"Уембли" стана на 90, а е млад

28.04.2013, 08:47

Така изглежда модерното чудо на архитектурата, червено и сребърно, с огромната си арка, която се вижда от всеки влак, напускащ Лондон през северните подстъпи към Бирмингам или Манчестър. Цели 7 години светът чакаше да види Новия "Уембли", но си заслужаваше.

Каква е тази кула от дъски? В този си вид от края на 1922-ра година, конструкцията дори не загатва за величието на 38 метровите кули, които ще се издигнат над стадиона, когато бъде завършен 6 месеца по-късно. Старият "Уембли" така и бе популярен - Кулите близнаци.

Преди 90 години модерните машини за валиране на терена са далечна мечта, а основната работа се извършва ръчно. Работници полагат огромни усилия да приведат игрището в ред за първия мач на стадиона.

Ето ги и феновете за първия мач. Предположенията за броя им в този ден стигат до 300 000, смята се, че над 200 000 са успели да влязат в стадиона. Болтън - Уест Хем е първият финал, игран на "Уембли". Датата е 28 април 1923 г.

Но как да започне мачът, когато хиляди са по терена, в невъзможност да бъдат побрани на трибуните? Закъснението е само 45 минути, а играчите чакат търпеливо. Конна полиция въдворява ред. Но всичко е без инциденти и напрежение. Мачът става известен като финала на Белия кон заради историческа снимка на лондонски полицай върху бял кон, който се усмихва сред тълпата.

В кралската ложа е и Крал Джордж V, който връчва купата на Болтън, спечелил мача с 2:0. Традицията коронована особа да награждава носителя на Купата на ФА се запазва до 1976 г. Тогава Кралица Елизабет II връчи трофея на капитана на Саутхемптън Питър Родригес. Последваха години, в които други членове на кралската фамилия изпълняваха отговорната мисия. Кралицата се завърна за един-единствен път през 2007-а, в първия финал на новия "Уембли", за да попаде най-стария трофея в света, в ръцете на Джон Тери и Челси, победили на финала Юнайтед.

В онези години суперзвезди и паралелен свят за футболните герои не съществува. Капитанът на Болтън Джо Смит показва купата на запалянковци пред стадиона, след като тимът му е спечелил с 1:0 финала през 1926 г. срещу Манчестър Сити.

Най-големият момент на "Уембли". Гол или не? Боби Чарлтън е готов да празнува, германците гледат с надежда към тъчрефера Тофик Бахрамов... Попадението на Джеф Хърст е признато и Англия повежда с 3:2 в продълженията на финала на световното през 1966 г. Купата е за "трите лъва"! И до днес Германия отрича топката да е минала голлинията. С тогавашните технологии и камери - недоказуемо и дали има гол или не.

Немислимо за наши дни - англичани и германци са се натъпкали заедно, рамо до рамо, за да подкрепят от трибуните своя отбор на финала през 1966 г. На "Уембли" смесването на запалянковците ставаше спокойно до края на 70-те, когато появата на хулигани из агитките наложи разделянето на трибуните на две половини и ограничаването на достъп на съперниковите публики.

Сър Мат Бъзби опитва да внуши на своите играчи: "Не сте уморени, тази купа е за нас!". Предстоят продължения, а Манчестър Юнайтед и Бенфика се готвят при резултат 1:1 за допълнителни 30 минути. Думите на Бъзби, каквито и да са били, са повлияли. Юнайтед печели с 4:1 и вдига Купата на европейските шампиони на "Уембли" през 1968 г. Първи английски триумф в турнира, на подходящото за това място...

Чували ли сте някога 126 000 зрители да гледат квалификации по конна езда!? Това е фотофактът. На олимпиадата през 1948 г. толкова гледат първите обездки на "Уембли", а интересът към финалите стига до търсене от над 200 000 за билети. Това е и една от най-посетените със зрители олимпиади в историята.

Както е видно от този кадър обаче, към хвърлянето на диск интересът е далеч по-малък. Американецът Робърт Матиас прави пореден опит, но трибуните на "Уембли" са доста по-вяли и рехави. Все пак - конната езда е класика за Острова, а хвърлянето на диск...

Старият достоен джентълмен с Кулите близнаци. Великолепна гледка от миналото (снимката е преди финала от 1931 г. между Уест Бромич и Бирмингам, 2:1 пред 92 406 зрители). След 73 години в този вид, "Уембли" бе разрушен, за да се появи наследникът му, още по-зрелищен.

"Уембли" навърши 90 години, а не е старец!

Датата 28 април е свещена за Храма на футбола. Стадионът в северните покрайнини на Лондон е приел на този ден преди 90 години първия си мач. Това е финалът за Купата на Футболната асоциация между Болтън и Уест Хем. От тогава славата на "Уембли" го поставя редом само с още една митична арена в света - "Маракана" в Рио.

Какво ли не видяха Кулите-близнаци, които вече не допълват картината на Стария стадион. До 2000 г. това бе символът на "Уембли". Олимпийските игри през 1948-а в Лондон, прочутият финал на световното от 1966 г., с онзи гол на Джеф Хърст. Историческият футболен епос Англия - Германия на полуфинал на Евро 96, както и финалът, не по-малко драматичен, завършил с успех на немците.

Българската следа на "Уембли"...

Първият ни гол тук вкарва Гунди, в контрола с англичаните през далечната 1968 г. Това е и мястото на най-големият триумф на роден футболист, все още ненадминат. Христо Стоичков и Барселона вдигнаха на "Уембли" Купата на европейските шампиони през 1992 г.

Димитър Бербатов също вдига трофеи на тази арена (на новата, открита през 2007 г.), а вкара и два гола - на финал за Купата на лигата с Тотнъм и за Камюнити шийлд с Манчестър Юнайтед. И двата пъти - във вратата на Челси.

Стилиян Петров и Мартин Петров също имаха шанса да играят с клубните си тимове на великата арена. Стенли загуби финал за Купата на лигата с Вила от Юнайтед, а Мартин и Болтън бяха разбити в полуфинал за Купата на Футболната асоциация с 0:5 от Стоук.
Малко, но скъпи български спомени.

Капка в морето от великата памет на този стадион. Настоящият красавец, вдигнат за 757 милиона лири. А и достолепният стар джентълмен, построен преди 90 години за ... 750 000 лири.

Това е "Уембли". Честит рожден ден, пазителю на футболна, а и спортна памет!