Футболът и политиката винаги са имали пресечни точки. Особено във времената на комунизма, когато най-популярната игра в света неведнъж е подчинявана на болшевишките доктрини в Източна Европа. Една история обаче разтърсва сърцата на запалянковците от Унгария. Това е трагичният край на Шандор Шуц, великият защитник, обесен за назидание на всички останали.
След Втората световна война футболна Европа почва да се изправя на краката си. Организирани са първите международни мачове. На 20 август 1945 г. Унгария приема Австрия в Будапеща. За пръв път маджарският екип ще бъде носен от легендарния Ференц Пушкаш, който вкарва първия си гол под унгарското знаме за победата с 5:2. В отбрана големият герой на мача е Шандор Шуц, 24-годишен здравеняк. Именно Шуц ще стане един от великата „Златна единадесеторка" на Унгария в следващите години.
Шандор Шуц е роден на 23 ноември 1921 г. в Шолнок, на брега на река Тиса. По време на Втората световна война носи екипа на местния тим. Избират го да играе за националния отбор на Унгария, световен вицешампион от 1938 г., считан за един от най-силните на планетата. През 1944 г. преминава в състава на Уйпещ. Участва в общо 18 мача на Унгария, от които два срещу България (4:2, 1943; 9:0, 1947). В състава играе рамо до рамо с някои от най-големите играчи за онези времена като Гюла Женгелер и Ференц Суза. Всички предвиждат бляскава футболна кариера за смелия бранител.
Но една вечер в Будапеща променя всичко. През 1950 г. целият отбор на Уйпещ е поканен на концерт на пианиста Ласло Борош, голям почитател на футбола. Там Шандор Шуц съзира красивата Ерзи Ковач, 21-годишна джаз певица. Тънката подробност е, че Ерзи е съпруга на пианиста.
Но това е любов от пръв поглед! Женен, с две деца, Шандор си загубва ума по красивата унгарка. Огънят между двамата вече е запален.
Само че здравители сили на комунистическия режим не спят. Тайната полиция на режима АВХ веднага получава сведения за извънбрачната връзка между Шандор и Ерзи, две от най-популярните лица в Унгария. Агенти на службите провеждат срещи с влюбените, на които е наредено незабавно да прекратят контактите помежду си. Аргументът е, че това се явява „сериозно нарушение на социалистическия морал".
„Така не са били притискани дори Ромео и Жулиета. Тормозът беше ужасяващ!", разказват по-късно техни приятели. На Шандор и Ерзи остава един-единствен изход: да избягат от Унгария. Шуц знае, че ако се добере до Италия, веднага ще подпише договор с Торино. Въпросът е как да се измъкнат от желязната милиция на Матиас Ракоши („най-добрият унгарски ученик на Сталин"), която държи всички входове и изходи на Унгария. По закон бягството се води за национално изменничество. Но, заслепени от любовта си, двамата замислят спасението си...
Шандор Шуц и Ерзи Ковач първо наемат автомобил, а след това влизат във връзка с унгарец, който обещава срещу съответното възнаграждение да ги изведе до Югославия.
Там по-либералният режим на Тито държи границата рехава, и преминаването в Триест е сравнително лесно. На 6 март 1951 г. Шандор и Ерзи тръгват към избавлението си в чужбина. Първата проверка минава без проблеми. Но при втората агентите на АВХ арестуват мъжа и жената. Оказва се, че каналджията е бил агент на унгарските тайни служби и издава бегълците.
Футболистът и певицата са откарани в главната квартира на АВХ, известна още като „Къщата на ужасите". Инквизират ги дни наред, за да изтръгнат самопризнания. През май 1951 г. Шандор Шуц е изправен пред наказателния съд. „На делото седяхме един до друг. Той не можеше да повярва, че е извършил някакво тежко престъпление. Шандор искаше само да живеем спокойно в чужбина, където да играе футбол. Каза ми да не се безпокоя, и че всичко ще се оправи...", свидетелства Ерзи Ковач.
Но съдът, определен по-късно като „един от най-позорните в Унгария за всички времена", мисли другояче.
Заседателите се позовават на член №26 от 1950 г., който всъщност никога не е бил обнародван в държавния вестник „Magyar Közlöny". Според въпросния член, военните и милиционерите подлежат на смъртно наказание, ако опитат да избяган от пределите на Унгария. А Шандор Шуц по документи се води милиционер, тъй като неговият тим Уйпещ се намира под шапката на вътрешното ведомство. Признат за виновен, футболистът е осъден на смърт за това, че е решил да отиде да живее в Италия с любимата си.
Не помага нито застъпничеството на футболни запалянковци от високите етажи на държавната власт, нито протестът на унгарските футболни национали Пушкаш, Божик и Суза. С риск за семействата и кариерите си, тримата организират среща с министъра на отбраната Михали Фаркаш, на която молят за милост. Напразно... На 4 юни 1951 г. Шандор Шуц увисва на бесилото, само на 29 години.
Ерзи Ковач се разминава с едва 4 години затвор. Защо магистратите са били толкова безпощадни към Шандор Шуц, който точно по това време е национален състезал и титуляр в Уйпещ, отборът фаворит на комунистическия режим? Без съмнение, управниците от Будапеща са окачили Шуц на бесилото за назидание на всички, които дръзнат да бягат в чужбина.
И това дава резултат. Приканван да отиде в Ювентус след едно турне в чужбина, Ференц Пушкаш така и не набира смелост да направи крачката. Чак когато през 1956 г. съветските танкове влизат в Будапеща, Пушкаш и част от съиграчите му от Хонвед използват факта, че са зад граница, за да избягат от Унгария. Той отива в Реал, а други двама от голямото маджарско футболно поколение - Золтан Цибор и Шандор Кочиш, се присъединяват към Барселона, където вече е друг унгарски беглец - великият Ласло Кубала. Някои като вратарят Грошич имат глупостта да се завърнат в Будапеща, за да се влачат години наред по затворите.
В Унгария трагичната история на Шандор Шуц е тема табу чак до 1989 г., когато пада режимът в Будапеща.
Две години по-късно на ликвидирания от комунистическия режим футболист посмъртно е присъдено званието „генерал - лейтенант". От 1993 г. насам едно от училищата в квартал Уйпещ носи неговото име. А вярната до гроб Ерзи Ковач отива на небето при любимия си на 6 април 2014 г., когато вече е на 85 години. Вече никой не може да ги раздели...
