Легендарните 11

ВРАТАР

Лев Яшин (Динамо Москва)

Считан от мнозина за най-добрия вратар за всички времена Лев Яшин прекарва цялата си 22-годишна кариера в Динамо (Москва). По онова време Динамо е свързан с Министерството на вътрешните работи на Съветския Съюз и това на практика е направило невъзможен трансфера на Яшин в друг клуб. Въпреки това постижението му е впечатляващо - той има изиграни 326 мача с екипа на руския тим. Черният екип на Яшин и способността му да отрази всеки удар и спаси във всяка една ситуация вратата си му спечелват прякорите "черният паяк" и "черната пантера". Освен игровите ситуация Яшин е майстор и при спасяването на дузпи. В цялата си кариера той е отразил 150 удара от бялата точка. Той е възприеман и като един от големите новатори, защото именно той е човекът, който слага началото на практиката вратарите да напускат наказателното си поле, за да предотвратят опасна ситуация. Той е вратарят, който започва да боксира топката, вместо да я улавя при натиск, както и вратарят, който подава пас, с който да започне атаката на тима му. В негова част е създадена наградата "Лев Яшин" за най-добър вратар на световното първенство. Освен това Яшин е носител на "Златната топка" - единственият играч на този пост с престижното отличие.

ЗАЩИТА

Паоло Малдини (Милан)

Паоло Малдини прекара 25 години в Милан, изигра 647 мача за първия състав и му помогна да спечели седем титли на Италия. Ако бъдат включени и останалите мачове, извън серия А, които е изиграл, защитникът ще има на сметката си общо 902 двубоя с червено-черната фланелка. В годините, в които я носеше Малдини показа изключително умение за приспособяване. Когато започваше в Милан левите защитници бяха просто играчи в лявата част на защитата. Той беше невероятен в тази роля, но същото важеше и когато тези играчи започнаха да се включват в нападението. Той не се притесняваше да тръгне по фланга, дори да приложи някой трик, за да постигне успех. На 39 години бе избран за най-добрия защитник на сезона на УЕФА, което е свидетелство за изключителните му умения. Беше титуляр до деня, в който сложи край на кариерата си. Освен невероятен футболист обаче Малдини е и изключителна личност. Той е уважаван дори от феновете на Интер, които в последното му дерби на Милано издигнаха плакат в негова подкрепа, нещо, което рядко се среща. Феновете на Милан пък го наричаха просто "Ил Капитано".

Франко Барези (Милан)

Още един изключителен защитник и играч в историята на Милан. Барези е човекът, който помогна за израстването на Паоло Малдини. Братът на Франко - Джузепе играе за градския съперник Интер, но "нерадзурите" отхвърлят Франко. Така той се озовава в Милан, с чийто екип изиграва 719 мача. Барези остава при "росонерите" дори когато тимът е изхвърлен в серия Б заради участие в скандал с незаконни залагания.
Въпреки че не се отличава със страхотни физически данни и с изключителни умения за подаване, Барези е сред най-стабилните играчи на Милан. Умее да чете играта, което му помага да предотвратява атаките на съперника още в самото им начало. Именно тази му способност му носи признанието за играч №1 на Милан за ХХ век, както и решението на клуба да замрази екипа с №6 след неговото отказване. Печели три пъти Шампионската лига и шест пъти титлата в серия А. Изиграва и 81 мача за Италия. Двубоите можеше и да са повече ако не бяха непрекъснатите му спорове с треньорите. Пропуска последната дузпа на финала на световното първенство в САЩ и така единственият му медал от подобен шампионат е от 1982 г. когато той всъщност не участва в срещите.

Тони Адамс (Арсенал)

Тони Адамс прекарва в Арсенал 19 години, разпределени в три десетилетия. В 14 от тези години той е и капитан на тима. Адамс е истински лидер на защитата, един от най-добрите футболисти в тази зона, които в Англия изобщо са виждали. През сезон 1990/91 Арсенал допусна само една загуба, което до голяма степен се дължи на усилията на Тони Адамс и неговите трима съотборници в отбрана. Именно с това "артилеристите" си спечелват репутацията на трудно преодолим съперник. Адамс е бил в състояние да държи всеки нападател далеч от наказателното поле на Арсенал, което обяснява защо Венгер го нарече "професорът на защитата". И всичко това постигнато въпреки че един от най-добрите защитници в историята страда от тежък алкохолизъм. Когато успява да се справи с проблема през 1996 г. той става още по-надежден. "Господин Арсенал" както е известен Адамс изиграва 672 мача за тима от Лондон и се счита за една от легендите в световния футбол.  

