Когато играе Уругвай, ритуалът в дома на фамилия Суарес от град Салто е един и същ.
Десетките фланелки, изпратени от Луис от европейските му тимове - Грьонинген, Аякс, Ливърпул, се изнасят на двора и увисват на оградата. Там е и екипът на националния тим. Най-важният.
Дори за страната с 3 милионно население, но футболна гордост за цял континент, 124-хилядният Салто е фанатизиран особено, когато играе уругвайския тим. Защото е горд с двете му най-големи звезди.
При семейство Суарес ще дойде да гледа и Луис Кавани, който живее само през 4 улици. Ще изпият по бира със Серхио Суарес (чичото), и двамата са бивши футболисти.
Точно 6 постройки делят домовете на двете фамилии, дали на света нападатели, които се оценяват в момента на около 150 милиона евро.
Луис Суарес и Единсон Кавани са като близнаци, разделени в детските години и намерили се отново в живота.
Те са родени само с 21 дни разлика и на около 400 метра един от друг.
В детските години обаче за Луис и Еди няма срещи по игрищата с отборите на Салто - някак ги разминава съдбата. Малкият Суарес започва в Депортиво Артигас, а Единсон в Насионал.
В детската лига на Салто има над 120 отбора и двамата никога не се срещат на терена в нея.
На 7 Луис заминава за Монтевидео със семейството си и пътищата им се разделят. Поне докато не ги събира националният тим, където правят чудеса заедно в последните 6 години.
Малкият Луис мрази да го слагат на вратата, което се прави по традиция в Салто - всяко дете пази по определено време, за да не бъде ощетено.
Еди също не понася това. Кара се с треньора, който му е и баща...
И двамата стигат дори до бой при загуба и са готови да лъжат родители и треньори, за да играят в повече от един мач на ден.
Желанието им е изгарящо, също както е и днес. Лидери.
"Техният ефект върху града е огромен - радва се Луис Кавани, таткото на Единсон. - Сега всяко дете иска да прилича на тях, носи техните фланелки. Школите и детските отбори са пълни."
По улиците на Салто се виждат транспаранти с двамата, облечени в небесносиния екип.
Гордостта на града. Гордостта на страната.
И надеждата на 3 милиона, за които футболът е всичко.
