Когато Байерн или Ювентус спечелиха титлите си през април, далеч преди края на сезона, говорихме за предизвестени шампиони. И в топ първенствата има изявени фаворити, грандове, традиционни отбори, които трудно можеш да изненадаш с малък ресурс. Но има няколко отбора в историята, правили чудото да спечелят титлата, когато никой не ги е слагал в сметките.
В следващите редове се говори за стратези като Рехагел, Ходжсън, Клъф, Баньоли и Субелдия. И за играчи, които може да сте забравили: Хуан Верон - Вещицата, Пребен Елкер, Питър Шилтън, Брайън Руис ... Мариан Христов.
Да, има и българин... даже не един!
Ето ги някои от най-сензационните отбори-шампиони за следвоенното време.
1961-62 г., Дънди, Шотландия.
Предишният сезон тимът на Боб Шенкли (брат на Бил Шенкли) се спасява от изпадане едва два кръга преди края. Продава най-добрия си играч Джими Габриъл на Евертън и се подготвя за поредния сезон в битка за оцеляване.
Вместо това Шенкли събира младоци от региона и с 14 футболисти (тогава има право на 1 смяна и още един човек на скамейката за отделните мачове) печели титлата. Дънди започва с 19 мача без загуба, бие като гост Селтик с 2:0 и Рейнджърс с 5:1. Година по-късно този смел тим стига полуфинал за КЕШ, елиминирайки по пътя си Кьолн (бие немския шампион с 8:1 у дома!) и Андерлехт. Там ги спира Милан.
1966-67 г. Естудиантес, Аржентина
Наричат ги Младите убийци. Бандата на Билардо. Корави са като камък, не се дават на никого. Освалдо Субелдия събира младоци от дублиращия тим като Хуан Верон (бащата на този, който гледахме в началото на века), Карлос Билардо (треньор на Аржентина за световната титла през 1986 г.) и Рамон Агире. Те стават първият отбор извън Големите пет на Аржентина, вдигнал титлата. След това печелят и Копа Либертадорес.
1975-76 г. Халмщад, Швеция
Рой Ходжсън превърна водата във вино. Това е истината. Предишният сезон Халмщад избягва отпадането по голова разлика. Малък клуб, малки амбиции, малки ресурси. Но революцията на англичанина да наложи системата 4-4-2, да пресира от полето на съперника и да заложи на зонова защита побърква шведската лига. Първа титла в историята на клуба!
1977-78 г. Нотингам Форест, Англия
Новак в елита, Нотингам е слаган някъде в средата на таблицата от букмейкърите, в най-добрия случай. Да, има за мениджър Брайън Клъф, който е бил шампион с Дарби по-рано, но... Нотингам спечели титлата със 7 т. пред великия и непобедим Ливърпул, и то при 2 точки за победа! До 19 ноември Форест е загубил три пъти, но след това не пада повече до края на сезона - 25 поредни мача! В добавка печели и Купата на лигата, а в следващите два поредни сезона вдига и КЕШ. Невероятна история за един сравнително малък клуб в йерархията на английския футбол.
1984-85 г. Верона, Италия
Невероятно, но факт. В този момент в калчото има уникални отбори като Интер на Кале Румениге, Ювентус на Платини, Лаудруп и куп италиански национали, световни шампиони от Мондиал 82, Наполи с новата им покупка Марадона, Рома на Конти и Ди Бартоломей, Милан...
Но Верона взима Ханс Петер Бригел, генерал в халфовата линия, както и атакуващия дует Джузепе Галдеризи - Пребен Елкер. Тимът губи само два пъти за целия сезон - от Авелино навън и от Торино у дома. Допуска само 19 гола и е шампион кръг преди края.
И до днес това се смята за чудо №1 в историята на Серия "А".
1997-98 г. Кайзерслаутерн, Германия
Ото Рехагел събра добър отбор след влизането от втора в първа бундеслига. Взе Мариан Христов от Левски, Чириако Сфорца от Интер, Мирослав Кадлец от Спарта и един обещаващ младок - Михаел Балак от Кемниц.
Рехагел имаше и мотив - година по-рано той бе изхвърлен от Байерн само след 13 месеца работа. И се зае да си върне... Започна с победа в Мюнхен още в първия кръг, за да покаже на баварците, че битката ще е безмилостна. До Нова година букмейкърите и медиите не приемаха насериозно, че титлата е възможна. Но стана факт, а Ото Рехагел стана Крал Ото. Мариан Христов пък стана първият българин, шампион на Германия. Изиграва 22 мача и вкарва пет гола в златния сезон.
2000-2001 г. Боависта, Португалия
Само един тим в цялата история на португалския футбол бе успявал да спечели титлата извън Спортинг, Бенфика или Порто. Прави го Беленензеш през далечната 1946 г. Боависта обаче разби триполюсния модел с невероятен дух и физическа подготовка, а лудият треньор Хайме Пачеко нарече отбора си "най-добър в Европа". Фабио Капело се съгласи по един показател: "Никога не съм виждал отбор, който да тича повече", каза италианецът.
2009-2010 г. Твенте, Холандия
Стив Макларън предупреди, че Твенте може да изненада много хора преди онзи сезон. Англичанинът и отборът му обаче не бяха приемани за сериозен конкурент на Аякс, Фейенорд и ПСВ. Но с един невероятен Брайън Руис в атака (24 гола) и сглобена от отхвърлени от грандовете играчи халфова линия (Янсен, Брама, Перес), както и Шейк Тиоте, купен по-късно от Нюкасъл, Твенте го направи. "Чудото", както гласи заглавието на книгата, издадена в Холандия за този сезон. Николай Михайлов записа 2 мача в квалификациите за Шампионската лига и 4 за купата, но не влезе в първенството. Все пак и той взе медал, защото неизменно бе в тимовия лист като втори вратар. Година по-късно бе и страж №1 на Холандия, вече като титуляр.
2012 г. Тихуана, Мексико
Тази история вече наистина е странна. Само 12 месеца, след като за първи път в цялата си история влезе в елита, малкото отборче в червени екипи вдигна титлата. Тихуана направи селекция с четирима аржентинци и един колумбиец, купени за общо 3 милиона долара (малка сума за мексиканската лига). В Апертура остана седми, но в Клаусура - второто първенство за годината, изригна. На финала бе победен Толука, нищо че преди полуфиналите бе сменен треньорът... типично за страната.
2013-2014 г. Атлетико, Испания
В ерата на Галактикос и суперотборите на Барселона, не ни се струваше реалистично да видим друг шампион на Испания. Рафа Бенитес го направи два пъти с Валенсия в началото на века, но от тогава нещата се промениха много. Диего Симеоне обаче проведе невероятен сезон с Атлетико, не загуби нито веднъж от двата колоса, а в последния кръг отиде на "Камп ноу" и удържа Барса - при победа на домакините, те щяха да са шампиони. Атлетико устоя, вдигна титлата (първа от 19 години) и изпусна за няколко секунди трофея в Шампионската лига.
Астън Вила също беше доста изненадващ шампион през 1981 година.
Трябваше да добавите и още една изненада с българско участие: Бурсаспор с Иванков от 2010 година. До тогава титлата на Турция неизменно я печели някой от истанбулските грандове или Трабзонспор.