Не може да го откриете! Опитайте се, търсете навсякъде, но няма да успеете. Защото той е типичен и хладнокръвен убиец, който едва не унищожи себе си. Появява се от тъмнината и се нуждае само от един изстрел, за да отнеме това, което е най-искано от жертвата му.
А когато си свърши работата, сякаш се изпарява. С времето спомените, които е оставил със стореното, почват да избледняват, но самодоволната му усмивка, която разплака милиони, остава вечна.
Вижте, инстинктът на убиец не е нещо, което човек научава или се придобива с времето. Не! Това нещо, с което се раждаш, което е дълбоко закодирано в ДНК-то на родителите ти и по наследство ти се предава. Не можеш да се отървеш от него, не можеш да се излекуваш от болестта да си хирургически хладнокръвен. Можеше само да й се отдадеш…
Неговият баща е Филомено Антонио Лопес и едва ли ще ви изненадам, ако споделя, че в момента той е зад решетките. Има ли нуждата казвам причината? Разбира се, че заради убийство!
През 2002-а Лопес решава да прибере жената до себе си от работа, а после да я удуши и да хвърли безжизненото тяло в река до британския град Грейт Ярмът. Трупът е намерен, а година по-късно Филомено Антонио Лопес е осъден на 16 години затвор.
Разбира се, че убийственият инстинкт Едер е наследил от баща си. Да, същият този Едер, който се измъкна за секунди от опеката на Лоран Косчелни и се нуждаеше само от един изстрел, за да отбележи най-важния гол в историята на португалския футбол.
Попадение, което дойде от нищото, но потопи Франция в сълзи. Което накара Кристиано Роналдо да се радва на чужд гол много повече, отколкото някога го е правел за свой.
„Имах чувство, знаех, че нещо ще ми се случи. Дори преди треньорът да ме повика, му казах да не се тревожи, защото ще вкарам“, споделя Едер пред Daily Mail. След паметния финал той се обажда на баща си, който се разплаква от радост по телефона.
Щастлив е не само заради това, че синът му е герой, а защото е изковал съдбата си по начин, който е позволил да прояви онзи убийствен инстинкт на правилното място в точното време.
Кръстопътищата по пътя на европейската слава обаче са много и всеки от тях е трънлив.
През декември 1987-а Едер се ражда в португалската колония Гвинея-Бисау, а три години по-късно семейството му се мести в Португалия. На 8 години вече си няма семейство, защото е пратен в сиропиталище.
„Няма да лъжа, беше трудно. Нещата могат да се развият неблагоприятно на подобни места. Връщам се назад във времето и се сещам за приятелите си от тогава, сега не са никак добре. Докато растях имах контакт с майка си, но не беше често“, споделя нападателят.
„Бях на 12, когато мащехата ми умря и обвиниха баща ми. Той каза, че е невинен. Аз бях просто дете и му вярвах. Започнах да го посещавам откакто стана 22-годишен“, добавя Едер.
Докато той е в сиропиталището се влюбва във футбола и при всяка възможност се измъква, за да гледа Английската висша лига. На 18 вече изкарва £330 месечно в Туризензе, а по-късно е част от Академика и Брага.
Катастрофалното представяне на Португалия на Световното през 2014-а обаче предизвиква неодобрение в медиите, а една от жертвите е Едер. Това отношение за първи път в живота му отключва у него дълбоко скрития и потиснат инстинкт на убиец, който се насочва към самия него.
Мисълта за самоубийство завладява съзнанието на португалеца и се превръща в нещо, което изпитва нужда да направи. Подобно на баща си, който слага карай на живота на втората си жена – Доминга.
„Не вярвах, че нещата ще се оправят, спрях да мечтая. Мислех, че няма измъкване.“
Съдбата обаче му праща спасение във формата на малко момиченце, с което Едер рита топка преди мач в Брага и прекарва един от най-щастливите си моменти в живота. Реално нищо кой знае какво не се случва, двамата просто си играят на терена, но чувството кара нападателя да забрави бомбата със закъснител, която държи в себе си – инстинкт а убиец.
В живота човек може да се измъкне от много неща, но никога не може да избяга от това, което е всъщност. Единственият шанс е да намери различно проявления на себе си. И Едер го прави!
Появи се на „Стад дьо Франс“ незабележимо, когато всички гледаха към „петлите“ и разочарования Кристиано Роналдо. Нуждаеше се само от един безпощаден изстрел в 109-ата минута, без да го планува, без да мисли излишно, защото не беше и нужно – син на баща си, истински убиец!
Сега на сайта DisculpaEder.com (б.а „Съжаляваме, Едер“) всички португалци, които си позволиха през 2014-а да обвинят сънародника си, пишат своите извинения, защото едва не принудиха най-важния моряк на „мореплавателите“ през 2016-а, да насочи инстинкта си да убива срещу самия себе си.
