Феновете на Левски няма как да забравят неговото име.
На 30 март 2006 г. Майк Райли поряза последния засега голям отбор на Левски по време на европохода, докарал „сините” до четвъртфинал за Купата на УЕФА. На четвъртфиналната фаза немският Шалке гостуваше на „Васил Левски” и още в шстата минута вече изоставаше в резултата след гол на Боримиров.
В 32-рата обаче Райли спести втори жълт картон на нападателя на Шалке Сьорен Ларсен за грубо нарушение отзад, след което три минути по-късно даде пресилен втори жълт на Седрик Бардон за невинно посягане без докосване на съперника. Така Левски доигра мача с човек по-малко, допусна обрат до 1:3 и отпадна от турнира след достойно, но недостатъчно 1:1 на реванша.
Незабравимият мач в София накара ядосания собственик на „сините” Тодор Батков да произнесе безсмъртната си реплика „Дис бритиш хомосекшуъл броук дъ гейм” и сам да си я преведе: „Този британски хомосексуалист разби играта”.
Тогава към Левски имаше и реакции на възмущение, че си позволяват да говорят така срещу съдия, колкото и ощетени да се чувстват - свикнали сме да се говори невъзпитано за реферите в българския футбол, но все пак в евротурнирите се очаква европейско възпитание.
Като адвокат, Батков знаеше, че „хомосексуалист” не може да се изтълкува като обида, знаеше и че целият свят ще обърне внимание на думите му. Световните медии отразиха изказването, шефът на съдийската комисия към английската федерация Нийл Бари протестира официално пред УЕФА и евроцентралата започна разследване срещу Батков. Но наказания за адвоката или за Левски не последваха.
11 години по-късно виновникът Майк Райли е шеф на съдиите в Англия и репликата на Батков няма как да бъде по-актуална.
След 15-годишна кариера като съдия, през 2009 г. „дис бритиш” беше избран за генерален мениджър на организацията на професионалните съдии в Англия и днес е в центъра на много по-големи скандали от някакъв си мач Левски - Шалке, който може и да не помни, че е свирил. По ирония на съдбата обаче, в момента ръководените от Райли съдии карат Висшата лига подозрително много да заприлича на българското първенство, поне откъм спорни съдийски решения.
Още като съдия Райли срещаше недоволство в Англия, конкретно за пристрастията си към Манчестър Юнайтед.
Откакто е отговорен за подготовката и развиването на всички английски арбитри, на няколко пъти беше подлаган на сериозни критики за все по-лошото представяне на съдиите на Острова.
През последните месеци критиките отново зачестиха. Най-актуални са претенциите на Манчестър Сити към съдийството срещу тях в различни мачове през сезона, и конкретно в дербито срещу Тотнъм - когато поведоха с 2:0, но мачът завърши 2:2, а Андре Маринър не отсъди чиста дузпа за нарушение срещу Стърлинг.
Самият Кайл Уокър от Тотнъм призна, че е трябвало да бъде наказан с дузпа за действието си.
Наставникът на Сити Гуардиола пожела лично да говори с Райли и призна, че не разбира правилата, по които свирят съдиите в Англия.
Всъщност това беше втора среща между Гуардиола и Майк Райли само през този месец, на която испанецът се оплаква от съдийството. Междувременно Яя Туре коментира, че Сити са били ограбени от съдията и може да бъде глобен за тези думи, а преди това Бакари Саня вече отнесе 40 хил. паунда глоба за пост в Instagram, че Сити са играли 10 срещу 12 в мача с Бърнли.
Колкото и глоби да се налагат за коментари срещу съдиите, критиките няма как да спрат, защото са основателни.
И изобщо не става въпрос само за Манчестър Сити, погрешните решения изглеждат твърде много и се обсъждат след всеки кръг. Даже извън конкретните случаи с дузпи, засади или нередовни голове, ръководените от Майк Райли рефери са твърде непредвидими и безразборни и често изглежда, че просто не свирят по едни и същи правила.
Те ту спазват английската традиция да пускат по-твърда игра и не санкционират шокиращи влизания, ту проявяват прекомерна строгост и размахват директни червени картони без особена причина.
Звездата на неадекватното съдийство Майк Дийн е във вихъра си през този сезон, но далеч не е само той.
Майк Райли е в центъра и на друг голям съдийски скандал.
Става въпрос за признанията на Марк Холси от миналата година, че съдиите в Англия са били натискани да „забравят” определени инциденти на терена, за да може след това съдийската комисия да налага наказания на играчи според собствените си желания и интереси.
Холси разказа случая от 2011 г. на мача между Стоук Сити и Блекбърн, след който трябвало да се направи, че не е видял как Стивън Нзонзи удря лакът на Райън Шоукрос, защото според тогавашните правила това позволяваше Нзонзи да бъде наказан впоследствие.
Холси посочи конкретно Майк Райли като човека, оказвал му натиска: „Изглеждаше ми, че именно Майк, а не Футболната асоциация, държи Нзонзи да бъде наказан”.
Естествено, Райли отрече да е оказвал натиск върху рефери.
Сблъсъкът между двамата бивши арбитри обаче продължи с нарастването на недоволството от съдийството напоследък.
„Съдийският стандарт в момента е най-лошият, който мога да си спомня от създаването на Висшата лига", коментира наскоро Марк Холси и уточни, че фокусът отново трябва да е върху ръководителя Райли, създал структура, в която липсва отговорност за грешките и в която системата за трениране на съдиите просто не е достатъчно добра.
„Когато един мениджър не успее да извлече най-доброто от играчите си, той бива уволнен - трябва да е същото и при съдиите", гласи заключението на Холси.
Майк Райли обаче е свикнал да бъде упрекван и е устоявал на не една и две атаки през годините. А на Острова са свикнали с неговото мълчание.
„Дис бритиш" рядко прави каквито и да е изказвания и си остава невъзмутим, както в онзи мач в София преди 11 години.
Изглежда, че Райли не е спирал да бъде под прицел, само че неговото издигане до ръководител рязко контрастира с пътя на Левски оттогава досега - „сините” влязоха в Шампионската лига след отпадането от Шалке, но впоследствие клубът тръгна надолу и пропадането не е приключило и до днес.
Слаба утеха е, но поне в България можем да се похвалим, че Райли сме го разкрили първи. И че при нас всеки съдия е смятан за хомосекшуъл по подразбиране.
