Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разрушаването на една легенда? Новината за смъртта на "Сан Сиро" е силно преувеличена

Вярно ли е, че един от най-прочутите стадиони в света ще бъде разрушен? Засега подобни прогнози звучат твърде прибързано Снимка: Getty Images
Вярно ли е, че един от най-прочутите стадиони в света ще бъде разрушен? Засега подобни прогнози звучат твърде прибързано
Въпросите обаче остават. Милано иска спортния си храм, но Милан и Интер са готови да си тръгнат от него. Какво би станало със стадиона в такъв случай?

Преди броени дни от Италия долетя гръмовна информация - „Сан Сиро" ще бъде разрушен, а Милан и Интер съвместно ще строят нов дом.

Разбира се, новината светкавично произведе бомбастичен ефект: все пак става дума за един от най-известните стадиони в света, чийто статут и популярност сред футболните фенове е сравним с тези на „Уембли" или „Сантяго Бернабеу".

За тревоги обаче е твърде рано - истината е, че засега никой не възнамерява да разрушава легендарната арена. Двата милански гранда не само усилено продават абонаментни карти за новия сезон, а „нерадзурите" дори удариха рекорд по интерес, вероятно вдъхновени от назначението на Антонио Конте за треньор на любимия тим.

„Синьо-черните" и „червено-черните" ще продължат да обитават още дълго сегашното си съоръжение, поне докато не построят ново. Кога и как ще се случи последното, засега е доста неясно. Но ако все пак стане факт, чак тогава феновете могат да започнат да се притесняват за съдбата на любимия си „Сан Сиро".

Построен през 1926 г. по инициатива на тогавашния президент на Милан - Пиеро Пирели, стадионът започва да подслонява и другия градски тим Интер двайсетина години по-късно. През 1979 г. е кръстен „Джузепе Меаца" на името на двукратния световен шампион и легенда на „нерадзурите", но и носил фланелката на „росонерите" в продължение на два сезона (а между другото и на Ювентус).

Реконструиран е три пъти, за последно преди световното през 1990 г., а вместимостта му в момента е 80 018 зрители. Приемал е три пъти мачове от мондиал, четири финала в турнира на шампионите (КЕШ и Шампионска лига) и на него са пели Мадона, Майкъл Джексън, Боб Марли, Роби Уилямс, U2, Bon Jovi, The Rolling Stones, Depeche Mode и др. Феновете продължават да го наричат както „Сан Сиро", така и „Джузепе Меаца", но по света най-вече е известен като храма на италианския футбол.

Затова, когато се появи информацията за планираното му разрушаване, всички на Ботуша подскочиха.

La Repubblica съобщи, че Интер и Милан вече са се договорили да построят нова арена, която официално да бъде открита през сезон 2022/23 г, а стойността й да излезе 700 милиона евро. Двата клуба разгледали и варианта с реконструкция на „Сан Сиро", но се отказали от него в полза на вдигането на чисто ново съоръжение. Какво да се прави с терена, на който в момента се издига старият стадион, Интер и Милан все още нямали идея. Плановете им очевидно скроени на коляно и доста необмислено, обаче удариха на сериозен камък още преди да са се захванали с изпълнението им. Като начало - срещнаха студен отпор от градските власти.

Работата е там, че "Сан Сиро" - както и земята под него, са общинска собственост, а общината съвсем не гледа с добро око на идеята да изгуби един от символите на града. Кметът Бепе Сала охлади плановете на двата футболни клуба с аргумента, че изобщо не възнамерява да разрушава арената и ги предупреди, че строителството на нов голям стадион е твърде амбициозна идея за скъп град като Милано. „За мен „Сан Сиро" си е направо чудесен стадион", заяви градоначалникът и даде ясно да се разбере, че проектът ще мине много трудно.

Тънкият момент е, че Интер и Милан няма как да минат без активно съдействие от властта - защото, ако решат да вдигнат нов стадион, а „Сан Сиро" продължи да съществува, двете съоръжения ще влязат в пряка конкуренция.

И сметките няма да излязат - нито на едните, нито на другите.

„Нерадзурите" и „росонерите" обаче неочаквано се сдобиха със силен коз. В понеделник в Лозана съвместната кандидатура на Милано и Кортина д'Ампецо спечели правото да организира зимната олимпиада през 2026 г. На изборите в Швейцария италианската делегация бе съставена както от кмета Сала, така и от президента на Милан Паоло Скарони и председателя на съвета на директорите на Интер Алесандро Антонели.

Възползвайки се от еуфорията покрай печелившата кандидатура и напук на присъствието на кмета, клубните босове въодушевено обясниха, че не само смятат да разрушат „Сан Сиро", но да вдигнат новия стадион в непосредствена близост. Капацитетът му щял да бъде 60 000 места и щял да бъде изграден по подобие на „Метлайф Стейдиъм" в Ню Джърси, дом на два от отборите от НФЛ - Джайънтс и Джетс. Проектът включвал и зала за 5000 души за провеждане на концерти, както и търговски комплекс. Скарони и Антонели потвърдиха, че сметката щяла да излезе около 700 милиона евро.

Фактът, че тези подробности бяха изнесени точно в Лозана, съвсем не бе случаен.

Интер и Милан отидоха в Швейцария, решени да изиграят олимпийската карта, за да трупат точки за каузата си пред обществото. Почти веднага обаче бяха шамаросани.

„Сан Сиро" си е градска собственост. В заявката ни ние гарантирахме, че към 2026 г. стадионът ще работи, както досега. Ако след 2026 г. се появи ново съоръжение, тогава ще му мислим, но мога да ви уверя, че церемонията по откриването на Олимпиадата ще се проведе именно на „Сан Сиро", отсече Сала.

Реакцията му очевидно поохлади страстите на двата футболни гранда, които взеха да бият отбой. „Никога не е ставало дума да разрушаваме стария „Сан Сиро". Ние нямаме отношение по този въпрос, тъй като арената е собственост на градските власти", обяви президентът на Милан Скарони.

Колегата му от Интер Антонели, за когото се говори, че е човекът, убедил съседите си в необходимостта от построяване на ново съоръжение, а не да се реконструира старото, също омекна: „С Милан работим над проекта от няколко месеца и съвсем скоро ще представим плановете си пред Общината. Единственото, което искаме, е новият стадион да е в същия район на града".

Всичко това, поне засега, разсейва облаците над легендарното съоръжение.

До олимпиадата остават близо 7 години - твърде много време, за да се намери компромисно решение.

Въпросите обаче са почти стряскащи: Милано съвсем не е готов да се раздели със спортния си храм, но какво ще стане, ако футболните му икони решат да си тръгнат?

Най-коментирани

Най-четените