Статистики, статистики... Умопомрачителни факти и цифри, които не оставят съмнение какъв сезон във Висшата лига видяхме. Когато отбор с една загуба и 17 изпуснати точки е втори, представете си какъв маратон от 38 мача е изиграл шампионът?! Съвършен!
Но стига с тези цифри, да си говорим за футбол. Да си говорим за модерни треньори, които превръщат отлични отбори в машини за победи. И за една лига, която все повече се доближава до моделите в американските суперспортове баскетбол и футбол (НБА и НФЛ).
Ще си кажете - това пък защо? Защото това са първенствата, където няма пълнеж. Тук-там се появяват пукнатини в някой "франчайз", той има един-два слаби сезона, но в Англия и европейската футболна система този проблем отдавна е решен - ако си слаб, изпадаш. В Щатите това го няма.
Но това, което се случва във Висшата лига, напомня удивително за изравняването на силите в споменатите първенства, където сякаш всеки мач е под светлината на прожекторите и непредвидим - особено в плейофите.
Сити стана два пъти поред шампион със 198 точки в двата сезона. 198. За 76 поредни двубоя в това изключително оспорвано първенство, отборът на Гуардиола изпусна 30 точки от 228 възможни. Наглед това обезсмисля горната теория за оспорваност и високо ниво на сложност в Лигата, нали? Да, но не.
Всъщност, както навсякъде досега, Стандартът "Гуардиола" дърпа напред цялото първенство.
През 2008-а той се появи в съблекалнята на един поуморен и не гладен за успехи Барселона, за да изгради отбор, на който се възхищаваме и днес. Разбира се, в света на присмехулници, зевзеци и интернет критици, Пеп просто работи с много пари и готови състави. "Лесно е, като имаш Меси, Шави и Иниеста", можете да прочетете след някой провал на отбора на Гуардиола. Тогава изпълзяват хитреците, които всичко винаги знаят.
Всъщност, Пеп завари отбор, който бе спечелил две титли и Шампионската лига с Франк Рийкард, благодарение на магията на Роналдиньо, на сърцето на капитана Пуйол, на блясъка на Анри и Ето`о... Повече индивидуална класа, отколкото отборна.
Тимът на Гуардиола, завзел футбола през 2009-а и 2011-а, вече имаше гръбнак от Пике-Бускетс-Шави-Иниеста-Меси, като около тях бяха наложени хора като Педро, Дани Алвеш и т.н. Това вече бе стандарт "Гуардиола". И заради непобедимостта и ужасните статистики, с които този отбор мачкаше из Испания, Реал намери "противоотрова" и доведе Жозе Моуриньо. За да опита да спре чудовището, надигнало се през сезон 2008-2009 г.
Испанската лига оттогава само се подобрява.
Севиля взе няколко пъти Лига Европа, Реал е четирикратен шампион на Европа, а Атлетико стана шампион у дома и игра два финала в Шампионската лига. Летвата бе вдигната, както е винаги, когато има поне един, който да я държи високо.
Пеп отиде в Байерн с "невъзможна мисия" - в клуб с генетично заложени традиции и представи как се играе футбол. И след сезон, в който Юп Хайнкес бе донесъл требъл у дома и в Шампионската лига, печелейки Бундеслигата на 6 април, 6 кръга преди края на сезона, с 25 т. разлика.
Какво да подобриш тук?
Гуардиола направи нещата, както той ги разбира. Промени стила, въведе нечувани дотогава правила из тренировъчното игрище, някои от които караха Румениге и Хьонес да се изприщват, но... Байерн заигра променен футбол. Ефектът?
Да, Шампионската лига се изплъзна в полуфиналите.
В първенството титлата бе спечелена на 27 март, 7 кръга преди края. С 19 точки разлика. Купата на Германия също бе спечелена.
За три сезона, начело с каталунеца, Пеп спечели 5 от 6 възможни трофея в страната (изпусна веднъж Купата на Германия), взе Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Не успя в Шампионската лига, но тя е ужасно трудна за печелене - както го разбра и сега, в Сити. Трябва и малко късмет, а с Байерн той го нямаше в този турнир.
Нивото в Германия също се вдигна и виждаме, че дори при този доминиращ Байерн (както винаги е било), конкуренти се надигат - тази година е Дортмунд, който пренесе битката за титлата до последния кръг.
Като за Бундеслигата, това си е успех. Но генерално, тук просто няма как да се получи ефектът на "вдигане на общото ниво", тъй като в първенството на Германия разликата между "шефа" и останалите е твърде голяма.
В Англия се получи. Първи сезон, в който титлата убягна. Втори, в който 100 точки обрисуват картинката. Трети, в който имаше преследвач, достоен за шампион. Сити става все по-силен, но и останалите - вече с ресурса и традицията зад гърба си, ще опитат да крачат с тези мащаби.
Следващият сезон във Висшата лига вероятно ще е най-добрият в историята на надпреварата, откакто носи това име (1992/93 г.). Няма как да е иначе.
Сити ще е още по-силен - как е възможно, не знаем, но усещаме, че ще е така. Ливърпул е готов отбор, който на практика има нужда само от фина настройка тук и там, за да е на нивото на Сити. Тотнъм, вече преборил трудностите около новия стадион и демоните как не може да е конкурентен в Европа, също ще надгради.
Арсенал и Челси имаха отличен сезон на фона на всичко, което бе заложено като мина преди него. И при добра лятна стратегия на пазара, догодина точките им ще са повече. За Манчестър Юнайтед ситуацията е най-малко ясна, но и там пътят може да бъде само нагоре.
Всички тези шест големи фактори във Висшата лига ще опитат да са по-напред, да имат по-голям актив.
Лестър, Ууллвърхемптън, Евертън и Уест Хем са четирите отбора, непосредствено зад голямата шестица. Не само като класиране. Класата на отборите, финансовите им ресурси, мениджърите, както и цялостната обстановка на растеж, на амбиции, обуславя, че и те ще вървят напред.
Имаме 10 клуба, които се мерят по стандарта "Гуардиола". Процесът започна с Фъргюсън, като всеки искаше да гони Юнайтед през 90-те. После беше Венгер в началото на новия век с Арсенал. Дойде Моуриньо и Челси стана "летвата", по която да се мериш. И винаги, с появата на някой от споменатите, се надигаше много силен конкурент.
Но в общия случай - по един, най-много два, когато говорим за титлата.
Сега ефектът от този умопомрачителен Сити, както и от това, че Ливърпул съумя да върви в крачка с него до финалната линия, ще роди непозната досега конкуренция.
Всеки от тези топ 6 отбори може да похарчи по 200 милиона за трансфери. Да, парите не ритат топка, но ако са правилно похарчени... Вижте ефекта от Ван Дайк в Ливърпул, от Обамеянг в Арсенал или Бернардо Силва в Сити.
Всеки един от четирите тима под шестицата може да си позволи играч за 40-45 милиона, както и да посегне към футболисти от топ отбори в Европа. Висшата лига вече има тази сила.
От август ще гледаме първенство, в което прогнозите са напълно невъзможни. Битката за място в четворката ще е нещо като кадър от онези първи 30 минути в "Спасяването на редник Райън", ако може да има някаква аналогия между битките на футболния терен и филмова сцена, в която никой не отстъпва и прелива от толкова ужас, стрелба и трупове.
Това е стандартът "Гуардиола". Това донесе той на английския футбол. Начинът, по който Сити изгради своя модел на успеха, не се харесва на всички. Но оттук нататък за цялата лига ефектът трябва да е само един - равнявай се по най-добрия, когато той е толкова добър.
