Дали е някаква ирония на съдбата или просто съвпадение, но подобно на буревестник последните две световни титли на Италия са спечелени след разразили се в навечерието на Мондиала корупционни скандали.
През 1982 г. броени дни преди финалите в Испания състезателните права на участника в "Тото Неро'80" (скандалът за черното тото в италианското първенство) Паоло Роси бяха възстановени, а само няколко месеца по-късно името му вече придоби митични за Ботуша измерения. Преди четири години пък огромният скандал Калчополи, довел до изхвърлянето на Ювентус в Серие "В", бе само прелюдията преди спорната дузпа на осминафинала срещу Австралия и провокацията на Марко Матераци срещу Зинедин Зидан, които на практика подсигуриха „Златния глобус". Сега само броени месеци преди финалите в ЮАР из Италия отново броди призрак, от който всички се плашат повече от този на комунизма, упоменат в манифеста на Маркс и Енгелс.
Протяжното дело срещу генералния мениджър на Ювентус Лучано Моджи взе неочакван обрат, след като неговите адвокати предоставиха на прокуратурата записи, уличаващи покойния президент на Интер Джачинто Факети в разговори със съдии и техните началници в навечерието на важни за „нерадзурите" двубои.
Към нападките се присъедини и сравнявания от Марадона с „вечно пътуващ циганин" бивш нападател на миланския гранд Кристиан Виери, според който президентът Масимо Морати е подслушвал лични негови телефонни разговори и е правил тайно досие за него, с което е нарушил личния му договор. Тази синхронна атака дойде в момент, в който босът на „нерадзурите" още не можеше да се нарадва от категоричния успех срещу Челси на „Стамфорд бридж", и ако се съди по реакцията му тя трябва да го е изкарала от равновесие. Всъщност тази атака има своите логични предпоставки, като с риск следващите редове да приличат на стенограма от „Едно към едно" със Сашо Диков, ще се опитаме да изложим причините за това.
Като за начало трябва да се отбележи, че основната атака през 2006 г. бе насочена срещу абсолютния хегемон Ювентус, който, освен на съдийски контрол, в онзи период се радваше на пълен със звезди отбор, ръководен от блестящия стратег Фабио Капело, който можеше да използва Фулъм единствено за загрявка на своята "примавера" (както се наричат юношеските формации на клубовете в Италия). Веднага след него изгоря, макар и за кратко, лицето на италианския футбол в Европа - Милан, което имаше пряко отношение и към тогавашния етап от политическата кариера на Силвио Берлускони, изтласкан с всички средства от примиерския пост.
Така най-големият печеливш се оказа Интер, за когото титлата бе същински мираж, а в един момент получи невероятен бонус с обезкървената като след нападение на вампири конкуренция. Името на „нерадзурите" не бе замесвано в скандала, въпреки че в публичното пространство се появи информация за телефонни разговори със съдии, които обаче бързо бяха удавени в безбройни списъци на разследващи се срещи от Серии "А" и "В".
Всъщност мнозина забравят факта, че първата информация за мащабния скандал не дойде от някой официален източник, а от считания за най-авторитетен вестник на Апенините „Гадзета дело спорт". Случайно или не, главният редактор на изданието Карло Буора изобщо не крие пристрастията си към Интер, поради което то е наричано от противниковите фенове „Гадзета дело Интер".Веднага в историята бива намесен и вторият компонент - "Telecom Italia" (TIM), която се поставя в услуга на разследващите органи и предоставя всички необходими телефонни разговори. Това, което се набива на очи обаче е, че в управителното тяло на мобилния оператор членуват както споменатият вече Буора, така и самия Масимо Морати. Компанията обаче е част от цяла империя, включваща производителя на гуми "Pirelli", чиито собственик Маро Тронкети Провера е човекът с най-много акции в Интер след Морати.
И за да бъде учудването още по-голямо, стигаме до президента на „TIM" Гуидо Роси, който става такъв едва след края на скандала, а преди това председателства съставената от Италианската футболна федерация специална комисия за „Калчополи". В това няма нищо странно, стига същият този човек да не е бил заемал директорски пост в Интер в периода 1995 - 99.
Така неусетно стигаме до една типично Гьобелсова ситуация, в която пресата следва установената линия, доказателствата биват давани съгласно това кой трябва да бъде наказан и накрая за виновния остава само да чуе присъдата си. При това положение детайли от типа на това, че повечето разговори на Моджи са проведени с швейцарска SIM карта изобщо не трябва да се набиват в очите на обществеността.
Липсата на намеса от страна на FIAT може да се обясни с факта, че TIM е главен спонсор на отбора на Ferari във Формула 1, а Ferari e собственост на FIAT. TIM спонсорира и самия италиански шампионат, а при едно протакаане на делото ФИФА беше готова във всеки един момент да извади италианските отбори от всички международни надпревари.
Всичко казано дотук няма намерение да изкара наказаните отбори изкупителни жертви, тъй като вината им вече бе доказана, но именно тук сериозно прозвучават думите на обвиняемия Моджи, че „или всички са виновни, или всички са невинни". Подобно на Юве от 2006 г., Интер от 2010 г. е в разцвета на спортно - техническите си сили, но сега подсилените от него скандали се връщат като бумеранг и могат да го халосат сериозно.
Очевидно Лучано Моджи е решил да се завърне на бял кон в големия футбол, като преди това е решил да вкара „нерадзурите" за първи път в историята им в Серие "В", а ако те спечелят Шампионската лига историята съвсем ще заприлича на тази с Олимпик (Марсилия) от 1993 г. Очаква се отговорът на компетентните органи и ако те приложат същата строгост като преди четири години спокойно може да видим футболния вариант на филма с Клинт Истууд „Непростимо", но и... нова световна титла за Италия.
