играч в историята на клуба, вкара 2 гола в 41 мача, след което отиде в Леванте и постоянно бележеше. Опитвам се да опозная играча доста преди трансфера, но се случват изненади", казва Мончи.
По правило той комуникира с футболисти без преводач. Освен испански, владее перфектно френски и знае добре английски. През 2014-а прекара половин година в Лондон, за да усъвършенства познанията си по езика и да се запознае с начина на работата на скаутите във Великобритания. Не на последно място използва тези 6 месеца, за да затегне връзките си на Острова, което да улесни преговорите му за в бъдеще с английските клубове.
Знае как да убеждава играчите да приемат трансфера
Севиля съществува по класическата схема на донорски клуб, който развива играчи за продажба. При този модел конкурентите на пазара са два - останалите донори и топ клубовете. А Мончи отлично знае как да се конкурира с тях.
Когато испанецът убеждавал някого да избере Севиля, той имал две опорни точки: хубавият живот в Севиля и възможността на отбора да се бори за титли. Второто е основната разлика с "донорите" от холандските и португалските клубове, а дори и от Монако. Все пак да не забравяме, че Севиля спечели шест Купи на УЕФА през новия век. "Най-важното нещо за мен не е броят на трансферите, а спортните победи. Никой сериозен играч не може да бъде привлечен, ако клубът няма успехи", убеден е специалистът.
Друг коз на Мончи е да предлага на набелязаните по-високи заплати от останалите донорски клубове.
В Севиля поддържаше отлични отношения с президента и старши треньора
Преди отварянето на трансферния прозорец Рамон се срещаше с треньора, за да разбере кои са невралгичните позиции. Изборът на играчите беше изцяло на спортния директор. Имаше и изключения: през 2015 г. Мончи купи Фернандо Йоренте, който не присъстваше в селекцията му, но Унай Емири много го искаше и директорът уважи мнението на наставника.
Трансферният гуру постоянно беше в контакт и с президента на клуба - най-вече Хосе дел Нидо, който заемаше поста в периода 2003-2013 година. С него дискутираше най-вече финансови детайли - колко може да се плати за даден играч и каква е потенциалната възвръщаемост. Но хора от клуба разкриват, че това е било по-скоро формалност и шефът никога не е казвал "не" на Мончи.
За директора това доверие беше невероятно важно: "Хосе дел Нидо винаги се консултираше с мен и се вслушваше в мнението ми. Той никога не направи трансфери зад гърба ми. Развързаните ръце и удовлетворението от работата са най-важни за мен, а в Севиля се чувствах свободен от първия ден", спомня си той.
Именно заради перфектните отношения с президента, бившият вратар се задържа дълго на "Рамон Санчес Писхуан", отхвърляйки оферти на Реал Мадрид и Барселона.
Неуспехите
Методологията на Мончи е тествана от проерката на времето и е почти безупречна. Но понякога има и грешки.
Най-свежият пример е с бразилеца Малком, който в последния момент обърна от Рим към Барселона.
Друг провал на спортния директор е Робин ван Перси. През 2004 г. Севиля се разбра с холандеца и беше на крачка от сключването на сделка с Фейенорд, но внезапно се намеси Арсенал. Ван Перси избра Лондон, а Мончи още се шегува, че не може да преживее успехите на нападателя. Не за друго, а заради това, че са можели да бъдат с екипа на Севиля.
И докато горните два примера не са свързани с преки грешки на Мончи, има и чисто негови такива. През 2009 г. спортният директор се бе спрял на Габи, който тогава играеше за Сарагоса. След изготвянето на подробен профил и среща с него, директорът реши, че мощният полузащитник няма да се впише в играта на Севиля. Няколко години по-късно Габи отиде в Атлетико, където спечели Ла Лига и стигна до финал в Шампионската лига.
И до днес Мончи смята, че това е една от най-големите му провали. Няма как... И той е човек.
