Новината за преговорите между Барселона и Христо Стоичков е плод повече на желанието на Стоичков, отколкото на реални разговори. Но след всичко, което съм видял в този живот не ме изненадва. Ако действително е така, мисля, че е голяма новина преди всичко за Реал.
Ако има нещо, по което Барселона да се отличава от Реал, това е спокойствието, което е създадено около щаба и отбора, ведрата атмосфера. Там не се колебаят да се разделят с всички, които се опитват да нарушат това като Деко, Роналдиньо, Самуел Ето'о, Ибрахимович, независимо, че в някои от тези случай като с Ето'о това е противоречало на резултатите на терена.
Затова съм изненадан от подобна новина.
А и Сандро Росей не изглежда като човек, който би одобрил стила на българина. Нито пък като човек, който е готов да заложи подобна „бомба със закъснител" близо до треньора си. Моуриньо, например, има подобен опит с включването на Фиго в щаба му в Интер.
Понякога от такива хора наистина има полза, но трябва внимателен избор. В такъв случай е необходимо „избраникът" да е някой умерен, рационален, спокоен - все качества, които Стоичков не притежава.
Ако идеята на клуба е да вземат един „АнтиМоуриньо" това е грешна стратегия. Така или иначе Гуардиола никога няма да влезе в ръкопашна схватка с португалеца, че да трябва като в холивудски филм да му се търси дубльор за каскадите.
Двамата най-големи треньори в Примера Дивисион просто имат различен стил на поведение и е доста глупаво от страна на Барселона да се опитват да променят това като вземат някой с подобен стил на поведение като португалеца. И ако шефовете на клуба все пак потвърдят думите на бившия си футболист дори би могло да се каже, че Моуриньо вече води с 1:0 месец преди същинската битка в Ел Класико.
Определено смятам, че присъствието на Стоичков ще се отрази отрицателно на Барселона, особено ако бъде допуснат близо до Пеп. Но като журналист трябва да призная, че идването на Христо ще бъде истинска благословия за нас медиите. Точно както това на Моуриньо.
