"Това е животът. Футболен клуб Арсенал е на 130 години и много големи футболисти са си тръгвали. Но винаги след това животът продължава."
Това беше отговорът на Арсен Венгер дали победата над Кристъл Палас е доказателство, че съществува и живот след Алексис Санчес. Разбира се, че не беше. А отговорът на французина описа брилянтно ситуацията в неговия отбор през последните 14 години, откогато датира и последната титла за Арсенал.
Всеки напуснал футболист отслабваше "топчиите". И не само в краткосрочен план - сривът на Арсенал продължава години, в които се превърна от отбор, от който се очакваха титли към такъв, който губеше битката за първото място, към завършващ редовно в топ 4, та чак до такъв, който през миналия сезон изпусна четворката.
Сега, с напускането на Санчес, със сигурност, в Арсенал биха описали като успех завършването в топ 4, а задължителните победи над отбори, борещи се за оцеляването си, ще се превърнат в поводи за оптимизъм.
Патрик Виейра, Ашли Коул, Тиери Анри, Самир Насри, Сеск Фабрегас и Робин ван Перси искаха нещо повече за себе си от просто да играят срещу отбори от ранга на Палас и затова си тръгнаха и поеха към Манчестър Сити, Юнайтед и Челси, за да се борят за истински важните неща.
Въпреки че Венгер се опита да изкара трансфера като златотърсачество, няма съмнение, че на Санчес, за когото се смята, че ще прибира по около 14 млн. паунда на година след данъци на "Олд Трафорд", ще му е по-лесно да постигне високите си цели, отколкото му беше в Арсенал.
"Не мога да си обясня защо някой би искал да напусне Арсенал. Но когато правиш трансфери в продължение на 30 години, научаваш много за хората. Това най-вероятно ще бъде последният му професионален договор в топ отбор и бе важен за него.
Опитахме всичко, предложихме всичко, което можехме (откъм пари). Дори Манчестър Сити се отдръпна накрая. Това би трябвало да ви говори, че ние нямахме шанс да му предложихм такъв договор", продължи Венгер.
Проблемът на Арсенал обаче не е само в изпускането на най-добрите си футболисти, но и в намирането на техни заместници.
Гаел Клиши бе добър ляв бек, но не беше Коул. Обувките на Анри бяха невъзможни за запълване, а Еманюел Адебайор бе далеч от точния човек за това. Жервиньо беше поне едно ниво от класата на Насри. Микел Артета бе добро попадение, но дори не можеше да се доближи до класата на Фабрегас, който, от своя страна, трябваше да замени Виейра. А Лукаш Подолски бе по-добър в социалните мрежи, отколкото в опитите си да наследи Ван Перси.
Което ни отвежда и до човекът, който трябва да замени Санчес - Хенрик Мхитарян. Арменецът е талантлив, но след посредствените 18 месеца в Юнайтед изглежда, че най-добрите дни са зад гърба му.
Изглежда обаче, Венгер смята, че извлича най-доброто от размяната Санчес-Мкхитарян: "Опитахме се да се възползваме по най-добрия начин и да намерим най-доброто решение, след като губим играч от световна класа, не го отричам - но не го губим, без да взимаме някого на негово място. Бъдещето ще покаже дали това е било правилното решение. Не просто губим играч, но и взимаме играч. И ще продължим да сме активни на трансферния пазар и да вземем още някого."
Един от тях е Пиер-Емерик Обамеянг, за когото Арсенал ще направи втора оферта, след като първата от 50 млн. евро бе отхвърлена. Нападателят ще омекоти загубата на Санчес, но има много въпросителни около нрава на габонеца.
С или без Обамеянг, Венгер смята, че атмосферата в съблекалнята ще бъде по-добра, след като сагата около Санчес най-накрая приключи. Запитан дали несигурността около Санчес е повлияла на някои от останалите футболисти, Венгер отговори лаконично "да".
"Има моменти, в които настроението е минорно. И това е заради липсата на яснота. Не е заради загубата на футболисти - отборите губят футболисти. Но фактът, че има несигурност в групата - това, че никой не знае дали той ще остане, или не. Едно е сигурно - отборът ще свикне сега", добави Венгер.