На два пъти на ръба на бездната само в рамките на година, но оцелял, дори отърсил се от шока от близкия край, изпълнен с нови амбиции и стари цели. С нов треньор и нови идеи, здрава пълнокръвна снага от свои юноши и хладна, опитна глава от няколко играчи на границата на футболното понятие за ветеран. Това е Литекс двайсетина дни преди началото на новия шампионат. Объркан и смутен, лъкатушещ между Ловеч и София, Ловеч и Етрополе, духът на Осъм и Балкана продължава да витае на Градския стадион.
Вече спокоен и удовлетворен от чувството да си си у дома.
Само допреди месец алтернативите не изглеждаха никак привлекателни, но ето, че и този път съдбата не позволи да се разтури един от най-успешните проекти в българския футбол не само за последните 15-16 години, но и в цялата история.
"Червената" България страда и ближе рани, но монетата има две страни.
Оставяйки вече настрана отшумялата вероятност Гриша Ганчев да поеме клубните дела на ЦСКА, която тотално обсеби цялата държава, в Ловеч процесите не спираха, макар че останаха на заден план. За наставник на тима бе назначен някогашният железен бранител на "оранжевите" Златомир Загорчич, а в същото време друг емблематичен за Литекс сърбин - Небойша Йеленкович, напусна отбора след дълги години вярна служба.
Като на шега хората на Гриша Ганчев спазариха Исмаил Иса за над 1 млн. лв. с молдовския Шериф Тираспол, а обратно към Покрития мост потеглиха изпитани бойци като Станислав Генчев и Джемал Берберович. Като допълнение бе прибавен и нападателят Миро Манолов.
Някъде между трансферите на опитните батковци, юношите до 19 години спечелиха безапелационно златото в Елитната група, за да напомнят, че отдолу идва материал, а вече шлифованият диамант Георги Миланов стяга багажа за голямо първенство срещу колосалните за нас 3 млн. евро.
Има ли клуб у нас през това лято, който да се похвали с нещо подобно?
Левски, Лудогорец и Ботев продължават да харчат за чужденци, докато "оранжевите" остават верни на пътя, по който поеха - да развиват Академията и да налагат свои футболисти. Разбира се, че никой не товари ловчанлии с шампионски цели (поне този сезон) и отборът не играе в евротурнирите, но освободени от напрежението и с добрите изпълнители, които има, Литекс ще е балансьорът на изявените три фаворита.
Често се чуват гласове дали Загорчич е готов да води отбора.
Поне на пръв поглед изборът изглежда удачен. Заги познава отлично обстановката и вече е бил треньор на "оранжевите", макар и в ролята на помощник на Люпко Петрович през сезон 2006/2007. След това прекара 4 години в Детско-юношеската школа на Войводина, която във времето не отстъпва на йота от знаменитите люпилни на таланти на Цървена звезда и Партизан, а макар и за кратко му бе поверен и представителният тим от Нови Сад. Загорчич бе освободен след 4-5 кръга, след които Войводина беше лидер в класирането...
Случайно или късмет (едва ли!) опитът на младия наставник, натрупан от работата му с юноши, напълно се вписва във философията, която изповядват в Ловеч.
От Заги се очаква да интегрира в първия състав онези от младите, които се готови за футбол в "А" група. Колкото повече са те, толкова по-добре. Колкото по-бързо се случва това, толкова по- живително за футбола ни...
За тази изстрадала у нас игра, която е на път да се лиши и от един от флагманите си в лицето на ЦСКА.
Добри, лоши, "тризвездни", "червени", комунисти, изкуствени... Всякакви, но най-вече незаменими! Но така било писано. Положителното в цялата работа е, че за да стъпи на крака, ЦСКА не отсече глава. Защото в момента Литекс е мозъкът на българския футбола и е редно да му се осигури спокойствие.
