След 40 дни Лестър може да празнува титла на Англия, която ще се изучава в университетите.
Ще спестим приказките за чудо и паранормалните обяснения около това как Клаудио Раниери и отборът му са в тази позиция.
Но може да се окаже, че те са последният динозавър за доста дълго време, ухапал здраво монопола на богатите и мощни клубове в най-богатите и мощни лиги.
Лестър е 13-ти, ако се гледа класирането в Англия по стойност на клубовете.
Тук се включват настояща цена на пазара на играчите - 127 милиона евро при лидера, трансферна мощ със статистиките от последните 3 прозореца, както и прогноза за евентуални приходи в следващите 12 месеца.
Пред Лестър са дори клубове като Стоук, Нюкасъл и Уест Хем - два от тях се справят никак нелошо и в класирането по точки, между другото.
Само за сравнение - лидерът в този списък Манчестър Сити е с оценка от 501,75 милиона евро.
В ерата на Висшата лига такава титла няма.
Само пет отбора са били шампиони от 1993-а насам, като Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал и Манчестър Сити - в моментите, когато са ставали първи, са били в топ 3 на очакванията от букмейкърите и в класациите по числа и пари.
Същото се отнася и за Блекбърн, който взе титлата през 1995-а.
Година по-рано тимът бе втори, а в онзи сезон започна като трети фаворит след Юнайтед и Ливърпул.
Бъдете сигурни - титла на Лестър ще е чудо, което скоро няма да се повтори.
Не само в Англия.
Лига 1 във Франция имаше романтиката на непредвидимост преди шейховете да решат да превръщат ПСЖ в реплика на Барса и Реал.
Финансово клубът няма никаква конкуренция, оттам идва и огромно предимство в спортно-техническата област, където ПСЖ може да си позволи да вземе всеки играч по света.
Никой скоро няма да спре тази хегемония.
Проблем е, че френските клубове не са атрактивни за голям азиатски инвеститор, защото първенството не е с огромната финансова мощ и оборот на Висшата лига, например.
Така сделката на Дмитрий Риболовлев за Монако, която заплашваше доминацията на Париж, пропадна бързо и руснакът разпродаде купените звезди, за да се върне към модел "изграждане на играчи".
Няма кой да налее пари в Лион или Сент Етиен, например, та дори в традиционен гранд като Марсилия, за да го превърне в реален конкурент на парижани.
В Германия от последните 20 титли цели 16 са спечелени от Байерн (12) и Борусия Дортмунд (4).
Щутгарт, Вердер, Волфсбург и Кайзерслаутерн посмяха да се намесят.
"Вълците" обаче го направиха със сериозни инвестиции и изобщо не могат да се сравняват с Лестър като статус.
Волфсбург има 5 участия в групите на Шампионската лига в последните 9 сезона.
Байерн обаче набира такава скорост и глобална популярност, че единствено Дортмунд (и то ако харчи нашироко и смело) може да го застраши в следващите сезони.
Най-добрите треньори в света (извинявайте, че настояваме на това, но - и най-скъпите), звезди за по 30-35 милиона евро, както и политиката на обезкървяване на противници с привличането на най-силните играчи на директните конкуренти, правят баварците недосегаеми.
В Испания ямата между Барселона, Реал, Атлетико и останалите е огромна.
Конкретно в момента, като точки - 15 между третия Реал и четвъртия Виляреал.
Дори клубове като споменатата "жълта подводница" и Севиля, европейски боец от екстра класа, са далеч от титлата и дори не мислят за нея.
Парите от тв права (в Испания са неравностойно разпределяни, като Барса и Реал взимат към 50% от цялата сума) и бизнес по света за двата колоса са огромни, а Атлетико играе силно на пазара с умни трансфери и също не харчи малко.
В Италия за новия век Ювентус, Интер и Милан са спечелили всички титли без... първата, заграбена от Рома.
Но как - с милиони за Батистута, Монтела, Емерсон и най-скъпият треньор в калчото тогава - Фабио Капело.
В големите лиги вече диктуват изцяло големите пари.
Традиционни колоси като Ювентус, Барса, Реал и Юнайтед се "омесват" с новоизпечени богати такива като ПСЖ, Челси и Сити, за да стане монолитен блок от водещи отбори - богати и много опитни в битки за титли, което си е непоклатима смес.
Разделението между грандове и останалите става все по-отчетливо и изглежда невъзможно някой с ресурса на Лестър от играчи на средно ниво и без големи трансфери да издържи на маратон от 38 мача.
Затова - наслаждавайте се на "динозавъра" на Раниери, не се знае кога пак ще видите нещо такова.
