Да се справяш с шума и очакванията е нещо, което всеки млад талантлив тенисист трябва да умее. Но е много по-трудно, когато ти сложат етикета "Новият Роджър Федерер" и те определят като следващото голямо нещо в мъжкия тенис, а именно с това трябва да се справи Григор Димитров.
Защо е цялото това внимание към него ли? В спорт, отчаяно търсещ свежа кръв, която да предизвика вече установения ред, 19-годишният българин е смятан като потенциалната следваща голяма звезда от новото поколение талантливи тенисисти. Репутацията на Димитров се покачи много бързо, след като напредна от извън Топ 350 до почти Топ 100 на света и то в рамките на само шест месеца.
А и приликата с Федерер, който е бил негов идол в детството му, бие на очи. И двамата използват бекхенд с една ръка, притежават вълнуваща атакуваща игра и дори използват една и съща превръзка за косата. Освен това и двамата са направили първите си стъпки в мъжкия тенис под ръководството на Петер Лундгрен, който определи Димитров за по-талантлив от Федерер.
Как ли се чувства Григор, след като е сравняван и определян за наследник на своя герой? "Има и по-лоши неща, с които могат да те сравнят", шегува се Димитров. "Разбира се, че е хубаво да чуваш подобно нещо, но мога да отговоря само по един начин - аз съм под №106 в света, а Федерер е най-добрия жив тенисист. Много е трудно за мен, когато ни сравняват. Обичах да гледам Роджър, когато бях малък. В момента също го гледам, когато имам възможност, защото можеш да научиш толкова много от него. Разбира се, че има някои прилики в играта ни като бекхенда и сервиса, но никога не съм се стремял да приличам на него. Баща ми ме научи да играя тенис и всичко ми идваше доста естествено".
"Срещал съм Роджър няколко пъти, но не съм си говорил с него надълго и нашироко. Само сме си казвали неща като "Как си" и "Успех", но не и нещо повече. Трудно е да си близо до него, защото не съм участвал на много турнири, на които той играе".
"Вярвам, че мога да бъда №1 в света. Това е моята цел", казва Димитров, който смята тениса за "проста игра за интелигентни хора". Григор се е прицелил в първата позиция, но не смята това за даденост, защото вече е правил тази грешка.
Сравненията с Роджър Федерер започнаха, когато 17-годишният Димитров стана №1 в ранглистата при юношите и спечели титлите на Уимбълдън и US Open. Очакваше се моментална атака към елита на световния тенис, особено след победата му над Томаш Бердих и трисетовия мач срещу Рафаел Надал. Но прогресът на Димитров замря.
"Изиграх два великолепни мача срещу Томаш и Рафа и си помислих, че всичко вече е готово, за да се присъединя към най-добрите тенисисти. Но едно от особените неща на тениса е, че трябва да се научиш да играеш добре отново и отново, а не само за един - два мача"
"Напълно различно е в сравнение с юношеския тенис. Изправяш се срещу мъже, които знаят как да играят, защото вече са наясно с всяка ситуация в даден мач. Разбира се, че веднъж можеш да победиш даден тенисист, но трябва да продължиш да правиш това. Ситуациите в мачовете са много различни. Трябва да започнеш да играеш срещу тях, за да разбереш това."
Очакванията към Димитров определено го подлагат под голямо напрежение, но той признава, че отношението му към тениса не е било такова, каквото трябва да бъде. "Бях малко отпуснат. Спрях за момент да си поема въздух, което е най-лошото нещо, което можеш да направиш. Трябва да е точно обратното. Когато направиш стъпка напред - работи повече и дишай по-малко. А аз някак си се отпуснах"
В средата на годината Димитров бе заседнал около 350-то място и Петер Лундгрен бе заменен с Питър Макнамара. Григор казва, че е научил много от Лундгрен и раздялата не е било лесно решение.
"Той определено не се опита да промени играта ми. Това не беше главният проблем. Работихме основно върху постоянството и върху детайлите, които оформят цялостната картина. Имаме си модел на работа, но ще го запазя в тайна. Имахме невероятен старт и ще продължим по същия начин", разказва Григор Димитров за работата си с Питър Макнамара.
Австралиецът може и да е човекът, който работи основно с него, но Григор не се притеснява да взима съвет от баща си Димитър, когато има проблем с даден удар. "Винаги се обаждам на баща ми, когато имам нужда от съвет. Без значение дали ще съм на турнир или някъде другаде, когато работя върху някой детайл от техниката, защото той бе човекът, показал ми всичко. На три години хванах ракета за първи път, а на пет започнах да играя всеки ден. Това се превърна в моята работа, в моят живот, в моята любов".
Григор Димитров продължава да разчита на помощта на академията на Патрик Муратоглу в Париж. Той се премести там, когато беше на 16 години, след като преди това работи две години в Барселона с Пато Алварес - бившият треньор на Анди Мъри.
"Трябваше да порасна много бързо, когато отидох на 14 години в Испания. Трудно е, когато живееш и учиш всичко съвсем сам. Но в крайна сметка това бе добре за мен - научих много неща за себе си и сам взимах решенията. Преминах през много трудни моменти"
Последните шест месеца не бяха изцяло розови, след като в края на ноември, на чалънджъра в Хелзинки, Димитров имаше спор със съдията на стола Даниел Инфангер. "Извиних се на всички - написах писмо на всеки засегнат, признавайки че направих грешка и това няма да се повтори. Сега продължавам напред и гледам към 2011 г."
Изглежда ще бъде вълнуваща година. Димитров казва, че първата му цел е да остане здрав, а след това да запази добрата форма и да премери сили с тенисисти на по-високо ниво от досегашните. През януари той ще започне да участва на АТР турнири и такива от Големия Шлем, което е голяма стъпка напред в сравнение с чалънджърите.
"Прогресът ще дойде, след като играя повече на тези големи турнири. Може би ще се нуждая от няколко години, за да се наместят нещата, но ще имам възможност да се уча от всички тези добри тенисисти, които ще са около мен. Предстоят много интересни времена!