Ако бяхме в Англия, вероятно така щеше да изглежда песента на феновете на ЦСКА за техния треньор. На Острова обичат иронията и самоиронията, но също така не пропускат да наградят със собствен рефрен всеки, който го заслужи.
А Милен Радуканов си заслужи песента. Засега сектор „Г" само скандира името му, но нищо чудно скоро да запее и куплети. Ако повтори чудесата, които сътвори с един легнал в гроба отбор, младият наставник на ЦСКА със сигурност ще остане във фолклора на „червените".
През януари 2010 г. Радуканов се обиждаше на репортерите, когато го наричаха в материалите си „преводач". Всъщност, той бе доведен от Йоан Андоне да съвместява длъжностите на такъв и на един от асистентите в щаба. Но реално си беше най-вече лингвистичната връзка между румънеца и обезверения му отбор.
После води отбора заедно с Адалберт Зафиров, през лятото остана при Павел Дочев, после при Сашо Борисов, Гьоре Йовановски и пак с Борисов... То не беше и трудно да се задържи в клуба за този период, защото тия четири рокади се изредиха само за 3 месеца. През октомври босовете на ЦСКА изтрезняха (вероятно) и решиха, че няма смисъл да водиш македонски анонимник, когато в хода на шампионата същата работа може да ти върши помощник-треньорът. Какво ти същата? Много по-добра!
Когато Радуканов стана старши треньор ЦСКА бе единайсети в класирането.
Наднорменото тегло на Платини и Галчев бе обект на вицове. Трансферът на Бандаловски гневеше ултрасите, Апостол Попов бе забравен за първия състав, формата на Коста Стоянов и Румен Трифонов беше трагична, а Иван Караджов бе рядко споменаван, освен на последната жълта страница на спортните вестници. Спас Делев бе опят от някои за поредния провален талант, а Тонев целеше само гредите.
Сега ЦСКА е носител на купата, направи силна пролет с победи над Левски и Литекс и завърши трети в първенството. Влиза в новия сезон като един от фаворитите за титлата. Не се е случвало от две години. Караджов е титуляр, а и спаси положението в полуфинала с Литекс и в края на финала със Славия. Бандаловски, Стоянов и Трифонов завършиха сезона на пета скорост, а десният бек призна, че Радуканов го е спасил за футбола. Галчев е свалил 7-8 килограма и дори вече е национал, а Мишел Платини направо ни кара да се чудим дали няма брат близнак, с който се разменят тук за по година. За Спас какво да кажем... Любимецът на треньора вкара 21 гола през сезона, повечето с цената на победа. Сега вероятно ще направи силен трансфер и оттук насетне само от него зависи да върви нагоре.
Когато фактите говорят, мълчат дори журналистите в България. Радуканов преобърна съдбата на един отписан отбор. Как го направи? С отношение ли, с тиймбилдинг ли? Дали и македонския кондиционен магьосник Иван Йовановски, когото футболистите приемат за свой брат, не помогна много за духа и колектива в ЦСКА? Или Милен има тефтерче с тактически чудеса, взети кой знае откъде? Теории - колкото щеш. Човекът си заслужи поне година картбланш в клуба, а и получи две-три добри нови попълнения.
Сега за Радуканов остава по-трудното. Да извадиш каруцата от калта и да я вкараш в пътя не е малко. Но имаш предимството, че по-надолу и по-зле няма накъде. Сега треньорът трябва да подготви отбора си за титла. Вече няма да има комфорта на нищо негубещия. ЦСКА трябва да направи силен сезон, а и цялата отговорност си е вече само на Радуканов. Той прави подготовка, селекция и стратегия. В името на футбола такива като него трябва да бъдат изтърпявани от босовете на клубове. Защото поне доказват, че работят с удоволствие и желание.
На нашето окаяно положение, това не е малко, нали?
