Любо Пенев не е някой дипломат с футболна екипировка, та да ни заблуждава. Не му е в кръвта.
Преди най-важните два мача от европейските квалификации и селекционерът, а и всеки от нас, вижда най-големия проблем на отбора ни.
Националите или не играят редовно в чуждите си клубове, или са в такива тимове, които не са на нивото на съперниците от двата най-големи конкурента - Италия и Хърватия.
Самият Пенев го формулира съвсем в стила на рода Пеневи: "Някои играят повечко, други - мъничко."
В петък приемаме Хърватия, един от най-сериозните европейски отбори. Играха на световното, лидерите им са в Барселона, Реал, Атлетико, Ливърпул и Интер. И са водещи играчи там!
Не че задължително добрите футболисти правят силен отбор. Но помага да си в голям клуб, а и отборът ти да трупа победи. Психологически това е силен тласък и в националния.
Прогнозно, България вероятно ще изглежда така:
На вратата ще е Владо Стоянов, който пази редовно и стабилно на Лудогорец. Тим от Шампионската лига, но все пак - и от българското първенство, а не от немското например.
Йордан Минев (Лудогорец) е стабилен, играе редовно пак в същия тим. Николай Бодуров е титуляр във Фулъм с 10 от 11 старта за сезона. Тимът му е от втора дивизия на Англия, в момента дори в зоната на изпадащите. До него в центъра на защитата ще играе или Александър Александров (почти титуляр в Лудогорец), или Илия Миланов (същият статут в Литекс). Вляво вероятно ще е Веселин Минев, който е титуляр в Левски.
Полузащитата се гради от Светослав Дяков, Владимир Гаджев и Георги Миланов. Първите двама са титуляри на Лудогорец и Левски, а третият - основното ни оръжие, стартов играч на ЦСКА (Москва) с 8 от 9 мача в 11-те за първенство и два в Шампионската лига.
Нататък идват Станислав Манолев, Ивелин Попов и вероятно Илиан Мицански. Титуляри на Динамо (Москва), Кубан и втородивизионния немски Карлсруе. Така събираме 9 играчи, които играят постоянно от първата минута за клубовете им, но само Миланов е в отбор - ниво "Шампионска лига". До 11 на точните постове можем да ги докараме доста трудно.
На скамейката имаме забравените от Бог и треньори Тодор Неделев (Майнц), Симеон Славчев (Спортинг), Александър Тонев (вече влиза малко повече в Селтик), както и титулярят в Серия В Андрей Гълъбинов. А от втора китайска дивизия - Георги Илиев.
Това ни е материалът.
Ето как би изглеждал съставът на Хърватия:
Даниел Субашич е несменяем на вратата на Монако в първенството и Шампионската лига. В защита са Дарио Сърна (капитан на Шахтьор, Шампионска лига), Ведран Чорлука (титуляр на Локо-Москва), Деян Ловрен (титуляр в Ливърпул, Шампионска лига), и левият защитник на лидера в Украйна Днипро - Иван Стринич (титуляр сега, 5 от 8 мача, в началото на сезона бе с травма).
В средата на терена ни чакат Даниел Пранич (твърд титуляр на Панатинайкос), Иван Ракитич и Лука Модрич, които не излизат от състава на Барса и Реал, Марсело Брожович (лидер на Динамо-Загреб, играещ в групи на Лига Европа), както и Иван Перишич (Волфсбург) - най-добър за хърватите на световното, сега единствен с проблеми около титулярното си място в клуба си. Играл е от начало в 3 от 7-те мача на Волфсбург в Бундеслигата.
В атака ще спираме Марио Манджукич, титулярната деветка на испанския шампион Атлетико. На скамейката (или на терена) ще е Матео Ковачич (твърд титуляр в Интер), а до него - Ивица Олич (голмайстор на Волфсбург за сезона), Никица Йелавич (топреализатор на Хъл във Виисшата лига).
Тук е и 18-годишният Ален Халилович, наричан "бъдещето на Барселона", в момента с много силни представяния за Б-отбора на каталунците.
Ето това е проблемът на Любо. Но ни трябва и късмет, както и леко несериозно отношение от съперника. Така, както стана с Лудогорец и в двата мача от Шампионската лига. Ти играеш на ръба на силите с надеждата съперникът да е леко отпуснат.
И тук идва големият ни коз - хърватите често подхождат високомерно, знаейки че са силни. Разкри ги Мексико на световното, като ги отвя с 3:1 и ги изхвърли от Бразилия. А до този момент Модрич, Ракитич и компания бяха направили два доста силни мача с Бразилия и Камерун.
На това можем да се надяваме и ние - те едва ли "ни броят за живи".
Да, като ресурс хърватите изглеждат несравнимо по-добре. Радващото е, че на терена имената не решават. Там се броят головете.
