Какво изми дъждът в Базел от етикета на Лудогорец?
Шансовете на българския тим за игра в Европа и напролет - засега не.
Доброто представяне в групата дотук - също категорично не.
Но едрите капки върху стадион "Сант Якоб" ясно почистиха и показаха още веднъж най-големия проблем на този отбор. А той идва от боричкането на свръхамбиции с реалистичното оценяване на възможностите на футболистите. И води до синдром на сковаване, пренавиване и едновременно притеснение от неизвестното.
Помните ли онези кошмарни 20-ина минути в края на първото полувреме в Белград?
Лудогорец бе повел с 2:0 на Партизан и класирането бе вързано в кърпа. Тогава треньорът-дебютант (тогава бе такъв) Георги Дерменджиев реши разумно да затвори играта, но някои футболисти помислиха, че могат да разгромят съперника. Настана хаос... 2:2 и треперене срещу 10 сърби.
Помните ли Букурещ?
Собственикът Домусчиев обяви, че едва ли не Лудогорец отива да бие Стяуа още в Румъния. Нещо, което през миналия сезон не успя да направи дори Челси. Няма лошо човек да е амбициозен, но да е добър стратег и да не бие тъпана също не е зле.
На терена Лудогорец бе скован и припрян, правеше глупости и едва не изпусна от контрол дуела още там - само 0:1.
Това се случи и в Базел, пак в безмисления лабиринт на обърканите цели и преценки в клуба. Те идват най-вече от това, че Лудогорец се подвежда по свръхамбициите на босовете си.
След победата в София над Базел наистина се отвори шанс българите да се класират дори за 1/8-финал в Шампионската лига. Мачът в Базел можеше да го осигури, ако Разград бе играл без да мисли за това. Тихо и спокойно да се остави напрежението да тегне над съперника.
Трябваше манталитет, като този на "Анфийлд" - нямаме какво да губим. Да не говорим, че Лудогорец влезе с предимство в прекия мач срещу този съперник и бе над него в класирането преди вторник вечер. Определено по-затормозен трябваше да е Базел.
Вместо това слушахме за второ място, за три победи и какво ли още не. Неусетно, такъв тип мислене се пръхвърля на играчите и главите им се затормозяват. Те не играят в Байерн, който печели всеки мач.
Понякога във футбола се иска стратегия и мислене малко по-далеч от големите приказки.
В същата вечер Ливърпул не се посвени да пусне резервен и дефанзивен състав на "Бернабеу". Психологически удар, с който показа - този мач е ясен, ще решаваме съдбата си в последните два. Петкратният шампион на Европа не се притесни да се брани 90 минути и накрая дори му се отвори шанс да изравни.
Значи Ливърпул може да жертва идеология и философия в името на резултата, но Лудогорец - не?!
Най-точно го каза Владо Стоянов, вратарят на отбора. "Срещу Ливърпул и Реал нямахме за цел точки или победи. Забавлявахме се. Главите ни бяха чисти и всичко се получаваше."
В Базел нямаше нищо забавно. Скованост, припряност, познати от Белград и Букурещ.
А залогът е съвсем различен. Тогава се решаваше европейския сезон, влизането в групите.
Сега голямата работа е свършена и може само да се надгражда. Но без "на всяка цена" и с ултимативното "гоним големи цели".
Но всичко е в главите.
И в това отношение Лудогорец понякога е най-лошият враг сам на себе си.
"След победата в София над Базел наистина се отвори шанс българите да се класират дори за 1/8-финал в Шампионската лига." За мое съжаление, информационното пространство изобилства от подобни аматьорски изцепки. Така е от години - предварителни сметки, предварително голословие... Това една от причините, повечето хора (все още) да поглеждат с доза скептицизъм или безразличие към всяко добро постижение на български спортист или отбор. А при неоспорим факт (като снощния) е редно всеки "анализатор" и сметкаджия, имайки поне малко достойнство, да си навре калкулатора в...
Голям залък лапни, голяма дума не казвай. Интересно ми е, до кога ще го държат тоя олигофрен Сокачев?
Баси колко разбирачи има от футбол в тая страна.