За Ариен Робен времето на футболния терен приключи.
И докато Кристиано Роналдо и Лионел Меси водят непрестанна битка през последното десетилетие за короната на най-добрия в света, Робен малко или много оставаше в сянка - макар че постиженията му доказват, че заслужава място редом до най-големите от своето поколение.
Където и да отидеше холандското крило през своята кариера, успехите не закъсняваха.
Едва 16-годишен стигна до първия отбор на Грьонинген и в първия си сезон стана играч на годината за тима си. Две години по-късно беше трансфериран в ПСВ Айндховен и там първият му сезон завърши с титлата на Холандия.
За Робен щеше да се превърне в навик да става шампион и успя да го постигне още в първата си година и в Челси. Въпреки контузиите, които тепърва започваха да му пречат, Робен вкара 7 гола при откриващата си кампания във Висшата лига. През следващата титлата отново отиде при Челси и Робен, а за трите години в Англия холандецът спечели още две Купи на лигата, една Купа на Англия и веднъж Къмюнити Шийлд.
Така едва на 23 г. Ариен Робен вече беше завоювал всичко, каквото можеше да се спечели на Острова. Следващата му стъпка беше Реал Мадрид.
И в Ла Лига той вдигна титлата още след първия си сезон, взе и Суперкупата на Испания, но през следващата кампания нещата в Реал се промениха и Робен трябваше да бъде продаден.
Флорентино Перес се завърна като клубен президент и купи Кристиано Роналдо, Кака, Карим Бензема и Шаби Алонсо.
Наложи се "Белия балет" да си върне част от похарчените пари чрез продажби на играчи и това прати Робен в Германия за най-важния трансфер в неговия живот.
Разбира се, той и Франк Рибери бяха привлечени от Байерн Мюнхен, за да донесат нова европейска слава на клуба. На домашната сцена Робен веднага заблестя и се оказа голмайстор на Байерн за 2009/10, баварците спечелиха дубъл титла и купа, а накрая холандецът бе избран и за футболист на годината в Германия.
Европейският триумф обаче дойдее далеч по-трудно. Въпросният велик първи сезон на Робен за Байерн завърши с голямо разочарование и загуба на финала на Шампионската лига от безмилостния Интер на Жозе Моуриньо.
Две години по-късно Байерн отново бе на финала на Шампионската лига, този път срещу Челси, и то в ролята на абсолютен фаворит на своя "Алианц Арена".
Развоят за баварците беше кошмарен, а самият Робен изживя своя най-сериозен личен провал.
Изравнителен гол на Дидие Дрогба в последния момент вкара двубоя в продължения, а там холандецът пропусна дузпа и впоследствие Байерн изгуби трофея с дузпи.
Но мюнхенският гранд си извоюва правото на изкупление само година по-късно. Победен марш изстреля Байерн още веднъж до финала в Шампионската лига, а там чакаше местният враг Борусия Дортмунд. Този път Ариен Робен от грешник се превърна в герой, изработи първия гол и сам отбеляза втория в 89-ата минута за крайната победа с 2:1.
Така крилото изпълни мисията си в Мюнхен и качи Байерн на европейския връх.
Последваха още шест сезона на Робен в Байерн, през които грандът продължи хегемонията си в германския футбол. Ариен Робен играеше основна роля за успехите, както впрочем навсякъде другаде, където се подвизаваше през годините.
Той така и не получи индивидуалното признание, което заслужаваше, и често се оказваше по-известен с прякора си Стъкления заради многобройните контузии, отколкото с постиженията си.
Показателно е, че никога не завърши в топ 3 за "Златната топка", дори и през 2013 г., когато спечели домашен требъл плюс Шампионската лига. Тогава беше класиран едва осми за наградата.
Често и стилът на игра на Робен е бил подценяван и даже подиграван. Любимият му подход с нахлуването през центъра от десния фланг и отправянето на фалцов удар с левия крак стана всеизвестен и до болка очакван от всички негови противници.
Но трайно противодействие така и не се намери и Робен продължаваше до последно да тероризира вратарите по този начин. Към него имаше и обвинения, че играе твърде индивидуално, но статистиката му винаги е показвала стабилно число асистенции редом до головете.
Времето му в националния отбор на Холандия също роди доста славни моменти, макар големият трофей да не беше извоюван. Робен игра на шест големи първенства с "лалетата", записа второ и трето място на мондиал, в последните години стана и капитан.
"Може и да е клише, но няма по-хубаво нещо от това да играеш за своята страна", каза Робен, когато обяви, че завършва своята футболна кариера.
Холандецът си тръгва като един от великите, незабравимите и недооценените в своето поколение и като флангови футболист-мечта, за когото ще се разказва доста време напред.
Контузиите не го спряха, противниците не намериха контрадействие на характерния му финт наляво и равносметката му е над 600 мача, 30 трофея и 247 гола. Определението "легенда" просто няма как да не му подхожда.