Маями, 2004 г., трети кръг
Роджър Федерер пристига в Маями със самочувствието на победител в първия за годината турнир от Големия шлем - Откритото първенство на Австралия и в турнира в Индиън Уелс. Надал пък е само на 17 години и е най-младият участник в надпреварата в Маями. След близо 70 минути игра обаче тинейджърът шокира всички с успеха си с 6:3, 6:3 над швейцареца.
Маями, 2005 г., финал
За година Надал успява да спечели три титли. Федерер обаче участва в Маями само с една загуба зад гърба си през този сезон. И е на ръба да запише втора след като изостава с 3:5 в тайбрека на третия сет. Успява обаче да изравни и прави фантастичен обрат за 2:6, 6:7, 7:6, 6:3, 6:1.
„Ролан Гарос", 2005 г., полуфинал
Разликата в подреждането на двамата в ранглистата е четири места - Федерер е лидер, а Надал е №5. Преди участието си на Откритото първенство на Франция испанецът печели турнирите от сериите „Мастърс" в Монте Карло и Рим. Роджър пък триумфира на същата надпревара, но в Хамбург. На кортовете край Париж обаче Роджър успява да спечели само сет преди Рафа да си осигури първо участие на финал след 6:3, 4:6, 6:4, 6:3.
Дубай, 2006 г., финал
През октомври 2005 г. Надал получава контузия в глезена и пропуска куп участия. Преди участието в Дубай в началото на 2006 г. той има само един турнир, където стига до полуфинал. Федерер пък триумфира в Австралия и Доха. В Дубай двамата за първи път играят като първи и втори в ранглистата. Световният №2 Надал триумфира след 2:6, 6:4, 6:4 и записва трети успех над Роджър.
Монте Карло, 2006 г., финал
Отново победа за Надал, въпреки силната серия на Роджър между турнирите в Дубай и Монте Карло. Швейцарецът е с две титли, но това не пречи на испанската звезда да бие с 6:2, 6:7, 6:3, 7:6 и да поведе на съперника си с 4-1 успеха.
Рим, 2006 г., финал
Пет часа и пет минути бяха необходими на двамата да определят кой е по-добрият. Три седмици след успеха в Монте Карло, Рафаел Надал записа такъв и в Рим след 6:7, 7:6, 6:4, 2:6, 7:6. Серията му от поредни победи на клей пък вече включваше 53 успеха.
„Ролан Гарос", 2006 г., финал
След няколко неуспешни опита Федерер най-после стига до финала на втория за годината турнир от Големия шлем - Откритото първенство на Франция. И за двамата залогът бе голям - при успех швейцарецът щеше да се превърне в първия след легендата Род Лейвър спечелил четири поредни титли от Големия шлем. Победа за Надал пък го превръщаше в най-младият тенисист, защитил титлата си на кортовете край Париж от 1975 г. насам. Волята на Рафа се оказа по-голяма и той спечели с 1:6, 6:1, 6:4, 7:6. На сметката му имаше вече 14 поредни спечелени финала. Преди него в Откритата ера бе само Роджър Федерер.
„Уимбълдън", 2006 г., финал
Рафаел Надал разбива на пух и прах твърденията, че е специалист на клей като стига финал на Откритото първенство на Великобритания. Не успява обаче да спре Федерер, който след 6:0, 7:6, 6:7, 6:3 печели 39-та титла в кариерата си и осма от турнирите от Големия шлем.
Шанхай, 2006 г., полуфинал
Федерер постига втора поредна победа над Надал след 6:4, 7:5. Серията между двамата е 6-3 в полза на испанеца. Роджър печели и на финала на турнира срещу Джеймс Блейк и завършва годината с 92 победи и пет загуби, три от които нанесени му от Рафа Надал.
Монте Карло, 2007 г., финал
Серията на испанеца по спечелени поредни победи на клей набъбва на 67 след като бие с 6:4, 6:4 Федерер. В спора между двамата това е седми успех за Рафа. Роджър пък продължава колебливата си серия след като преди участието в Монте Карло е записал две ранни отпадания - в Маями и Индиън Уелс.
.
Хамбург, 2007 г., финал
Надал губи с 6:2, 2:6, 0:6 и слага край на серията си от 81 поредни победи на клей, 16 от които във финални срещи. Роджър слага край на четирите си поредни участия без титла в турнирите преди този.
„Ролан Гарос", 2007 г., финал
Трета поредна титла за Рафаел Надал, с което той изравнява постижението на легендата Бьорн Борг. Роджър губи втори пореден финал край Париж след 3:6, 6:4, 3:6, 4:6. По време на мача 16 от 17-те възможности за пробив на швейцареца са отразени от Надал, което предопределя победителя. Серията вече е 8-4 в полза на испанеца.
