Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Докоснат от дъха на смъртта

Житейският път на сър Боби Чарлтън е предопределен от съдбата Снимка: Getty Images / Guliver
Житейският път на сър Боби Чарлтън е предопределен от съдбата
Трагедията от Мюнхен 1958: 23-ма от общо 44 пасажери загиват. Сред тях са 7 обещаващи млади звезди на Юнайтед.
Мондиал 1966, единствената световна титла на Англия: Триумф на домашното Световно.
Триото на Юнайтед: Бест, Лоу и Чарлтън. Снимка: Getty Images
Триото на Юнайтед: Бест, Лоу и Чарлтън.
Сър Боби Чарлтън награждава Уейн Рууни, след като младият нападател подобри рекорда му, отбелязвайки 50 гола с националната фланелка на Англия.
В началото на април, 60 години след дебюта на Чарлтън с екипа на „червените дяволи“, Южната трибуна на „Олд Трафорд“ вече носи неговото име.
Сър Боби поздравява и благодари на феновете за прекрасната атмосфера на стадиона при преименуването на трибуната.

Вярвате ли в съдбата? Вярвате ли, че понякога на даден човек просто му е предопределено какво ще му се случи в живота? И без значение от неговите действия, независимо от обстоятелствата, житейският му път следва някаква невидима цел.

Във вените на Боби тече футболна кръв. Майка му е дъщеря на Т. Милбърн – бивш вратар на Лийдс. Нейните братя - Джек, Джордж и Джими - са играли като защитници в Лийдс. Прадядото на Боби е защитавал цветовете на графството Нортъмбърленд. Боби има трима братя: Джеки е централен защитник на Лийдс и на националния отбор на Англия, Гордън играе в нискодивизионен отбор, а единствено третият брат, като по чудо, не се занимава с футбол.

Като е малък, Боби е боязлив. Никой от братята му не иска да играе с него. И ако се чудите кой е първият треньор, открил гениалния талант на Боби Чарлтън, то това е майка му. Тя го учи на първите неща в играта и отключва ковчежето, пълно с футболно съкровище. Младежът, разбира се, си остава притеснителен, но не и когато е на терена.

Първият му истински треньор е Джими Мърфи. Именно той му внушава култа към тренировката. Научава го да бяга леко, да търси топката и да се усъвършенства непрекъснато. „Ако искате да се усъвършенствате, оставайте на терена, когато другите отиват на обяд. Винаги ще има време да се нахраните! Не бързайте толкова за съблекалните.“ – това е философията на футболиста и се превръща в негова мантра през цялата му спортна кариера, продължила 36 години.

Мат Бъзби открива Чарлтън още когато Боби е 17-годишен. Че на кого би убягнал такъв футболист? Но тайната е, че Бъзби разчита предимно на млади играчи. А универсалните качества на футболиста го превръщат в бижу, което твори по целия периметър на атаката. Характерът му е благ, а като човек той е добродушен, свит, скромен и толерантен. Истински джентълмен и спортсмен.

На Световното в Мексико `70 той подобрява рекорда по брой участия за националния отбор на Англия. Тогава губернаторът на щата Халиско му връчва най-висок орден за спортни заслуги, но Боби Чарлтън казва: „Най-големият ми рекорд е, че никога не са ме изгонвали от игра!“ И това е най-важното за него – да бъде пример на терена и да играе в духа на феърплея.

Вярвате ли, че понякога на човек му е предопределено какво ще му се случи в живота? Вярвате ли в съдбата?

Години преди най-големите успехи на Боби Чарлтън, с него се случва нещо много по-значимо и оставящо много по-траен отпечатък в съзнанието му от 3-те шампионски трофея с „червените дяволи“, Купата на Англия, четирите Суперкупи на Англия, от златния медал на Световното в Англия `66, от „Златната топка“, от 106-те мача за Англия, от това да е европейски клубен шампион с Манчестър Юнайтед.

Много преди това, на 5 февруари 1958 година, Манчестър Юнайтед играе мач за Европейската купа срещу сръбския Цървена звезда. В първата среща „червените дяволи“ печелят с 2:1. В Белград мачът завършва 3:3 и така, с общ резултат 5:4, момчетата на Мат Бъзби се класират напред. Футболистите на Юнайтед, сред които е и Боби Чарълтън, вече мислят за съботния си мач срещу Уувърхемптън, но плановете на съдбата са други.

Първо, при излитането от летището в Белград, полетът закъснява с един час, защото Джон Гоъри си е загубил паспорта – знак, че в този ден нещо няма да е наред. След успешното излитане, самолетът каца в Мюнхен, за да презареди.

Времето в Германия е много лошо. И на два пъти самолетът не успява да излети. На третия път се издига над пистата, но след това се разбива в оградата на летището. 23-ма от общо 44 пасажери загиват. Сред тях са 7 обещаващи млади звезди на Юнайтед.

В болницата умира най-добрият играч в отбора – Дънкан Едуърдс. Явно така е трябвало да се случи. Трябвало е Боби Чарлтън, който остава невредим, да бъде най-великият в тима. Да преживее най-страшното, да погледне смъртта в очите, а после да й се усмихне и да продължи напред, за да стане легенда на Манчестър Юнайтед. А години по късно Южната трибуна на „Олд Трафорд“ да бъде кръстена на негово име. Защото кой, ако не съдбата, решава в такъв момент кой да оцелее и кой да умре, а впоследствие - кой да се превърне в нарицателно за един футболен клуб.

Животът на Боби Чарлтън е изпълнен със събития, които доказват, че той просто е бил избран. Докоснат от някаква висша сила и определен да се превърне в това, в което става.

 

Най-четените