България игра плахо, неорганизирано и с наранената увереност на отбор, който усеща, че няма сили за нещо голямо. Старите лидери ги няма, новите не са готови. С две думи.
Това е общото впечатление от представянето ни на световното първенство по волейбол, с което можем спокойно да приключим тази част от темата. Тя е повод, детайл, но не и същността на нещата.
Националният отбор винаги е бил оазисът на отборните спортове у нас. Волейболистите никога не ни подвеждат, нали? Те са на големите форуми, правят знаменити мачове, стигат до топ 5-6 на света...
Да, но всичко това все някога ще свърши. И не защото сме били неподготвени за това световно в Полша. Да уточним, че да си сред десетте най-добри отбори на планетата не е провал. Просто мнозинството хора у нас очаква винаги повече от волейболистите.
Проблемът не е в класирането, а в това, че няма как да береш плодове от дърво, което отдавна е остаряло и изсъхнало.
Волейболът у нас е като баскетбола, футбола, водната топка и хандбала като организация, условия за детско-юношески спорт и кадри. Просто спортът има позитивно излъчване заради успехите на националния и високите момчета масово отиват край мрежата, а не под кошовете. По-кадърните бързо бягат навън и - ето ти национална формация, която е ок.
Под нея - кухина. Таланти има, организация и система на работа с тях - не.
Вътрешното ни първенство е слабо, безинтересно и с липса на всякаква конкуренция. Изтъкано от скандали на Марек с Разлог, Левски с ЦСКА или бог знае още кой с кого. Федерацията се управлява авторитарно от един човек вече близо две десетилетия, а от всичките ни отбори реално на ниво е единствено националният мъжки тим.
Добре де, каква е тази пирамида, на която само върхът и е наред?
"Другите се развиват, ние седим на едно място", каза Теди Салпаров след загубата от Германия.
"Трябва най-накрая да спрем да си заравяме главата в пясъка", коментира и Ники Иванов от студиото в София.
Така е. Не виждаме, че спортът е поставен на пясъчни крака с красива глава и лице - националния. Правим го национална кауза, натоварваме го с нереални очаквания, та даже и с държавна помощ - помним платената допълнително квалификация за олимпиадата.
Каква паника и трагедия щеше да настане, ако не бяхме отишли в Лондон! Може би ако не бяхме, щяхме да се позамислим, че траекторията вече е надолу.
Вместо да водим Плачи и Пранди в националния, да вземем да ги вкараме в школите и клубовете. Да понаучат на нещо млади наши треньори. Няма срамно, стига сме се пъчили, че сме учили италианците на волейбол навремето. Къде са те сега и какво постигнаха през годините, и къде си седим ние!?
Освен това нека сега видим дали момчетата са още отборът на народа, след като паднаха здраво десетина пъти това лято. Нека сега ги подкрепи публиката, а не, когато биеха с лекота всички наред през минали години.
Защото и по това се разбира дали сме волейболна сила - по постоянството не само на играта, но и на нейните привърженици. За съжаление залите вероятно ще са празни, защото Соколов, Скримов и останалите не играха добре това лято.
Стига вече илюзии за този спорт. Трябва да работим, за да не го загубим и него, както отдавна сме изпуснали влаковете да сме в световния елит в останалите отборни игри. С истерия и люшкане по скалата от хвалебствия до убийствени критики няма да стане.
Да впрегнем кадрите, които имаме, и да бачкат заедно. Не всеки срещу всеки (Стойчев и Казийски срещу останалите е един от примерите). Нямаме толкова много подготвени хора, че да ги оставим да се сблъскват в конфронтации, от които не произлиза нищо градивно.
Иначе представяния като това в Полша ще станат обичайни. И отношението към този отбор ще изстине като... волейболна зала за мач от вътрешното първенство.
"Не Така" ти сериозно ли мислиш това, което си написал? Я се поразрови малко в Интернет и виж, при кой колективен спорт имаме най-добри резултати. На футбол имаме едно 4-то, на волейбол имаме сребърен медал от олимпийските игри в Москва 1980, едно второ и четири трети места на световни, същите медали и на европейски. А това е само при мъжете, а има и женски и младежки отбор. Всъщност младежкият е единственият световен шампион на България от всички колективни спортове, които се практикуват в България. Да, с Григор се гордеем и ще се гордеем още повече, когато стане световен номер едно. Въпрос на време. Лудогорец правят шоу, но да не забравяме, че националният отбор на България е състеван от 100% Българи и не може да се сравнява с който и да е клубен отбор. Хайде стига за сега.
А, и може би малко известен факт е, че през 1957 в София се провежда демостративен турнир по време на сесията на МОК. Мача България-Русия проведен на националният стадион, убеждава делегатите на МОК да включат този спорт в олимпийската програма. Мача е спечелен от България.
Нормално да го загубим, нали апаратчиците продължават да са там... Той Данчо си върти далаверките пък вие се тюхкайте за волейбола че не вървял.