Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той е червен, той е гологлав, той започна като преводач

Време е Радуканов да получи своята собствена песен от червената агитка Снимка: Sofia Photo Agency
Време е Радуканов да получи своята собствена песен от червената агитка
Още през първия си непълен сезон като старши треньор Милен спечели Купата на България Снимка: Reuters
Още през първия си непълен сезон като старши треньор Милен спечели Купата на България
Гьоре Йовановски (вдясно) бе един от наставниците на ЦСКА, чийто помощник бе младият специалист

Ако бяхме в Англия, вероятно така щеше да изглежда песента на феновете на ЦСКА за техния треньор. На Острова обичат иронията и самоиронията, но също така не пропускат да наградят със собствен рефрен всеки, който го заслужи.

А Милен Радуканов си заслужи песента. Засега сектор „Г" само скандира името му, но нищо чудно скоро да запее и куплети. Ако повтори чудесата, които сътвори с един легнал в гроба отбор, младият наставник на ЦСКА със сигурност ще остане във фолклора на „червените".

През януари 2010 г. Радуканов се обиждаше на репортерите, когато го наричаха в материалите си „преводач". Всъщност, той бе доведен от Йоан Андоне да съвместява длъжностите на такъв и на един от асистентите в щаба. Но реално си беше най-вече лингвистичната връзка между румънеца и обезверения му отбор.

После води отбора заедно с Адалберт Зафиров, през лятото остана при Павел Дочев, после при Сашо Борисов, Гьоре Йовановски и пак с Борисов... То не беше и трудно да се задържи в клуба за този период, защото тия четири рокади се изредиха само за 3 месеца. През октомври босовете на ЦСКА изтрезняха (вероятно) и решиха, че няма смисъл да водиш македонски анонимник, когато в хода на шампионата същата работа може да ти върши помощник-треньорът. Какво ти същата? Много по-добра!

Когато Радуканов стана старши треньор ЦСКА бе единайсети в класирането.

Наднорменото тегло на Платини и Галчев бе обект на вицове. Трансферът на Бандаловски гневеше ултрасите, Апостол Попов бе забравен за първия състав, формата на Коста Стоянов и Румен Трифонов беше трагична, а Иван Караджов бе рядко споменаван, освен на последната жълта страница на спортните вестници. Спас Делев бе опят от някои за поредния провален талант, а Тонев целеше само гредите.

Сега ЦСКА е носител на купата, направи силна пролет с победи над Левски и Литекс и завърши трети в първенството. Влиза в новия сезон като един от фаворитите за титлата. Не се е случвало от две години. Караджов е титуляр, а и спаси положението в полуфинала с Литекс и в края на финала със Славия. Бандаловски, Стоянов и Трифонов завършиха сезона на пета скорост, а десният бек призна, че Радуканов го е спасил за футбола. Галчев е свалил 7-8 килограма и дори вече е национал, а Мишел Платини направо ни кара да се чудим дали няма брат близнак, с който се разменят тук за по година. За Спас какво да кажем... Любимецът на треньора вкара 21 гола през сезона, повечето с цената на победа. Сега вероятно ще направи силен трансфер и оттук насетне само от него зависи да върви нагоре.

Когато фактите говорят, мълчат дори журналистите в България. Радуканов преобърна съдбата на един отписан отбор. Как го направи? С отношение ли, с тиймбилдинг ли? Дали и македонския кондиционен магьосник Иван Йовановски, когото футболистите приемат за свой брат, не помогна много за духа и колектива в ЦСКА? Или Милен има тефтерче с тактически чудеса, взети кой знае откъде? Теории - колкото щеш. Човекът си заслужи поне година картбланш в клуба, а и получи две-три добри нови попълнения.

Сега за Радуканов остава по-трудното. Да извадиш каруцата от калта и да я вкараш в пътя не е малко. Но имаш предимството, че по-надолу и по-зле няма накъде. Сега треньорът трябва да подготви отбора си за титла. Вече няма да има комфорта на нищо негубещия. ЦСКА трябва да направи силен сезон, а и цялата отговорност си е вече само на Радуканов. Той прави подготовка, селекция и стратегия. В името на футбола такива като него трябва да бъдат изтърпявани от босовете на клубове. Защото поне доказват, че работят с удоволствие и желание.

На нашето окаяно положение, това не е малко, нали?

 

Най-четените