Когато правиш сметки за месеци напред преди мач, това обикновено се връща като бумеранг и отвява стратегията ти със замах. Но е по-силно от здравия разум и съвсем човешко да пресмяташ какво ти трябва от даден двубой, кой резултат те задоволява и какъв подход да избереш.
България отива в Копенхаген за победа, обеща Любо Пенев. Дотук не ни е дал основание да се съмняваме в думите му. И в Прага играхме за победа, въпреки че в последните 15 минути удържахме фронта и за 0:0. Но това нямаше нищо общо с подхода на селекционера и отбора. Просто липсата на опит в отделни единици, поизцедените сили от тежкия мач 4 дни по-рано с датчаните, както и все пак неистовото желание на домакините да спечелят, доведоха до финалния щурм.
В Копенхаген ремито ще е приемлив резултат за България. Няма да плачем за зрелищния футбол, ако е 0:0. Но с оглед по-нататъшното развитие на битката в групата, нека по-добре да е 1:1 или 2:2. Ако приемем, че ще е реми.
Защото направихме на свой терен 1:1 с Дания, която се очертава да е конкурентът за второ място. При същия резултат довечера, по този параметър се изравняваме. Така ако точките са равни в края на борбата, което изобщо не е изключено, головата разлика става решителен фактор. С 6:0 над Малта се чувстваме добре по този показател. Засега, разбира се...
За 13 месеца начело на отбора Пенев показа тактическа гъвкавост, която не бяхме свикнали да виждаме в националния. Той избира изпълнители според съперника. В Прага Ивелин Попов е номер 9, сам в тила на врага, в домакинствата е един от триото в атака, но не на върха, за да е по-полезен в организацията и тънкия пас, когато имаме срещу себе си по-сгъстена защита. Един път играе Бадема, един път Рангелов. Най-важното е, че който и да избере Любо, той досега му се отплаща с раздаване и изпълнение на задачите. Срещу Унгария резервата Божинов вкара гола за 1:1, срещу Холандия мачът реши друга смяна - Мицански. Рангелов бе титуляр изненадващо срещу Дания в София и вкара. Срещу Малта Бадема реализира един и подаде за още 2 гола.
Представянето на Пеневия тим може да се опише най-точно с думата „солидно". За качеството, което има на разположение, селекционерът е направил чудо с дисциплината и мотивацията. Да не прекаляваме с хвалбите, защото още довечера може да видим и първата загуба на тима. Все пак гостуване в Дания не е най-приятният мач на света. Но оценките за година работа на Любо няма да се променят.
Най-важният му коз са защитната петица, която не мърда и се подразбира от самосебе си - Минев, Иванов, Бодуров и пак Минев, а зад тях Михайлов. За първи път от десетилетие отбраната на националния е без експерименти, налагана и обигравана в един вид. За съжаление безумният жълт картон от мача с Малта вади Йордан Минев от игра. Това може да е проблем, и то не заради някакви невероятни индивидуални качества на десния бек, а заради нарушаването на едно работещо звено в защита.
Друг удар на Пенев е постоянното разместване в атака. Как да разузнаеш българския отбор, като той във всеки мач е различен в нападение. Здрава деветка тип биткаджия с две крила, после Бадем с две острилки по крилата, третият път Попето, а зад него халфовете Илиев и Миланов (в Прага). Любо не спира да изненадва и търси начини да държи в напрежение съперниците. Според някои - налучкване, четохме анализи и как това бил белег на треньорска незрялост. Досега обаче носи успех, а ние сме абсолютно съгласни да се класираме на световно и без да сме символ на зрялата игра. Тя идва с опита и победите.
Остава в Копенхаген смелата ни игра отново да се възнагради с резултат. Срещу Италия бе така. В Прага взехме колкото ни трябва. Бихме Холандия навън, не се дадохме на датчаните, въпреки че играхме 60 минути с 10 души... Дано ги спрем и сега.
И от утре да гледаме към есента с надежда.
