Какво изми дъждът в Базел от етикета на Лудогорец?
Шансовете на българския тим за игра в Европа и напролет - засега не.
Доброто представяне в групата дотук - също категорично не.
Но едрите капки върху стадион "Сант Якоб" ясно почистиха и показаха още веднъж най-големия проблем на този отбор. А той идва от боричкането на свръхамбиции с реалистичното оценяване на възможностите на футболистите. И води до синдром на сковаване, пренавиване и едновременно притеснение от неизвестното.
Помните ли онези кошмарни 20-ина минути в края на първото полувреме в Белград?
Лудогорец бе повел с 2:0 на Партизан и класирането бе вързано в кърпа. Тогава треньорът-дебютант (тогава бе такъв) Георги Дерменджиев реши разумно да затвори играта, но някои футболисти помислиха, че могат да разгромят съперника. Настана хаос... 2:2 и треперене срещу 10 сърби.
Помните ли Букурещ?
Собственикът Домусчиев обяви, че едва ли не Лудогорец отива да бие Стяуа още в Румъния. Нещо, което през миналия сезон не успя да направи дори Челси. Няма лошо човек да е амбициозен, но да е добър стратег и да не бие тъпана също не е зле.
На терена Лудогорец бе скован и припрян, правеше глупости и едва не изпусна от контрол дуела още там - само 0:1.
Това се случи и в Базел, пак в безмисления лабиринт на обърканите цели и преценки в клуба. Те идват най-вече от това, че Лудогорец се подвежда по свръхамбициите на босовете си.
След победата в София над Базел наистина се отвори шанс българите да се класират дори за 1/8-финал в Шампионската лига. Мачът в Базел можеше да го осигури, ако Разград бе играл без да мисли за това. Тихо и спокойно да се остави напрежението да тегне над съперника.
Трябваше манталитет, като този на "Анфийлд" - нямаме какво да губим. Да не говорим, че Лудогорец влезе с предимство в прекия мач срещу този съперник и бе над него в класирането преди вторник вечер. Определено по-затормозен трябваше да е Базел.
Вместо това слушахме за второ място, за три победи и какво ли още не. Неусетно, такъв тип мислене се пръхвърля на играчите и главите им се затормозяват. Те не играят в Байерн, който печели всеки мач.
Понякога във футбола се иска стратегия и мислене малко по-далеч от големите приказки.
В същата вечер Ливърпул не се посвени да пусне резервен и дефанзивен състав на "Бернабеу". Психологически удар, с който показа - този мач е ясен, ще решаваме съдбата си в последните два. Петкратният шампион на Европа не се притесни да се брани 90 минути и накрая дори му се отвори шанс да изравни.
Значи Ливърпул може да жертва идеология и философия в името на резултата, но Лудогорец - не?!
Най-точно го каза Владо Стоянов, вратарят на отбора. "Срещу Ливърпул и Реал нямахме за цел точки или победи. Забавлявахме се. Главите ни бяха чисти и всичко се получаваше."
В Базел нямаше нищо забавно. Скованост, припряност, познати от Белград и Букурещ.
А залогът е съвсем различен. Тогава се решаваше европейския сезон, влизането в групите.
Сега голямата работа е свършена и може само да се надгражда. Но без "на всяка цена" и с ултимативното "гоним големи цели".
Но всичко е в главите.
И в това отношение Лудогорец понякога е най-лошият враг сам на себе си.
Баси колко разбирачи има от футбол в тая страна.