Не са много футболистите, които гонят топката единствено за да си получат заплатите. Може и да не го забелязваме заради цинизма, татуировките и прическите на играчите, но преследването на една от най-универсалните мъжки мечти изисква безкрайно количество упорита работа, твърда решителност, вътрешна вяра и самодисциплина.
Да се превърнеш в наистина голяма звезда трябва много компоненти да се свържат по възможно най-хармоничния начин. Разбира се, че помага амбициозният кандидат за слава да притежава естествена връзка с топката и да я контролира с точните движения в синхрон с безгрижна лекота, но може би най-важният атрибут от всички е пламенната страст.
Като дете Денис Бергкамп носи у себе си същата невинна мечта, която носят толкова много момчета по целия свят - да стане футболист.
Роденият в Амстердам Денис не пропуска мач по телевизията, а освен холандското първенство си пада още по германското и английското.
Истинската му наслада обаче не е да гледа, а да играе футбол.
Подобни легенди се носят за всички суперзвезди, но Бергкамп наистина рита постоянно и навсякъде. Най-често в училищния двор, но и на кварталното игрище, на улицата и дори в коридора вкъщи.
С оптимизма, присъщ на всяко дете, Денис вярва, че може да стане като звездите, които гледа по телевизията. А за негова и за наша радост наистина успява.
Дебютира за Аякс на 17, а през следващите 20 години преподава футболно съвършенство и се превръща в един от най-великите играчи в историята.
Бергкамп се радваше на знаменита и продължителна кариера. Годините летяха и успехите се трупаха, но футболното дете у него никога не изчезна.
Сякаш бе капсуловал у себе си безгрижния хлапак, който не се отказваше да спори с топката, че има още неща, които не е виждала да правят с нея.
А наблюдавайки го човек оставаше с впечатлението, че зеленият килим на "Хайбъри", "Олд Трафорд" или "Анфийлд" за него е просто поляната от детството, на която жизнерадостно прави това, което най-много обича. И го прави с такава лекота, че да изглежда лесно за всички.
Днес на стадион "Емиратс" има статуя на Бергкамп, която увековечава момент от мач с Нюкасъл през 2003-а, в който холандецът овладява кълбото във въздуха в неподражаемия си стил.
И преди всеки домакински мач 60 000 фенове на Арсенал си спомнят с носталгия за вълшебника с топка, който прекара 11 години в северен Лондон.
Малцина си спомнят, но трансферът на Денис е заслуга на Брус Риок, предшественика на Арсен Венгер, а вече доста години спорният френски гений продължава да бъде питан постоянно защо не може да намери друг такъв футболист.
Същността на въпроса се крие в това, че Арсенал на Бергкамп беше кулминация на футболна естетика и добри резултати. А това идеалистично преследване на съвършенство, което очароваше феновете не може да бъде върнато.
Венгер търси оптималния голмайстор, но споменът за Бергкамп продължава да преследва клуба вече десетилетие след оттеглянето му.
Неговият дух се е вселил в съзнанието на всеки истински "топчия" - било възрастен или от младото поколение. Искат да бъде намерен нов. Искат отново да се радват на такъв като него.
Но Венгер не успя да му намери заместник.
В сферата на фантастиката е технологията за клониране, която да създаде нова версия на Денис. Футуристичният дубликат обаче би струвал скъпо и знаем, че на "Емиратс" ще се пазарят да отбият от цената.
Накрая ще намерят някой квартален учен край стария "Хайбъри", чието творение повече ще наподобява Никлас Бендтнер .
Но ако трябва да сме сериозни, истината е, че откриването на новия Бергкамп никога не е бил реалистичен план.
(не)Летящият холандец бе твърде уникален играч, твърде специален талант и неопетнена икона, за да се вярва, че някой може да се побере в забележителния "червено-бял" калъп, който изкова за себе си в Арсенал.
Денис излъчваше сила на футболен завоеватал и осанка на крал, но по начин, който е далеч от самонадеян.
На терена той блестеше с божествен блясък. Докосването му, ударът, пасът - бяха брилянтни.
Имаше разочаровани заради странността му и аерофобията, която го вадеше от международните мачове, но това беше пренебрежим детайл на фона на цялостния му принос за Арсенал и фактът, че пренесе не само атакатта, но и целия отбор на съвсем друго ниво.
Отново ще споменем думата "лекота", която няма как да не присъства при спомена за играта на Бергкамп.
