Най-добрият британски износ

Sportcafe 08.11.2015, 16:17

Снимка: getty images

Дейвид Бекъм е сред най-успешните британски футболисти в чужбина, но не е №1

Марк Хейтли
Марк е играл в САЩ, Франция и Италия. Хейтли се подвизава три сезона в Милан, а малко по-рано е под наем в Детройт Експрес. По-късно Хетйли преминава в Монако, където печели титлата на Франция през 1988 и записва 22 гола в 59 мача.

Греъм Сунес
Легендата на Ливърпул напуска клуба през 1984 след най-успешния сезон в кариерата му и прекарва следващите два сезона в Сампдория. През 1985 печели Купата на Италия. Доста по-рано Греъм е ритал в Канада и Австралия, но без сериозни успехи.

Пол Инс
Между изявите си в Манчестър Юнайтед и Ливърпул Инс се изяви и в Италия. Пол напусна Юнайтед през 1995 в посока Интер, където престоя два сезона. Пол успя да се открои като най-добрия играч на Интер в най-слабия период на клуба.

Гери Хичънс
Хичънс попада от Астън Вила в Интер, след като играе втория си мач за Англия в Рим и гостите печелят с 3:2. Гери прекарва осем години в Серия А, където играе за четири клуба, а през 1963 печели титлата с Интер и малко не му достига, за да го постигне и с Торино и Каляри.

Снимка: Getty Images

Дейвид Плат
Плат подписа с Бари през 1991, след като се изяви много силно за Англия на световното през 1990 година в Италия. По-късно бившият помощник на Роберто Манчини в Сити рита и за Ювентус и Сампдория. За 4 години в Италия Плат спечели Купата на УЕФА с Ювентус и Купата на Италия със Сампдория.

Пол Ламбърт
Шотландецът изкара само един сезон в Бундеслигата – в Борусия Дортмунд, но пък спечели с клуба Шампионската лига – на финала германците биха Ювентус с 3:1, а Ламбърт опази Зинедин Зидан.

Дейвид Бекъм
Бекъм е най-популярният британец, ритал зад граница. В чужбина Дейвид игра в Италия, Франция и САЩ и има титли в четири държави, което е рекорд за британски футболист. За 4 години в Реал Бекъм спечели два трофея, представи се отлично в Лос Анжелис Галакси, както и в Милан и ПСЖ.

Гари Линекер
Гари спечели Златната обувка през 1986 и от Евертън премина в Барселона, където прекара три сезона и вкара 42 гола в 103 мача. С каталунците Линекер спечели КНК и Купата на краля, а историята помни трите му гола в „Ел Класико” за 3:2 срещу Реал. След това Гари замина за Япония, където изигра 18 мача за Нагоя Грампус Ейт.

Лори Кънингам
Лори е първият британец, преминал в Реал и вторият чернокож, защитавал цветовете на Англия. Реал го купува за почти 2 милиона долара, Лори прекарва 3 сезона в Мадрид, но твърде често страда от контузии. Началото обаче е устремно – 2 гола в първия му мач за Реал и дубъл на края на сезона. Кънингам рита и за Спортинг Хихон, Олимпик Марсилия, Райо Валекано и Шарлероа. Загива в автомобилна катастрофа през 1989, на 33 години.

Глен Ходъл
Ходъл е един от най-техничните футболисти в историята на британския футбол, но си остава неоценен. След 12 години в Тотнъм той преминава в Монако. Там Глен рита 4 години под ръководството на младия Арсен Венгер и печели титлата и купата на Франция. През 1988 е избран за Чужденец №1 във френското първенство.

Гарет Бейл
Бейл е единственият активен футболист в този списък. Уелсецът играе за Реал и е най-скъпият играч в историята на спорта. Гарет има 30 гола в 61 шампионатни мача за Реал и общо 41 попадения във всички турнири. С Реал Бейл има вече 4 трофея и вкара победните голове за две от тях – на финала за Купата на Краля и на финала на Шампионската лига.

Снимка: Getty Images

Крис Уодъл
През 1989 Уодъл преминава в Олимпик Марсилия, където за три години става три пъти шампион на Франция и стига до финала на КЕШ. Избран е за №2 в историята на клуба, пред него е само Жан-Пиер Папен.

Стив Макманамън
Стив премина в Реал през 1999 със свободен трансфер, където беше една от звездите. Макманамън спечели Шампионската лига в първия си сезон в Мадрид, две титли на Испания, после още веднъж Шампионската лига и още 4 трофея.

Кевин Кигън
Хамбург купува Кигън от Ливърпул през 1977 и го превръща в най-скъпоплатеният играч в Бундеслигата. Първият му сезон е доста труден, но през 1978 и 1979 печели „Златната топка”, а Хамбург взима титлата на Германия през 1979, през 1980 завършва на второ място и губи финала за КЕШ срещу Нотингам Форест. След три години в Германия, през 1980 Кигън се връща в Англия, където подписва със Саутхемптън.

Снимка: Getty Images

Джон Чарлс
Чарлс напуска Лийдс след 40 мача, в които вкарва 38 гола и подписва с Ювентус. В Италия вкарва победните голове в първите си три мача за Юве и запалянковците се влюбват в него. В първия си сезон в Торино Чарлс печели титлата и завършва като голмайстор №1 на Италия. Джон играе пет години в Ювентус, а постиженията му са впечатляващи: 108 гола в 155 мача, три титли и две купи на страната. После играе за кратко в Рома – 4 гола в 10 мача. Избран е за№1 сред чуждестранните играчи в историята на Ювентус, като изпревари Зинедин Зидан и Мишел Платини.

Великобритания е родината на футбола, но от много време изостава в надпреварата за създаване и развитие на таланти. Доброто управление на Висшата лига обаче гарантира сериозни финанси за участниците в най-популярния национален шампионат, а това означава, че огромната част от най-добрите футболисти в света ритат по английските терени.

И въпреки че местните таланти все по-трудно пробиват в големите отбори, много рядко ще видите английски, шотландски, ирландски или уелски футболист да се изявява на континента или пък някъде по-далеч. MLS и Щатите са изключение, което е валидно от няколко години насам.

Началото е поставено доста отдавна - в края на XIX век Хърбърт Килпин става първият британец, ритащ в чужбина - той се подвизава в Торино, след което основава миланския гранд Милан. Киплин печели три титли на Италия: през 1901, 1906 и 1907, но това не отваря пътя на британските играчи извън родината им.

С отварянето на футбола към бизнеса през 60-те и 70-те години на миналия век, трансферите се улесняват, случват се по-често, а от 80-те години нататък, до към края на века европейските грандове имаха интерес към продукцията на британската школа. След това отново се върнахме на единичните сделки.

И все пак, най-добрите британски футболисти, играли в чужбина...