„Уимбълдън", 2008 г., финал
Роджър Федерер триумфира като шампион за пети пореден път след 7:6, 4:6, 7:6, 2:6, 6:2. Заради дъжда и непрекъснатите промени в програмата на Надал му се наложи да играе всеки ден и финалът бе сериозно изпитание за физическите му сили. Въпреки отчаяните опити за успех испанецът бе принуден да се предаде и записа пета загуба от Федерер.
Шанхай, 2007 г., полуфинал
Последният за годината турнир донася една от най-убедителните победи за Роджър Федерер над Рафаел Надал - 6:4, 6:1. След успех и на финала над Давид Ферер, швейцарецът стига до четвърта титла от финалната надпревара.
Монте Карло, 2008 г., финал
Рафаел Надал печели със 7:5, 7:5 и стига до първата си титла от девет месеца насам. Преди това той триумфира в Щутгарт. Той става и първият тенисист в Откритата ера на спорта с четири поредни успеха в Монако.
Хамбург, 2008 г., финал
Година след като на същото място Федерер спира серията му от поредни победи на клей, Надал се реваншира с успех - 7:5, 6:7, 6:3.
„Ролан Гарос", 2008 г., финал
Триумфът в Париж вече не изненадва нито противниците, нито феновете на Рафаел Надал. За трети пореден път той идва след успех над Федерер - 6:1, 6:3, 6:0. Швейцарецът губи сет на нула, за първи път от юни 1999 г.
„Уимбълдън", 2008 г., финал
Един от най-запомнящите се мачове в историята на тениса изобщо. Надал поведе с 2:0 сета, а при 5:4 в негова полза в третия дъждът принуди организаторите да спрат мача. Чакането продължи 71 минути, след подновяването на срещата, Федерер постигна обрат и спечели частта със 7:5. В четвъртата част Рафа пропусна две възможности да спечели мача и се стигна до пети сет. При 2:2 последва ново спиране заради дъжд - този път за 30 минути. Когато двамата се върнаха на корта вече настъпваше мрак. Надал стигна до четвърта възможност за успех при 8:7 гейма в петия сет и се възползва от нея - 6:4, 6:4, 6:7, 6:7, 9:7. Срещата продължи 4 часа и 48 минути.
Открито първенство на Австралия, 2009 г., финал
Рафаел Надал стана първият испанец, който стига до титла на кортовете в Мелбърн в цялата история на турнира. След 7:5, 3:6, 7:6, 3:6, 6:2 той слага временно край на възможността Федерер да изравни рекорда на Пийт Сампрас от 14 титли в Големия шлем. На церемонията по награждаването Федерер не успя да сдържи емоциите си и се разплака, а Надал изрази увереност, че съвсем скоро съперникът му ще спечели повече титли от Сампрас.
Мадрид, 2009 г. , финал
Роджър Федерер спечели с 6:4, 6:4 и сложи край на серията на Надал от пет поредни победи срещу него. Поражението бе болезнено за испанеца, тъй като бе пред погледа на сънародниците му в столицата Мадрид. След него сезонът се превърна в истински кошмар за Рафа,който бе преследван от серия контузии, пропусна част от турнирите, сблъска се и с куп проблеми в личния си живот.
Мадрид, 2010 г., финал
Година след загубата му от Федерер, Надал се озова в съвсем различна ситуация. Той записа серия от 14 поредни победи на клей, спечели титлите в Монте Карло и Рим. Рафа се наложи с 6:4, 7:6 и стигна до рекордна 18-та титла от сериите „Мастърс". В колекцията му пък вече бяха титлите от всички надпревари от тази серия, провеждани на клей.
Лондон, 2010 г., финал
Преди финалния за сезона турнир Рафа си взе пет седмици почивка. Испанецът записа фантастичен сезон, в който спечели три от четирите турнира от Големия шлем: Откритите първенства на Франция, Великобритания и САЩ, както и още няколко успеха. Надал отново бе лидер в ранглистата и независимо от резултата в Лондон щеше да остане такъв. Роджър пък редуваше силни и слаби изяви през годината, което отново повдигна въпроса за отказването му. Надал бе на косъм да отпадне още в групите след като едва се спаси от поражение срещу Анди Родик на старта. Въпреки това записа четири безответни победи и за първи път в кариерата си стигна до финала на заключителния турнир за годината. Там обаче го часаше намиращия се в суперформа негов съперник. Роджър спечели с 6:3, 3:6, 6:1 и спечели пета титла от този турнир. По този начин швейцарецът се изкачи на върха на класацията по брой спечелени купи на финалния Мастърс и дели първото място с Пийт Сампрас и Иван Лендъл.
