Преди не толкова много време се гледаше със съвсем друго око на играчите, които преминаваха от топ първенствата в турската Суперлига.
Футболистът Х е играл слабо или има лоша дисциплина? Или застарява и вече не може да поддържа необходимото темпо за големия футбол? Значи ще го продадат в Турция.
Дали ще е Дариус Васел, Джонджо Шелви, Дани Дринкуотър или Робин ван Перси, турското първенство беше по-скоро последна спирка за състезатели без бъдеще.
В същото време, техните банкови сметки набъбваха сериозно, защото бомбастичните заплати не бяха проблем за грандовете Галатасарай и Фенербахче и в по-малка степен Бешикташ.
През трансферното лято на тази година обаче се случи нещо различно.
Турската лига се изстреля на трето място в света по нетни разходи за нови играчи (172 млн. евро), единствено зад английската Висша лига и Про лигата на Саудитска Арабия.
Трите големи отбора от Истанбул хвърлиха общо 276 млн. евро за селекция, които възлизаха на 80% от общия разход на цялото първенство от 348 милиона за нови попълнения.
Когато Галатасарай победи Ливърпул в Шампионската лига тази седмица, това с основание беше прието като изненада. Но турският шампион похарчи повече от ПСЖ, Байерн Мюнхен и Интер през изминалото лято.
Цели три пъти "лъвовете" подобриха предишния рекорд за най-скъпа покупка в местния шампионат, след като взеха защитника Уилфрид Синго от Монако (30.8 млн. евро), националния вратар Угурджан Чакър от Трабзонспор (27.5 млн.) и Виктор Осимен от Наполи (75 млн.).
Същевременно привлякоха и Лерой Сане от Байерн като свободен агент, но също за щедра заплата.
И Фенербахче похарчи внушителни суми, включително 22.5 милиона за Керем Актюркоглу от Бенфика, привлече и още сериозни имена като Едерсон, Марко Асенсио и Джон Дюран.
Какво стои зад тези харчове и ще направят ли те Суперлигата конкурентна на най-силните първенства в Европа?
На първо време трябва да отчетем, че турският шампионат отдавна има солидна репутация, но всъщност е класиран изненадващо ниско на фона на известните имена в него.
В момента в Турция играят фигури като Илкай Гюндоган, Мауро Икарди, Андре Онана, Тами Ейбрахам, Лукас Торейра, Нелсон Семедо и Юсеф Ен-Несири. А Жозе Моуриньо и Оле Гунар Солскяер доскоро бяха начело на два от най-големите отбори.
Opta обаче поставя лигата едва на 20-о място сред най-силните първенства - по-ниско от тези в Швеция, Полша и Япония, по-ниско дори от вторите дивизии на Англия и Италия.
Нивото остава такова заради наличието на скромни тимове от ранга на Коджаелиспор и Кайзериспор, а отдавна се приема за даденост, че няма кой да застраши короната на грандовете.
Борещите се за титлата харчат все повече и разликата между тях и останалите се увеличава. Впрочем, затова е толкова впечатляваща и заслужаваща признание работата на Станимир Стоилов в Гьозтепе, който засега се държи в топ 4 на таблицата.
Но целта конкретно на Галатасарай и Фенербахче не е просто да отвеят местната конкуренция, а и отново да се борят за нещо голямо в Европа.
Свежите средства за харчене при тях дойдоха вследствие на сделки с недвижими имоти и облекчаване на обременяващите ги от години дългове.
Мнозина бяха изненадани, че Галатасарай намери пари да откупи Осимен за такава гигантска за турския футбол сума.
Клубът си го позволи, защото продаде своята тренировъчна база на истанбулската община и така генерира 480 милиона евро, а същевременно се премести на нова база по-близо до клубния стадион.
През юли Галатасарай приключи и преструктуриране на кредитите си и уреди отдавнашни свои задължения.
Инвестицията в нигерийския голмайстор беше счетена за разумна, защото той вече беше изкарал период под наем в отбора и беше доказал способностите си с 37 гола в 41 мача. А и все още е на прекрасна футболна възраст от 26 години, така че цената му би могла да продължи да расте.
Дори при това положение си е риск да подобриш трансферния рекорд на своето първенство с над 50 млн. евро (предишният най-скъп играч беше Ен-Несири, когото Фенербахче купи от Севиля за 20 млн.).
Осимен беше изкушен и с огромна заплата от близо 400 хил. евро седмично, за да остане в Суперлигата и да не търси бъдеще в по-голямо първенство.
Като добавим по-щадящите данъци в Турция, намираме обяснение защо и играч като Сане реши на 29 години да си тръгне от Байерн и да заиграе в Галатасарай срещу сходна заплата с тази на Осимен.
Ситуацията с Фенербахче е подобна - продадена земя и облекчаване на дълговете.
Прибавяме и 10-годишни спонсорски договори на стойност 160 милиона, както и значително увеличаване на приходите от 175 до 350 милиона.
Финансовото заздравяване даде възможност за амбициозна селекция с играчи като Софиан Амрабат, Милан Шкриняр, споменатите Едерсон, Асенсио и Актюркоглу, английския младок Арчи Браун, Джон Дюран под наем и Семедо като свободен агент.
При такова подсилване при Галатасарай и Фенербахче, очакванията са за добро представяне на всички фронтове и яростна битка за титлата.
Чим Бом има преимущество, защото взе последните три шампионски трофея и започна новото първенство със 7 победи от 7 мача.
Болезнената загуба с 1:5 от Айнтрахт Франкфурт в първия мач от Шампионската лига беше звучен шамар, но Галатасарай отговори с успеха над Ливърпул.
Фенербахче отдавна не е попадал в основната фаза в Лигата на богатите и се провали и този сезон, когато отпадна от Бенфика и това костваше работата на Моуриньо.
Сега тимът отново се бори в Лига Европа, където стартира с една победа и една загуба, а мечтите за нещо голямо на европейската сцена няма как да станат реалност без значително подобрение в представянето.
Турският футбол има дългогодишна репутация на скандална лига, в която играчи, треньори и президенти се сменят постоянно и се забъркват в какви ли не противоречия и взаимни обвинения.
Финансовите възможности са налице, но тепърва клубовете трябва да докажат, че са способни и на достатъчно търпение и внимателно планиране, за да постигнат нещо повече от преди.
Отсега можем да бъдем сигурни, че Галатасарай и Фенербахче ще бъдат интересни за гледане в европейските мачове.
И с притежаваните от тях играчи ги очакват или гръмки успехи, или шумни провали, най-вероятно съпроводени с някой екзотичен скандал.