Английският футбол е известен преди всичко с феновете си.
Навсякъде по света английските запалянковци са асоциирани с шум, понякога хулигански прояви и неуморна подкрепа за своите любимци, а родината на футбола е еталон за атмосферата, която би трябвало да цари на трибуните по време на футболен мач.
Джим Уайт от британския "Telegraph" решава да провери дали тези асоциации все още имат реално приложение, или по-скоро това са спомени, утвърдили се като шаблон, които не намират реално приложение във футболната действителност, диктувана от правилата на маркетинга и рекламата.
Истината е, че дори в Англия, с някои изключения разбира се, нивото на подкрепа от феновете зависи от факторите, обусляващи и текущия етап от развитието на футбола като индустрия.
Но на Острова има една основна разлика.
Ако в Европа слабите резултати, бунтът срещу ръководството или политиката, която то изповядва, могат да са причина за сериозен отлив на зрители по трибуните, то на Острова това би дало по-скоро отражение върху самата атмосфера, която цари на трибуните.
Защото във футбола, все пак, отдадеността към даден отбор е нещо повече от развлечението, което предлага играта.
Уайт посочва като мотив за своеобразното си проучване изказването на Жозе Моуриньо преди известно време, в което той казва, че публиката на Челси не дава нужната подкрепа на отбора по време на домакинските мачове на сините, каквато получават конкурентите от Голямата четворка.
Ето и алтернативното класиране на Висшата лига, спрямо атмосферата, която цари на стадионите на всички елитни клубове.