Така галеше топката преди да я прати във вратата на съперника, че изглеждаше сякаш контролира времето. Върху персоналните пазачи, които имаха нещастието да бдят за него, се лееше магия, която ги караше да изглеждат като замръзнали след поредния финт или пирует.
За защитниците по пътя си той беше като Денис Белята - винаги с остроумна крачка напред, винаги търсещ пробойни и слабости в системата и винаги промъкващ се с ловкостта на опитен крадец.
Всеки си спомня изумителния гол, който вкара срещу Нюкасъл през 2002-а. Това беше пристъп на гениалност и красота, които излизат извън границите на футбола. В този момент Бергкамп демонстрира гъвкавост и ловкост на гимнастик от световна класа, а мисълта му препуска по-бързо от тази на доказан философ.
Гледайте го отново (и отново, и отново) и всеки път ще оставате като хипнотизирани. Невъзможно е да го видиш и да останеш безучастен, да не си очарован не само от сложността на изпълнението, но и от неговата рационалност, от зашеметяваща абсурдност на всичко.
Това попадение е наистина неповторимо. Денис за стотни от секундата преценява как да използва силата на острия пас на Робер Пирес и само с едно чукване с левия крак да завърти пазача си Никос Дабизас, а после да обърне глезена и с вътрешен удар с десния крак да прати топката в далечния ъгъл.
Голът във вратата на "свраките" е най-нагледният пример за това какво представляваше Бергкамп като футболист. За неговата техника, прецизност, рефлекс, интелект. Въобще за всички футболни добродетели, които може да притежава един гениален нападател.
А най-забележителното е, че попадението срещу Нюкасъл дори не е Магнум опус в творчеството на холандеца, чиито шедьоври са много.
Помните ли как се разписа на световното през 1998 г. срещу Аржентина? Ако сте го видели, не можете да го забравите. Подобно на повечето от головете му е трудно да се опише с думи.
Трябва богато въображение и богат речник да се напипа границата между овладяването и финта, между прицелването и дърпането на спусъка посредством външен фалц високо в далечния ъгъл.
37 гола в 79 мача за холандския национален отбор е само бегъл опит да се илюстрира какво вдъхновение беше той и за "лалетата".
Но Бергкамп не беше само снайперист. Разбира се, че вкарваше изумителни голове, които никога няма да бъдат забравени, но той също умееше до съвършенство да се вписва в колектива и да бъде отборен играч, асистирайки по най-магически начини.
Той беше и магьосник и асистент в едно, което допринасяше за неговото всемогъщество, превърнало го в легенда не само в очите на феновете на Арсенал.
Със своите 94 завършващи подавания холандецът остава в историята като един от най-креативните играчи на Острова в историята на Висшата лига.
На терена често поемаше диригентската палка на плеймейкър и постоянно демонстрираше интелекта си и футболната си универсалност. Придържаше се към целите и демонстрираше, че отборът е по-важен от индивидуалността.
Пробивите, финтовете, акробатичните изпълнения и перфектните удари в целта винаги се очакваха от холандския маестро и баха заплаха за противника по време на мач, но по същия начин се фокусираше в изработването на головете, по който ги и бележеше.
Неговата безкористност за позицията на терена е предмет на още по-дълга история. Както вече споменахме, той пристига в Арсенал по времето на Риок, а с идването на Венгер се променят много неща.
Бергкамп обаче иска да докаже на французина (и успява), че е перфектният изпълнител в система, която да блести не само с игровия си стил, но и със своята ефективност.
Това, което символизира Денис, е същото, което прави футбола толкова привлекателен, вълнуващ и красив спорт.
Симетрията в играта му, математическата прецизност на пасовете му, геометрията на ударите му - превръщаха Бергкамп в знатен професор и творец в световния футболен университет.
Да, той създаваше изкуство със своя футбол, но в същото време си остана добрякът, за когото играта беше момчешка любов. И бе твърде скромен, за да се възприема като поет, художник или ментор.
Бергкамп просто беше майстор от най-чиста проба, чиито крака умееха невъзможни неща и чиито очи виждаха играта по специален начин, след което пращаха още по-специални сигнали към мозъка.
Както обичаме да казваме - гледаше футбола като на длан.
Това го правеше толкова неповторим и го пренасяше на друго ниво, в което Денис можеше да се мери единствено със себе си.
