9 май в Букурещ, червеното и бялото. Толкова познато от предишни години. Не, днес Малкият Париж няма да празнува Ден на победата и из центъра няма да има манифестации, организирани от партията и покойния Чаушеску.
Днес червеното и бялото ще властват из улиците на румънската столица, защото там са две от най-колоритните агитки на Испания. „Индианците" от Атлетико, прекосили континента в очакване на втора купа в Лига Европа за 3 сезона. И баските от Билбао, които чакат щастлив край на една 114-годишна мисия.
На толкова години е Атлетик, магическият отбор от северната провинция, която не бива да наричате така. Страната на баските е горда с всичко, което има, а футболът е съществена част от ежедневието й. За 114 години история Атлетик така и не е печелил европейска купа, но е... световен шампион! През 1967 г. по някакви странни критерии Европа праща на турнира за малката световна клубна купа тима от Билбао и португалския Академика. Насреща е аржентинският Платенсе. Атлетик печели трофея и вписва във визитката си световна купа.
Атлетико (Мадрид) има три европейски купи, а и е играл финал за най-важната. Само минута не стига на отбора да спечели и трофея с големите уши, но в онзи финал от 1974 г. Байерн някак се надига от гроба и достига преиграване. Там немската машина е безпощадна - 4:0.
Финалът в Букурещ ни изправя отново пред все по-честото и набиващо се на очи сравнение и носталгия по романтичните времена на футбола. Атлетик, изграден само от баски, по устава на неподражаемата си политика да привлича играчи от областта и никой друг. Воден от треньор с прякор Лудия, който смело отива на „Олд Трафорд" и нарежда на своите не да бранят, а да надиграват Манчестър Юнайтед. В Атлетик, където все още официален език е баският, се ядат ритуално раци и се пие червено вино преди мач. Отборът ходи заедно на опера, облича се в местни традиционни одежди за снимката преди сезона, а феновете са готови да простят всичко в своята катедрала „Сан Мамес". Отбор, чиято емблема трябва да е едно голямо сърце.
Догодина Оскар де Маркос, Икер Муниаин, Фернандо Йоренте и още 3-4 от звездите на този тим вероятно ще бъдат продадени. Ще блестят в големи клубове с още по-големи заплати. Но след два сезона Атлетик пак ще е силен, защото тази политика и невероятното желание, с което работи всеки в този клуб, гарантират успех.
Атлетико отдавна е изоставил романтиката и опитва да гони успеха по примера на мадридския си враг. Само централният нападател Радамел Фалкао струва 40 милиона евро. В отбора има още скъпи звезди, привлечени да вдигнат класата. Но и този тим, воден от Диего Симеоне, изповядва атакуващ футбол, не се страхува да атакува и у дома, и като гост.
И за двата отбора трофеят би бил украшение на силен сезон. Но и двата имат още един шанс да го осмислят. В последния кръг на първенството Атлетико е с теоретичен шанс "да се закачи" на четвърто място и да влезе в Шампионската лига. За баските остава финал за Купата на Испания, където чака Барса.
Но в сряда, 9 май, два клуба и техните стотици хиляди последователи гледат само към Букурещ. В Билбао 40 000 ще напълнят „Сан Мамес" и ще гледат мача на грамадни видеостени. Можете да се обзаложите, че ако Атлетик бие, малцина ще си тръгнат преди да дочакат отбора на летището с изгрева.
В Мадрид пък вече украсиха площада с фонтаните Нептуно, където Атлетико традиционно празнува купите си. Не се съмнявайте - и там купонът няма да свърши с края на мача при успех за любимия тим.
Няма значение за кого сте в сряда вечер. Футболът със сигурност ще се гордее с този финал. А ние, феновете, ще го изгледаме с удоволствие.
