Това ли бяха правилните попълнения?

"Лягам си като един щастлив артилерист!Брилиянтни попълнения!". Така най-голямата надежда на Арсенал Джак Уилшър оцени привлечените в последните часове на трансферния прозорец на "Емирейтс" Микел Артета, Йоси Бенаюн, Пер Мертезакер и Андре Сантош.

Дали обаче това наистина е така? Това ли бяха правилните играчи, които Арсенал трябваше да вземе, за да излезе от дупката, в която очевидно изпадна след раздялата със Сеск Фабрегас и Самир Насри?

Въпросът е доста спорен като се има предвид кои всъщност са новите играчи. И какво са постигнали. И колко пари всъщност бяха похарчени за тях...Цифрите никога не се обявяват официално, но все пак Арсенал извади повече пари единствено за заместника на Фабрегас - 10 милиона лири. Останалите са на доста скромна цена - Парк струва само 3 милиона лири, Мертезакер - 8 милиона лири, Бенаюн е под наем...

Дали обаче четирима средни като качество играчи се равняват на един Ашли Йънг? Отговорът е повече от ясен - не.

И като сравним тези попълнения с мултимилионните селекции на останалите конкуренти Челси, Ливърпул, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед, които взеха Мата, Хендерсън, Агуеро и Йънг изглежда, че това е поредният отчаян опит на ръководството на "артилеристите" да се спаси от по-голямо унижение. И поредния краткосрочен проект. А вместо това клубът трябваше да се погрижи за бъдещето. Но онова, което е след Венгер, Пат Райс, Боро Приморац и Дик Лоу.

Тази селекция не е просто бедна, тя отразява цялостното психологическо състояние на клуба.  

Преди да бие дузпата срещу Манчестър Юнайтед Робин ван Перси направи лека пауза и феновете вече знаеха какво ще се случи. Колкото и добър да е холандският национал на него винаги нещо му липсва: манталитет на победител и достатъчно увереност.

Ван Перси, при целия му талант, също както и Фабрегас, Ебуе, Александер Хлеб, Едуардо и останалата част от тима от ерата след "Непобедимите" представляват само едно: провал. Тим, който не може да завърши както трябва един мач, да се възползва от шансовете си и да спечели трофеи.

На другия полюс например е Манчестър Юнайтед. На тренировъчното игрище, в тунела водещ от съблекалните към терена, дори на пресконференциите играчите и треньорите на "червените дяволи" излъчват увереност. Пълни са с нея.

И още нещо - след като спаси дузпата бита от Робин ван Перси, Давид де Хеа получи поздравления от целия отбор. Всички играчи до един се събраха и го похвалиха. В същото време Ван Перси, новият капитан на Арсенал, крещеше от яд, но бе оставен сам, съотборниците му просто му обърнаха гръб. Никаква утеха или подкрепа, всеки от тях е сам, не са отбор.

След всеки свой мач, без значение дали печелят или губят, играчите на Юнайтед са задължени да отидат и да поздравят своите фенове. Понякога може да правят това по задължение, но го правят.

В неделя играчите на Арсенал се скриха в съблекалнята веднага след последния съдийски сигнал. Никой от тях не пожела да демонстрира уважение към феновете, които с парите си плащат част от големите им заплати и които пропътуваха разстоянието между Манчестър и Лондон, за да видят отбора си смачкан. Това е още нещо, на което Венгер не е научил своите футболисти - уважението към публиката.

Отборният дух, приятелското отношение, увереността и психическата устойчивост са важни елементи в съврменния футбол. "Невероятната психологическа устойчивост", за която често говори Венгер всъщност е само мит.

Заради всичко това Арсенал трябва да помисли за бъдещето. И може би за мениджър, който да придаде повече увереност и манталитет на победител на този отбор. Голяма част от феновете на Арсенал смятат, че този човек е Жозе Моуриньо. Но има твърде много причини, поради които това няма да се случи. Една от тях е фактът, че в Борда на директорите вече не е Дейвид Дейн - човекът, който би могъл да бъде движещата сила за осъществяването на такова чудо.

Добър вариант за осъществяване на промяната в Арсенал е Дейвид Мойс - мениджърът, който успява да постигне резултати, сериозно превъзхождащи възможностите на Евертън. Той е човекът, който ще гарантира, че всеки играч на Арсенал ще се раздаде до край във всеки един мач, в който участва.

Арсен Венгер определено не е този човек. Тони Адамс наскоро заяви, че се забавлява с опитите на французина да мотивира тима си. Напълно ясно е за какво говори той, но вече съвсем не е смешно.

Новините

Най-четените