Залязъл преди да изгрее

Не сте ли се замисляли, че понякога има нещо съвършено сбъркано в нашия живот? Дали Господ не е направил някаква кардинална грешка, когато е създал живота, или целенасочено е искал просто да ни накаже?

Представете си колко по-хубаво щеше да е всичко, ако се случваше на обратно. Започваме със смъртта. Умираме и това веднъж завинаги ни се маха от главата.

С времето започваме да ставаме все по-здрави, по-силни и по-енергични, радвайки се на пенсията си. Навлизаме в силните си години, започваме работа, а едновременно с това се подмладяваме и ставаме по-красиви. После идва времето на големите купони и забавата, безотговорния живот, пубертета, а след това безгрижните детски години.

Накрая 9 месеца летаргия и за финал всичко завършва прекрасно – с оргазъм.

Не започвамe от 2005 година, когато той умря физически. А от 1973 г., когато умря като футболист. 12 месеца след това, на 18 октомври 1972 г., на стадион „Васил Левски“ той е изгубил всякаква спортна форма. Северна Ирландия играе срещу България – мач, който е символ на футболната разруха на един пияница и женкар. Той фаулира Христо Бонев и получава червен картон, а всички на стадиона го освиркват и псуват, докато напуска терена.

Няма изгледи нещо добро да се случи в живота му, защото това е човек на противоречието и разрухата. Непрекъснато бива санкциониран и наказван заради дисциплинарни нарушения и своеволия. Заклеймен от всички, мразен от съотборници, треньори и фенове. Няма приятели и никой не изпитва дори капчица съжаление за него. Черната овца на футбола, която няма достойнството да носи собствената слава на раменете си.

В друг мач за националния си отбор плюе по съдията и хвърля кал по него. Месец по-късно вкарва 6 гола на Нортхемптън, когато Манчестър Юнайтед побеждава с 8:2. След това трябва да почива 4 седмици, защото в бъдеще избива топката от ръцете на съдията в градското дерби срещу Сити. Толкова е противоречиво всичко около него. Сложна плетеница от гениални изблици на терена и капризи на характера.

Спортната му слава е по заслуги на игрището, но и заради неговата екстравагантност. Красив и елегантен, той винаги се движи в компанията на ято млади и красиви жени. А в ръката му винаги има някакво питие. Отдаден на лекия живот, унищожава всичко хубаво и значимо около себе си.

Идва обаче метаморфозата – странна и неочаквана. Изведнъж всичко се променя.

Вместо да обикаля барове и кабарета, решава, че футболът трябва да е на първо място. Формата му постепенно става все по-добра, а в тренировките той е все по-усърден. Вродената му склонност да импровизира намира най-плодовита почва под ръководството на неговия треньор Мат Бъзби, който му разрешава да играе така, както му диктува вътрешния инстинкт. И въпреки че играе редом с големите звезди Денис Лоу и Боби Чарлтън, трибуните започват да скандират неговото име.

През 1968 г. вкарва 28 гола в шампионата на Англия. Печели и най-голямото футболно признание – „Златната топка“. Наградата е символ на промяната на един човек, който от изпаднал в немилост алкохолик, се превръща в спортист за пример. А на финала за Купата на европейските шампиони бележи гол в продълженията за 2:1, след като редовното време изтича при резултат 1:1, и така психологически повлиява на противника. В крайна сметка Манчестър Юнайтед побеждава с 4:1.

От там нататък пътят, по който върви, е възходящ.

Всеки ден впечатлява с невероятните си умения и големия си талант. Характерът му става благ и добър. В спортната му характеристика пише „не пуши, пие лека бира, но рядко“. Има пари и купува нов автомобил на баща си. Грижи се за четирите си сестри и невръстния си брат. Обгрижва всички около себе си и ги поставя на първо място. А публиката просто го обожава!

С годините става все по-млад и амбициозен. През 1964 г. дебютира за националния отбор на Северна Ирландия, а година по-късно, през 1963-та, е привлечен от английския Манчестър Юнайтед. След това скаут на „червените дяволи“ го забелязва в Белфаст през 1961г. и казва пред ръководството – „Мисля, че открих гений!“.

Баща му, който е корабостроителен работник, иска той да стане печатар, но му подарява футболна топка за един рожден ден, за да си играе. Накрая всичко приключва на 22 май 1946 г. в Белфаст, Северна Ирландия, когато се ражда Джордж Бест.

Това е неговата история, разказана наопаки. Вероятно така, както трябваше да се случи, за да завърши благополучно. И животът на Джордж Бест да беше приключил така, както подобаваше на таланта му, а не на капризния му характер.

Понякога си мисля, че Господ е направил кардинална грешка, създавайки живота. Или просто целенасочено е искал да ни накаже…

#1 Terry Gilliam 02.05.2016 в 17:46:22

Бориславе, не е лошо, като ползваш мисли на Уди Алън, да споменеш името му, нали?

Новините

Най-четените