Карлес Пуйол (Барселона)


Сега Карлес Пуйол играе по-често в центъра на защитата, но преди доста често се подвизаваше и като десен бек. През 2002 г. той дори бе обявен за №1 в Европа точно на този пост. Независимо на коя позиция играе в отбраната обаче Пуйол е като машина. Той има впечатляваща издръжливост и сила, подобрени до съвършенство. Освен това е лидер и капитан на Барселона в един от най-успешните периоди в историята на клуба. Понякога отнася критики, че е бавен, но компенсира това с отлично позициониране и упоритост. Въпреки че не е много висок успешно се справя и с битката за високата топка. Защитник, който дава солидна основа на Барселона и Испания, надежден, безкомпромисен и страстен. Има изиграни 94 мача за "ла фурия роха" и близо 500 мача за "блаугранас".

ПОЛУЗАЩИТА


Райън Гигс (Манчестър Юнайтед)

Както и много други играчи Райън Гигс се развиваше през годините. Започна като играч, който разчиташе най-вече на паса си и на уменията по крилото, а след това се превърна във втори нападател, играещ точно зад Рууд ван Нистелрой. След това доказа универсалността си и многостранния си талант като добави към аплоато си ролята на плеймейкър и на играч в центъра на халфовата линия. Именно заради качествата си той успя да дебютира в Манчестър Юнайтед само на 17 години. С 613-те си мача във Висшата лига Гигс е единственият играч, който е участвал във всички сезони от създаването й до този момент. Освен това е отбелязвал попадения във всеки един от тях. На 37 години той продължава да има решаваща роля в състава на "червените дяволи".

Мат Льо Тисие (Саутхемптън)

Мат льо Тисие никога не е играл за голям клуб, а успехите му на международно ниво са малки. Той има изиграни едва 8 мача за Англия, не е вкарвал нито един гол. "Неговият талант беше извън всякакви правила. Той можеше да мине с топката покрай седем или осем играчи, без скорост, просто да ги заобиколи. За мен той беше истинска сензация", коментира преди известно време по негов адрес Шави Ернандес. "Ле Бог", както го кръстиха феновете на "светците" притежаваше несравнимо докосване, брилятен удар от далечно разстояние и изключителна лоялност, която го накара да отхвърли оферти на Тотнъм и Челси. Той е първият полузащитник, който достига бройката от 100 гола във Висшата лига. Има изключителна ефективност от дузпата като от 49 наказателни удара е вкарал 48.

Пол Скоулс (Манчестър Юнайтед)

"Скоулс несъмнено е най-добрият полузащитник на своето време", заяви за него Зинедин Зидан. В 17-годишната си кариера в Манчестър Юнайтед Пол изигра 466 мача и отбеляза 102 гола. И го направи без да търси слава или отличия. Той можеше да стреля и да подава еднакво добре, освен това винаги имаше поглед върху играта, който да му позволи да се намира на правилното място, за да направи правилното подаване. Когато владееше топката той контролираше играта, а когато тима трябваше да се защитава винаги успяваше да се противопостави на съперника. Това се дължеше отчасти на изключителния му талант, довел до дебют в Юнайтед още на 19 години, отчасти на усилената работа, спечелила му репутацията на един трудолюбивите футболисти.

Стивън Джерард (Ливърпул)


Стивън Джерард е универсален играч, способен да играе както в дясно на полузащитата, така и в центъра или като втори нападател. Умее да подава и стреля от разстояние, върщи изключителна работа на терена, както когато тимът му напада, така и когато трябва да се брани. Освен това има умението да повежда съотборниците си в най-трудните моменти - като финала в Шампионската лига през 2005 г.

НАПАДАТЕЛИ

Франческо Тоти (Рома)


В 19-годишната си кариера в професионалния футбол Тоти е вкарал 207 гола в 474-те си двубоя за Рома в серия А. Първият му мач е още като 16-годишен. Той е голмайстор на клуба, а общият му брой мачове е над 600. Тоти е капитан на Рома от 1997, любимец на феновете и талисман на клуба. Един от най-талантливите играчи на своето поколение Тоти е имал възможността да играе и в по-голям клуб като Милан и Реал, но остана верен на "вълците". И то въпреки че е спечелил само една титла с тях. Уменията на Тоти да подава го прави идеален за позицията на втори нападател. Това от своя страна му дава и много възможност сам да бележи. Представянето му в националния отбор не е толкова впечатляващо - 9 гола в 58 мача. Колекцията му от индивидуални награди обаче показва колко добър е всъщност. Франческо е 5 пъти Футболист на годината на Италия, 2 пъти играч на сезона в серия А и носител на "Златната обувка" за 2007 г.

Нат Лофтхаус (Болтън)

Нат Лофтхаус е един от най-добрите примери за класически английски нападател след Втората световна война. Здрав, безкомпромисен, с мощен удар, английският национал записва впечатляваща резултатност както в Болтън, на когото помага да стигне до ФА Къп през 1958 г., така и в националния тим, за когото бележи 30 гола в 33 срещи. Не лош показател за човек, който е прекарал по-голяма част от живота си в мините на Ланкъшър. Заради войната кариерата му започва късно, но това не му пречи да отбележи 255 гола в 452 мача в първенството. След края на кариерата си като футболист е треньор, скаут и президент на Болтън.

Новините

Най-четените