Когато англичаните провъзгласяват гордо Лондон за столица на футбола преди повече от век, малцина британци бегло допускат, че в далечна Бразилия и съвсем не толкова далечна Германия, ще празнуват сериозен брой титли на планетата, които поданиците на кралицата няма да сънуват още десетилетия напред.
Монако не може да претендира за родина на тениса (както Англия за родина на футбола), но едва ли би било преувеличено, ако Княжеството бъда наречено Световна столица на тениса. От невероятните условия за подготовка на топзвездите - до подходящия климат, тенисът може да не се е родил точно в Монако, но е мястото, в което ще живее вечно.
Списъкът започва от самия връх на тениса
- световният №1 Новак Джокович. Нататък следват Томаш Бердих, Милош Раонич, Марин Чилич, Александър Долгополов, Радек Щепанек, Бърнард Томич, а отскоро - и Григор Димитров. Гордите гражданки на княжеството са Петра Квитова, Виктория Азаренка, Каролине Возняцки, Луцие Шафаржова, Даниела Хантухова и Дона Векич. Ако се разходим малко из историята на тениса, без особени усилия изскачат имената на Борис Бекер, Бьорн Борг, Илие Настасе, Горан Иванишевич, Марат Сафин, Иван Любичич, Робин Сьодерлинг, Жюстин Енен, Динара Сафина, Елена Дементиева и др.
И макар потокът да е намалял през последните години, тенисът си остава един от най-щедрите дарители на нови жители на Монако (и в частност столицата Монте Карло) в сериозната конкуренция на пилоти от "Формула 1", голфъри, колоездачи, лекоатлети, певци и много други известни личности със солидни банкови активи. Разбира се, главната причина е финансовата утопия, която княжеството предлага на гражданите си. Нищожните 7% данък върху възнагражденията, сравнени с 30% в САЩ и достигащите до 50% в Европа са твърде значим фактор, когато ги вкараме в уравнението с наградните фондове и парите от рекламни договори на тенис звездите.
Освен очевидните финансови предимства, в "досието" на Монако присъстват и още плюсове за тенисистите.
Над 40 първокласни корта, в това число разбира се и тези, на които се играе Мастърса в Монте Карло, като същевременно тенисистите получават безплатно членство в тенис клуба заедно с отлично медицинско обслужване. Близо 300 слънчеви дни годишно и спокойствие, което малко места по света могат да им осигурят. Едва 1 час път с кола до Алпите и 7 минути със специално подсигурени хеликоптери до летището в Ница.
Преди 3 десетилетия Бьорн Борг живееше в градче във френските Алпи съвсем близо до княжеството. На една пресконференция шведът разкри съвсем различен аспект от иначе леденото си излъчване на корта, като се появи в униформа на готвач и предложи на журналистите да им сготви обяд.
Легендарният шампион е замесен и в друг случай заедно с човека, който с пълно право може да се чувства най-здраво свързан с духа на Монако - Илие Настасе. Трикратен шампион в турнира, по време на финала през 1973-а, той заявява "Помолете принцеса Антоанет да направи нещо, защото публиката подкрепя Борг". Можете ли да си представите подобна ситуация, в която обаче да поставим например британското кралско семейство на Уимбълдън?! Не, Монако не е просто рай за милионери, а идея и отношение към живота и спорта, които тенисистите обожават и получават същото в замяна.
Активацията на режима "фискален рай"
минава през няколко прости условия - властите да одобрят молбата за постоянно жителство, тенисистът да наеме или купи апартамент в Монако и да депозира в банката достатъчна сума, за да докаже, че може да си позволи да живее в княжеството. Следва кратко интервю в полицията и издаване на удостоверение за срок от три години. Той се подновява още два пъти за същия период и след това на всеки 10 г. За подновяването е достатъчно състезателят просто да поддържа даден имот на свое име. Условие, което дори не звучи като условие за състезателите от професионалния тур.
Монако е идеалният трезор за всеки спортист, който прекарва изключително дълго време на път и източниците му на доходи са разпределени сравително равномерно по картата на света. Парите от наградни фондове и рекламни договори идват от много страни и нито една от тях не може да претендира с особен успех за данъчно облагане върху тях. Защото през последните години европейските държави са станали изключително агресивни в преследването на подобни възможности. Германия е типичният пример за страна, в която дори да оставиш зад себе си четката за зъби, ще подлежиш на проверка. А след нея евентуално можеш да бъдеш "одобрен" като годен длъжник към държавата. Борис Бекер декларира местожителство в Монако между 1985-93 година, като за този период немското правителство продължава да търси от него данъци на стойност $10,3 млн.
Ню Йорк, септември 2000 г. Телефонът на Винъс Уилямс иззвънява и от другата страна на слушалката се чува "Здравей, обажда се Бил". Президентът Клинтън прави традиционното си поздравително обаждане към тогава 20-годишната американка за първата ѝ титла от US Open. Но получава неочакван отговор от шампионката, която преди часове се е сдобила с чек за $800,000: "Не може ли да ми намалите данъците?!"
Подобен въпрос никога не би хрумнал на Винъс, ако беше жител на едно място с големината на Сентрал парк и население от близо 32,000 души. А магическата комбинация от шест букви се нарича Монако. Споделената любов между княжеството и тениса продължава десетилетие след десетилетие. И контингентът от професионални състезатели, които без да се замислят са пренесли живота си в "родината" на казината и лъскавите яхти постоянно се увеличава.
