"В началото ми сритваха задника през цялото време, тогава бях едва на 14 години."
Така започва историята на Иван NUT, руски ултрас, който се провъзгласи за "последният хулиган на Русия".
Иван е фен на Спартак Москва от малък, но заявява, че не се е запалил по ултрас културата на стадиона, а на улицата. Пътят му в тази част на спорта започва едва на 14-годишна възраст, но физиката му е била прекалено крехка за тежките боеве и той започва да ходи на фитнес и да тренира бокс.
В студентските си години той, заедно с приятелите си, основава собствена фракция - "Бяла позиция". През годините те участват в десетки организирани мелета и печелят уважението на по-възрастните ултраси на московчани.
В един момент те се запознават с фракцията Адванс Гард, която е водена от Сергей Кашковски, който губи живота си в края на 2015-та година, а групата го наблюдава в няколко организирани боя в горите в Русия.
Започва обмен на идеи и разбират, че нямат интерес към политика или други външни неща, а само към чистия вид хулиганство и насилие.
В новата фракция Иван бързо се изкачва в йерархията и скоро започва да отговаря за привличането на нови членове, организирането на боеве в гората и транспорта до уговорените места.
Освен това, тренира момчетата, които биват одобрени и отговарят на стандартите на групата.
"От 100 човека, може би, само двама ставаха. Стотици хора са минали през ръцете ми. Не си спомням имената и лицата им, но те ме помнят."
Между 2012-та и 2014-та, Иван споделя за нова вълна хора в ултрас културата. Това е довело до пробни боеве всеки уикенд и до непрекъснати тренировки. Той определя този период за "Златна ера в руското хулиганство".
NUT споделя, че в този период много професионални атлети са се включвали в боевете в горите. Именно в една такава битка той чупи гръбнака си. Вместо да се предаде, той продължава да се бие и е приет в главната фракция на Адванс Гард.
Това открива пред него нови възможности на стадиона, а и извън него. За негово съжаление, той трябва да постъпи в армията за една година.
"Ако не беше спортът, щях да полудея през тази година. Занимавахме се само с глупости. Косяхме тревата, патрулирахме и почти не ни даваха да спим. Храната беше страхотна. Станах по-голям, имах повече сила и участвах в различни турнири."
След събитията в Украйна през 2014-та, Иван минава бързо обучение в науката на войната, но така и не е изпратен на фронта в Донбас.
След този период, той се връща към събирането на нови попълнения за фракцията си, както и техните тренировки. Иван печели още повече уважението на членовете, след като измисля тактиката, за да бъде победена полска група ултраси, която подкрепя Легия Варшава.
Ултрасът не се задоволява с краткия си престой в руската армия и избира да се запише във Френският чуждестранен легион.
"Там служат хора от 153 държави. Няма религия, няма раса, няма култура - всички са равни. Дисциплината и истинските бойни мисии ме изградиха изцяло. Ако влезеш в това място, никога не си същия. Легионът има собствени традиции.
След голям запой, ни накараха да тичаме 15-20 километра, беше много забавно."
Иван се завръща в Русия и вижда лошото състояние на ултрас културата, което се опитва да оправи. Голяма част от старите членове са се отказали, но NUT вижда шанс да изкарва пари от боевете, след като се включва в ММА срещи.
"Биеш се срещу един човек, има съдия. Звучеше по-лесно и безопасно. В нашата култура трябва да си винаги готов за бой. Винаги съм бил в отлична форма, защото другите ме следваха и слушаха. Алкохолът и наркотиците бяха абсолютно забранени."
Преди Световното първенство в Русия през 2018-та полицията започва да затяга мерките и хората участващи в различни фракции биват заплашвани с присъди. След станалото в Украйна, руската полиция знае силата на футболните хулигани и знае, че трябва да контролира техните действия.
Тези моменти бележат началото на края на ултрас културата в Русия, такава каквато Иван харесва. След началото на действията в Украйна, феновете започват да си сътрудничат с правителството и да пишат доноси срещу определени хора, включително и срещу NUT.
"Трябваше да напусна родината си, защото съм свободен човек. Няма как да се подчинявам на системата и да питам полицията за разрешение да отида на мач. Ако искам да отида на стадиона, отивам. Ако искам да запаля факла или димка, правя го. В момента, руската хулиганска култура е напълно мъртва."
Иван вече не е свързан с нито една група, но има уважението на много хора в цял свят, което все още отваря някои врати за него, но не и в родината му.
